Какво прави Зигмунд Фройд, когато загубва дъщеря си?

05 January 2022
Mila.bg

Когато бащата на психоанализата губи дъщеря си Софи, той бил принуден да промени много от своите теории за скръбта. Бил напълно наясно, че тази болка и празнота никога няма да го напуснат. Може да отслабнат с времето, но няма да бъдат забравени.
В същото време разбрал, че няма къде да се приюти, за да облекчи страданието. Смъртта на дете според него е нещо немислимо.

Когато Зигмунд Фройд изпраща детето си в отвъдното, той написва писмо до своя приятел и колега Лудвиг Бинсвангер. В него той обяснява, че в известен смисъл скръбта е начин да се задържи любовта и е по-добре да не се отказваме напълно от нея.

Софи Фройд е петото дете на Зигмунд Фройд и Софи Халберщат. Тя е родена на 12 април 1893 г. и почти веднага става любима на баща си. Тя била красива, решителна и винаги решена да следва собствената си воля отвъд онова, което може да й диктува обкръжението.
Тя се омъжва за Макс Халберщад, фотограф и портретист от Хамбург, на 20-годишна възраст. 30-годишният мъж не бил богат, нито бил успял или прекалено амбициозен. Татко Фройд бил наясно, че дъщеря му може да има нужда от неговата помощ, след като любовта започне да разхлабва своята хватка. Той обаче не възразил срещу брака и накарал дъщеря си да обещае да го информира за нейните проблеми и притеснения.
Софи удържа на обещанието си и държи баща си близо. Никой обаче не могъл да предвиди, че щастието й (и това на семейството й) ще бъде прекъснато и че тя ще умре само шест години след сключването на брака си.

Една година след сватбата Софи и Макс Халберщад стават родители на син, когото кръщават Ернст Волфганг. Зигмунд Фройд бил очарован от детенцето и написва тези думи на колегата си Карл Абрахам:
„Внукът ми Ернст е очарователен малък човек, който се смее привлекателно, когато му обърнеш внимание. Той е прилично и ценно същество в тези времена, в които расте само развихрено зверило живот."

Контекстът на тези коментари се отнасяли до Първата световна война, която вече бушува в Европа. Зигмунд Фройд е една от първите публични личности, които предупреждават обществото за това смущаващо и брутално движение, което покълва дори в родната му Виена. Личният и семейният му кръг обаче няма да бъдат засегнати, докато Хитлер не дойде на власт през 1933 г.
Дотогава Фройд продължава да развива работата си и да обменя кореспонденция с дъщеря си Софи. На 8 декември 1918 г. се ражда вторият му внук Хайнц. Тогава младата жена каза на баща си, че имат финансови проблеми и че пристигането на този втори син е благословия, но и проблем.

Фройд не се поколеба да й предложи помощта, от която се нуждаеше. Както може да се прочете в „ Писма на Зигмунд Фройд” , той също така предлага на дъщеря си съвети относно методите на контрацепция от онова време. Те обаче изглежда не са били особено ефективни, защото година по-късно Софи отново забременява.

Нежелана бременност
Когато Софи пише на баща си, обявявайки тази трета бременност за нежелана, страхувайки се от отговора му, баща й отговаря по следния начин:
„Ако мислиш, че новината ще ме разгневи или смути, значи грешиш. Приемете това бебе, не се разочаровайте. След няколко дни ще получите пари, заработени от последната ми работа. "

През 1920 г. обаче Европа е в плен на испанския грип. Софи била много отслабена от третата бременност и бива приета в болница през януари същата година. За съжаление, тя почива няколко дни по-късно от инфекция. Когато Зигмунд Фройд загубва дъщеря си Софи, той описва въздействието на това преживяване.

Споделя, че не може да намери транспорт, за да бъде с нея в последните й дни. Единственото, което могъл да направи, било да отиде на погребението й и да се опита да приеме загуба, за която не намирал смисъл или обяснение.

Най-поразителното обаче се случва девет години след тази загуба. В писмо до един от най-добрите му приятели и колеги - Лудвиг Бинсвангер, той пише, че все още не е успял да се примири със загубата на детето си.
„Знаем, че острата болка, която изпитваме след загуба, ще продължи; тя също ще остане неутешима и никога няма да намерим заместител. Каквото и да се случи, каквото и да правим, болката винаги е налице. И така трябва да бъде. Това е единственият начин да запазим любовта, от която не искаме да се откажем. "

Зигмунд Фройд и неговата скръб
В „Писма на Зигмунд Фройд” може дори да прочетем писмата, които Фройд и д-р Артър Липман от хамбургската болница си изпращат след смъртта на 26-годишната Софи.
В тях бащата на психоанализата съжалява, че все още не е налице ефективна контрацепция. Нещо повече, в тези писма той дори оплака това, което той нарича „глупав и нечовешки закон, който принуждава
жените да продължат с нежелана бременност“.

Зигмунд Фройд се опитва да се справи със скръбта по свой начин повече от 10 години, когато стига до степен, в която трябва да преформулира цялата концепция в своите теории.
В крайна сметка, той трябвало да приеме, че и тъгата, и меланхолията могат да бъдат изпитани при справяне със загубата и че и двете състояния са приемливи. Дори самата болка е предизвикателство, съвместимо с оцеляването. Това е връзка, която човек отказва да изостави, защото това е нашият начин да се държим за любовта, която изпитваме към любим човек, който си е тръгнал от нас.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/