Георги Папакочев: Холивудският портрет на Гунди е най-скъпата българска снимка!
Целият елит на страната е заставал пред обектива на моят баща ми Петър Папакочев, казва синът му Георги
Кой е той
Георги Папакочев е журналист, работил през златните години на радиото и печата след 1989 г. Той е син на Петър Папакочев, фотографът, заснел някои от най-известните портрети на прочути българи, като естрадните звезди Емил Димитров и Лили Иванова, футболистът № 1 на XX век Георги Аспарухов – Гунди, и още много други. "Пред обектива на моя баща Петър Папакочев е заставал целия елит на страната от средата от 30-те години чак до края на XX век", казва синът му Георги. Пред "България Днес" Георги Папакочев повдига завесата за някои от интересните истории от фотографското ателие на неговия баща, фотограф-художникът Петер Папакочев.
Кристиан ИВАНОВ
- Г-н Папакочев, сякаш колкото повече години минават, толкова по-ценни и обичани стават прочутите портретни снимки на известни българи, които вашият баща Петър Папакочев прави в своето студио. Историите, свързани с тях и останали извън обектива, са малко известни на широката публика, но очаквано будят интерес. Всъщност, кой от всичките тези знаменити хора, минали през ателието му, е бил най-труден за снимане?
- Добрите студийни фотопортретисти (така ги наричаха навремето) обичаха да казват, че най-лесното е да нагласиш фокуса и да натиснеш спусъка на камерага, а най-трудното е да направиш истинската портретна снимка. Трудно, защото всеки, към когото е насочен някакъв обектив, инстинктивно "гълта бастуна", вдървява се и резултатът обикновено е комичен. Затова, много преди да инсталират модела си под светлината на прожекторите, класическите фотомайстори обикновено дълго проучват и разговарят със своя снимачен обект, като същевременно внимателно наблюдават израженията, мимиката и особеностите на неговото лице. Това днес е задължителен професионален подход на добрите кинорежисьори и оператори. Въпросното творческо взаимодействие между снимащия и неговия персонаж отнема напрежението на модела, той се връща към естественото си състояние и добрият портрет е почти готов. Почти, защото мигът на експонацията остава крайния и най-важен творчески акт на снимащия. Всички тези детайли от студийната снимаческа кухня съм научил от моят баща, фотограф-художникът Петър Папакочев и част от тайната на неговите майсторски портрети се крие именно в тях. Жалко, че много знакови личности на българската култура и общество, чиито изображения красят албума "Петър Папакочев: Паметта на светлината" вече не са между живите, но повечето от тях без колебание днес отново биха признали баща ми за свой приятел. Това, естествено, едва ли е случайно. Умните фотографи знаят, че никое лице не е лесно за портретиране, но когато снимаш модел, който е твой познат и приятел, тогава резултатите са много по-убедителни и лесно постижими.
- В биографичната книга за Георги Аспарухов - Гунди - какъвто не го познавате, са събрани някои от най-добрите спортни снимки на големия футболист, дело на фотографа Петър Спасов. Но има един кадър на вашия баща, който става популярен като "холивудската снимка" на Гунди и го показва в една по-различена поза извън футболния терен. Каква е историята зад тази снимка?
- Историята на това изображение вече е разказвана многократно както от самия автор Петър Папакочев, така и от съпругата на Георги Аспарухов, г-жа Величка Маркова, всъщност е основната "виновничка" Гунди да пристъпи прага на студиото на моя баща. Накратко, г-жа Маркова се е снимала сама при Папакочев, харесала е много снимките си и е обещала на фотографа да попита своя съпруг дали не би желал също да има портрет от него. Като скромен и лишен от всякаква суета голям спортист, Гунди дълго е отлагал идването в студиото, поради което баща ми, ревностен "левскар" и фен на футболната звезда, решил да използва ходатайството на тогавашния игумен на Бачковския манастир, също клиент на Папакочев и близък приятел на сем. Аспарухови. При екскурзия в манастира, игуменът споменал на Гунди, че има специална покана за снимка при Папакочев и скоро цялото семейство на футболиста пристигнало в студиото. Въпросният "холивудски" портрет на Георги Аспарухов е изпълнен в т.нар. "висок ключ" във фотографията, сиреч на бял фон и силно осветление, което го прави доста различен от други изображения на футболиста. Известно е също, че въпросните кадри на Гунди
ът. В средата на 90-те години на миналия век на благотворителен търг за подпомагане на футболния клуб "Левски", заможен спонсор на отбора закупи оригинално копие на едно от изображенията на Гунди за фантастично звучащата тогава сума от 10 000 евро. Така портретът на популярния футболист се превърна в най-скъпо оценената снимка в България до днес. Жалко, че Петър Папакочев не доживя за да научи това.
- Легендарните естрадни звезди Лили Иванова и Емил Димитров също са сред звездните клиенти на в студиото на Папакочев на ул. "Бачо Киро" №2. Каква е тяхната оценка за работата на фоотограф-художника?
- Лили Иванова беше една от първите, които станаха притежателки на албума "Петър Папакочев: Паметта на светлината", в който е поместен красив портрет от ранните години на кариерата й. Случаят с Емил Димитров беше доста по-различен. Баща ми беше отличен приятел с бащата на певеца, известният в миналото илюзионист Факира Мити, а по-малкият от неговите двама синове се казваше Емил. В началото на своята естрадна кариера Емил Димитров се нуждаеше отефектни рекламни изображения и съвсем естествено Факира Мити го изпрати в студиото на Папакочев
- Вероятно пазите и забавни спомени, свързани с други обичани българи, заставали пред обектива на баща ви. Бихте ли разказали някои от тях?
- Спомените ми за хората, заставали пред обектива на Папакочев, са почти неизбежни и причината е, че двете столични ателиета на фотографа след Втората световна война бяха и жилище на цялото голямо семейство на фотографа. В нашия дом се правеха не само снимки, но се готвеше, переше, пишеха се домашни упражнения за училище, четеше се изпити в университета, а отгоре на всичко, в цялата тази суматоха, повече от 15 години аз дори музицирах в къщи на акордеон и на китара. Помня, как един ден от студиото на баща ми прозвуча виртуозно изпълнение на акордеон - оказа се, че майсторът е големият Борис Карлов, който беше разтегнал своя 120-басов великолепен инструмент. Е, покани ме да посвирим заедно, но къде ти, той беше истински Паганини на фолклора, а аз - скромен интерпретатор на класическа музика. Няма да забравя и любезните увещания на чудесния пианист и корепетитор
- Вашият баща е сравняван още приживе с канадския майстор във фотографията Юсуф Карш? Кои според вас са най-ценните фотографски произведения на канадеца?
- Оцелелият от арменския геноцид Юсуф Карш, роден в гр. Мардин, област Диарбекир в Отоманската империя в арменско семейство, емигрира с близките си в САЩ, след което семейството му заживява в Канада. Припомням тези малко известни неща за един от световно известните фотопортретисти на 20 век поради простия факт, че той и до днес е познат в България единствено на хората, които задълбочено изучават историята на фотографското изкуство. Да, художествените критици често определят Петър Папакочев като българския Юсуф Карш и вероятно имат основание за подобно сравнение - пред обектива на баща ми е заставал целия български елит от средата но 30-те години до края на 20 век, а пред Карш е позирал целия американски, европейски и световен политически и артистичен елит в същия исторически период. Истината е, че до първата публикация в някогашното сп. "Българско фото", където художествените критици за първи път сравниха Папакочев с Карш, баща ми нито беше чувал името на Карш, нито беше виждал неговите световно известни портрети - в годините на студената война и идеологическата „битка срещу империализм“а подобна информация беше практически недостъпна и дори забранена. По-късно, когато културния лед между Изтока и Запада започна да полека да се топи, се разбра, че и двамата студийни майстори са се движили успоредно в своето развитие и са достигнали до идентични върхови резултати в ателиерния фотографски портрет. Вярно, гневният израз от отнетата му от фотографа пура Чърчил в изображението на Карш, се е превърнал в символ на решимостта на британците да победят Хитлер. В същото време образни символи вече и в България са ставали портретите на класическите български композитори, музиканти и представителите на високата българска духовност, увековечени в студиото на Папакочев. Така голямото фотографско изкуство се оказа, че има еднакви карати и значение навсякъде по света, дори и в малка България.
- Патриарх Максим също е сниман от баща ви...
- Не само дядо Максим, който пристигна неочаквано на крак в ателието на Папакочев броени часове след неговата интронизация като Патриарх Български през 1971 година. Дори помня как в юлската привечер (точно тогава учех за изпит) отворих входната врата на нашето ателие-апартамент и бях безкрайно изненадан, когато придружаващите патриарха млади владици ми направиха зад гърба му знак, че трябва да целуна ръката на новия предводител на БПС. Инстинктивно, както бях по анцуг и домашни пантофи, изпълних ритуала със символичен поклон над ръката на Негово светейшество. Години по-късно и аз заснех пред патриаршеския храм „Св. Александър Невски“ репортерски портрет на патриарх Максим, за съжаление един от последните в неговия жизнен път, уви. Петър Папакоче е автор също на официалния портрет на патриарх Кирил от 1953 година, както и на сегашния предводител на БПЦ, патриарх Неофит, но все още в качеството му на епископ. Истината е, че пред обектива на Папакочев е позирал целият висш клир на БПЦ, както и Светия Синод от средата до края на миналия век.
- Има ли снимка на баща ви към която пазите особен сантиментален спомен?
- Семейните фотоалбуми са свещен спомен, където естествено битуват най-сантименталните изображения на нашето семейство. За мен най-скъпи са снимката, която
- Вие самият правите много снимки, които публикувате и в социалните мрежи, какво най-много обичате да снимате?
- Вероятно хората, които ме познават, все още помнят, че по професия винаги съм бил радио и пишещ журналист, въпреки че още от 1978 г. съм носител и на званието "Фотограф- художник"/ звание, което Петър Папакочев има с номер 10 от 1951 година, когато се учредява тази все още неотменена титла за фотографско майсторство/ . И днес продължавам своите журналистически занимания, които от години вече са в сферата на медийния анализ мониторинг. Признавам, никога не съм работил като професионален фотограф, макар че продължение на 16 години да преподавах дисциплината "Фотожурналистика" в НАТФИЗ и бях един от основателите на специалността "Художествена фотография" в театралния институт. Сиреч, през този период се опитвах да съчетая като преподавател дългогодишните си медийни и фотожурналистически познания с фотографското фамилно наследство. За съжаление НАТФИЗ се постара нагло да прекъсне това десетилетно и безкористно академично сътрудничество, за да осигури с преподавателски часове на свои пенсионирани и безхаберни във фотографията, уж хабилитирани кадри. Въпреки всичко и днес продължавам да снимам като "любител-фланьор“ образните събития, които забелязвам и регистрирам почти всеки ден. Публикуването им във фейсбук всъщност са моите актуални журналистически послания към образния летопис на безумното ни всекидневие.
- Успяхте да направите изданието "Паметта на светлината" - книга-албум с 300 портретни фотографии на Петър Папакочев през 2019 г. Да очакваме ли и продължение?
- Изданието "Петър Папакочев: Паметта на светлината" след публикуването си тутакси се превърна в библиографска рядкост, въпреки че за ценителите и все още съществуват възможности да се сдобият с екземпляр от този уникален албум. Продължение на албума би могло да се очаква след изтичането на сроковете за авторските права с издателството. Най-вероятно едно бъдещо и следващото издание ще бъде обогатено с нови уникални портрети, заснети в студиото на Петър Папакочев през годините. Дай, Боже това да се случи!
Коментари