Синдромът на провинциалиста

13 March 2022
Теодора Шопова

Няма значение в кое населено място живеете или къде сте родени - в столицата или извън нея.

Провинциалистът се определя не от координатите на населеното място, а от съвсем други показатели. Най-вече от поведението и усещането за себе си. Това са поразителните белези на истинския провинциалист.

Провинциалността не е географско понятие, не се измерва с отдалеченост от големия център на една държава, а от духът, който носиш. Провинциалността е преди всичко комплекс за малоценност и неувереност в теб. Това е навикът да мислиш за себе си като за провал. Постоянно да намираш много начини, за да оправдаеш своята собствена непотребност.
Това е доброволно поета роля с атрибутите на „изостаналост” и второстепенна важност.

Провинциалността е психологическо понятие

В съвременния свят ограниченията, свързани с регионалното дистанциране, се размиват, а интернет и пандемията размиха всички останали граници. За никой няма да е трудно да посети Лувъра онлайн или да се наслади на някой музикален шедьовър на сцената Метрополитън опера пред монитора на лаптопа от собствения си хол.

Културните и икономически граници са изтрити. Какво остава? Вътрешни ограничения, препятствия, изградени от самия човек в процеса на адаптация.

Как се изразява провинциализмът

Индивидът се чувства не на място. Неудобно му е в новото пространство, разположено на по-високо ниво (както му се струва). Първоначално той се различава от жителите на столицата или на друг голям град с външния си вид, начин на комуникация. За него е трудно да приеме емоционалната откъснатост, „неадекватната“ реакция на обществото към неговата личност. Провинциалистът има голяма нужда от одобрение. Оттук и тревогата за това какво ще помислят хората за него.

Провинциалността е ориентация към външния блясък, към брандирането на самия индивид. Изразява се в прекомерна социална активност. В запознатост със събитията около него. Провинциалният човек изглежда по-значим в очите си, ако познава местна звезда.

Прекалява с неуморими посещения на всякакви „културни събития“ не защото е почитател на творчеството, а заради желанието да се доближи до бохемата.

Несигурността не позволява да се развият умения за самопрезентация, способност да се „продават” правилно дори на специалисти с добра квалификация. Провинциалистът не знае как компетентно да делегира власт на служителите си - „ако искате да се справите добре, направете го сами“, принцип, който е далече от успешност, но близък до невротизация.

Провинциалността е отричане на собственото Аз, самоограничаване и откъсване, липса на уникалност, комплекс за малоценност.
Типичният провинциалист е пръв на село, последен в града.

Ефектът на спящия, или да вярваш на всичко, което чуеш

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/