Космосът става достъпен, но се пазете от черните дупки, за да не се превърнете в спагети
Колонизацията на Марс е възможна, но първият проблем са бензиностанциите по пътя
Заради предприемачи като Илън Мъск Космосът става все по-достъпен. И не е далеч времето, когато да се лети в Космоса, ще е лесно като да хванеш самолет от точка А до точка Б.
В това е убеден д-р Светослав Александров.
В Космоса обаче дебне голяма опасност - черните дупки. В които, каквото и да попадне, се превръща в спагети.
Спагетификацията е, когато влезем в гравитационното поле на черната дупка и сме много близо до нея. Тя започва да ни разтегля така, че изтъняваме подобно на спагета. Разбира се,
това означава смърт за всеки човек, който е имал неблагоразумието да влезе в черна дупка,
обясни за “24 часа” д-р Светослав Александров, който поддържа сайта за популяризация на космическите изследвания “Космос.бг”.
За първи път черна дупка е открита и наблюдавана през 1970 г. А за тяхното съществуване се предполага от 1916 г. благодарение на изчисленията на Алберт Айнщайн. За 50-те години, откакто са установени, те стават обект на въображение и част от холивудски научнофантастични филми. Според д-р Александров обаче продукциите често учат зрителите на неща, които са неверни.
Холивуд разчита на своите похвати като големи експлозии в Космоса, а огън няма как да се случи във вакуум. Или много астероиди, които са на куп, а всъщност те са на голямо разстояние един от друг. За черните дупки има един много устойчив мит, че те засмукват всичко около себе си. Реално те не смучат, а са тела, които имат гравитацционно привличане, и като такива материята пада към тях, обяснява той.
Според някои учени се стига до най-малката възможна компактна маса, други пък смятат, че такъв тип маса е настабилна и след време ще избухне. Това обаче може да стане след много дълго време и реално Вселената може и да загине, преди това да се случи, разказва ученият. Знае се обаче, че дупките увеличават размера си, като поглъщат материя, както и че могат да се сливат една с друга.
Границата между живота и смъртта за отправилите се към черна дупка се нарича хоризонт на събитията. Това е регион около нея, през който нищо не може да премине навън. Дори и светлината - най-бързото нещо във Вселената, не може да излезе от черната дупка.
Малките черни дупки се получават при колапса на големи звезди. Друг вариант е протоните и неутроните на атомите да се “сбият” и да се получи неутронна звезда. Слънцето обаче е сравнително малка звезда и след смъртта си само ще се свие до бяло джудже. Иначе черни дупки има и в нашата галактика Млечен път, като
най-близката е на около 1000 светлинни години от Земята
Една от мистериите на Космоса е как минава времето там. За тази цел през 2015 г. за там заминава американският астронавт Скот Кели, който има идентичен брат близнак - Марк Кели, също астронавт. След като прекарва година сред звездите, Скот Кели се връща обратно на Земята и е подложен на редица изследвания, част от които установяват, че се е върнал по-млад от брат си - макар и само със секунда.
В момента има втори бум в развитието на космологията, който се дължи на частното предприемачество, убеден е д-р Александров.
Космосът стана бизнес и той се разви след един период на стагнация. Първоначално имаше политическа надпревара между САЩ и Съветския съюз. След това СССР се разпадна, но това беше първият тласък към частната космонавтика, защото Русия беше слаба и нямаше пари да поддържа космическите си ракети. Много проекти бяха съкратени, но някои от тях успяха да бъдат комерсиализирани на пазара, защото тогава беше най-евтиното, което го имаше. В началото на новото хилядолетие първите космически туристи летяха на руски кораби, докато совалките на НАСА бяха далеч по-скъпи, а и с тях имаше повече проблеми, включително две катастрофи, казва д-р Александров.
Илон Мъск е най-популярният сред частните предприемачи, а голямата му цел е да успее да смъкне цената на космическите полети. За да стане това обаче, космическите кораби трябва да са напълно възвръщаеми. Именно това е и най-голумият му пробив до момента - първата орбитално възвръщаема ракета “Старшип”, за която се смята, че може да направи космонавтиката достъпна за обикновения човек.
Няма как космонавтиката да бъде нискобюджетна като авиацията, ако ракетата се изхвърля след всеки полет. Може да си представите, ако един самолет беше за еднократна употреба, колко щеше да е скъпо. Човек се качва на самолета, а после той се хвърля, щеше да е абсолютно недостъпна за всички нас, както беше с ракетите доста време, казва д-р Александров.
Преди седмица за първи път корабът “Старшип” излетя. И макар че това се случи с два дена отлагане, а полетът продължи едва няколко секунди, след което последва взрив, начинанието бе отчетено като успешно от него и екипа на компанията му SpaceX.
При “Старшип”, за разлика от старите ракети “Фалкън”, ще се прибират и първата, и втората степен на ракетата, т.е ще има пълна възвращаемост. Очакваме космонавтиката да стане като самолетите. Няма как да говорим за колонизация на слънчевата система, ако космонавтиката не стане достъпна и с пълна възвръщаемост, казва д-р Александров.
И той също като Мъск смята, че колонизацията на Марс е възможна, макар и не в близките десетилетия
Знае и кои са първите стъпки, които трябва да се предприемат по този път.
“Бензиностанции” за космическите кораби са първото нужно за живот, а и чести пътувания до Червената планета. Те биха представлявали модифицирани кораби “Старшип”, които да превозят горивото до околоземната орбита. Чрез спускаеми апарати с тях ще се скачват космическите кораби, ще презареждат с гориво и ще поемат на път към Марс. Проблем за момента изглежда приземяването там, тъй като атмосферата там е изключително тънка - 1% от тази на Земята. Марсоходите на НАСА, които са кацали там, са значително по-малки от космическите кораби и са със сравнително малко тегло - под един тон. Те са оборудвани с парашути, амортизиращи въздуши възглавници и спирачни ракетни двигатели. Заради тънката атмосфера и големите размери на кораби като “Старшип” обаче техническото време за разпъване на парашутите ще е много и те биха се разбили, вместо да кацнат. Освен това ще са нужни и големи кораби, които да превозват пътници, както и модули, в които да живеят астронавтите.
Макар днес да е далечен и непознат за обикновения човек, Космосът ще става все по-достъпен. А според д-р Александров той може да бъде и терен за мирно решаване на земни конфликти и дори войни.
Космонавтиката има изключителната способност да обединява. Толкова години САЩ и Съветският съюз бяха на прага на война, но накрая се помириха и работят заедно в Космоса на Международната космическа станция. Това продължава до ден днешен, въпреки катаклизми като войните в Грузия и Украйна. Нито Русия, нито Щатите възнамеряват да излизат от този проект, така че Космосът притежава тази склонност да смирява и политици, и хора, така че нека да не мислим толкова какво би станало с политиците и хората, ако ги пратим в черна дупка, каза още д-р Александров.
