В мола на отвъдното

В Сицилия връзката между живите и умрелите винаги е била много силна и затова е съвсем нормално тук да се намира и най-ненормалната изложбена зала в света.

Експозицията се състои от 8000 граждани на Палермо и околностите, облечени в най-хубавите им дрехи и подредени по стените, според пол, възраст и занятие. Повечето са мъртви от около 200-250 години.

Преди това катакомбите на капуцинските монаси били място за вечен покой само за братята от ордена. Сухият въздух в подземията изсушавал телата и те се мумифицирали по естествен път. Не с всички обаче се получавало и капуцините започнали да подпомагат процеса с някои балсамационни процедури. Труповете били оставяни да съхнат в продължение на година, след което ги обливали с оцет и разтвор от някакви билки, каквито само монасите си знаели. После - обличане, разкрасяване и... изправяне пред вечността. Всеки в отредената му ниша.

В началото само най-богатите граждани на Палермо можели да си позволят такива грижи след смъртта. Роднините на починалия внасяли периодично такса за поддръжка на мумията. Когато парите закъснеели, съответно и грижата се забавяла.

Колко обаче можеш да разчиташ на роднините си, когато си умрял? Капуцините много точно знаят отговора на този въпрос и затова го ударили на бизнес. Съкратили процедурата, намалили таксите и заложили на бърз оборот, вместо на дълготрайно качество. 

Така в първата половина на XIX век в Палермо мумифицирането се превърнало в масова мода. Перверзна гламурна превземка. Всеки искал, като се спомине, да бъде препариран и експониран в този своеобразен музей на макабрената суета. Нещо като мол на отвъдното. Но с елемент на полова и социална сегрегация. В катакомбите жените и мъжете са подредени в различни галерии. Монасите и лекарите също са отделени. Девствениците са оградени и турени под ключ, мигар някой ще им посегне... Има специално местенце и за деца, те поне са оставени “на воля”. 

Най-известната мумия на капуцинските катакомби в Палермо е 2-годишната Розалия Ломбардо, починала през 1920 г. Наричат я Спящата красавица, защото се е запазила по удивителен начин и наистина сякаш всеки момент може да се събуди. Вътрешните органи, мозъкът и всичко до последната мигличка е запазено.

Розалия се смята за най-красивата мумия на света, но тя не е балсамирана от капуцините, а от световноизвестен химик.  Ковчегът й е с оловно дъно и е запечатан с восък, но преди 20-ина години започват да се забелязват първите симптоми, че нещо не е наред. Цветът на кожата се променя и вече не изглежда естествен, а клепачите на очите едва забележимо се повдигат. Затова целият сандък е поставен в азотна камера... 

Катакомбите на Палермо са много странно място, което не е препоръчително за хора със слаби нерви или такива с по-специфични фобии. Но определено излизаш оттам с увереност, че времето, което ти е отредено, е на Земята, а не под нея и затова не бива да отлагаш живота, а просто да го живееш. Точно сега, защото след това няма.