Сексът и медината

14 January 2022
Георги Милков

Покрай страстите и коментарите за продължението на „Сексът и градът” се сетих, че навремето бях писал по безкрайната тема за жените, секса и сексуалния тормоз в Арабския и ислямския свят.

„Сексът и медината”. Така се казваше статията, публикувана преди много време в едно авторитетно списание. Но беше прекалено дълга и никога не излезе онлайн, затова сега ще преразкажа само две-три истории от нея.

Има една широко разпространена заблуда, че арабската жена прекарва живота си като сексуална робиня на мъжа си. Това е далеч от реалността, въпреки че чисто теоретично, в исляма правото на мъжа да бъде удовлетворен сексуално е божествено установено.

По отношение на секстормоза много се спекулира с един аят в четвърта сура на Корана, където има предписание за „жените, за които се тревожим, че бягат от смирението”. Препоръката е да се отправят добри съвети към тях и

ако това не помогне – да бъдат

оставяни сами в леглото.

Тоест, да бъдат лишавани от секс.

А боят е съвсем крайна мярка. И тъй като ислямският кодекс не допуска жената да посяга на мъжа, в това правозащитниците виждат ужасен дисбаланс. Но пропускат варианта жената да се оплаче от тормоза и съответно мъжът й да бъде набит от нейно име. Например от някой от братята й. Или дори от всичките заедно. Аллах е справедлив.

През 1997 г. се бях заседял в Багдад за около месец и един от хората, с които обичах да общувам бе проф. Аля – преподавател в Технологичния институт в Зафарания, който бе карал специализация в България в края на комунизма. Интелигентен и много възпитан човек, който уж небрежно развеждайки ме из лабиринтите на иракската столица, ми показваше неподозираните страни на живота в Ирак в последната петилетка от епохата на Саддам Хюсеин.

Една вечер бяхме отишли в квартала „Адамия”, за да разгледам известната джамия „Абу Ханифа”. Малко преди да стигнем обаче проф. Аля сподели, че сестра му живее наблизо и бил обещал да я посети. Та трябваше да се отклоним от пътя. Храмът ми беше важен, защото там лежеше имамът, от когото тръгва ханефитския ислям, изповядван от повечето български мюсюлмани. Много исках да го видя, но охотно се съгласих за смяна в програмата, воден от правилото, че живите винаги са с предимство, защото мъртвите не бързат заникъде.

Така вместо в мавзолея на Абу Ханифа, попаднах на оживена семейна гълчава в средностатически багдадски апартамент. Оказа се, че сестрата на професора го е търсила за помощ, защото мъжът й напоследък си позволявал да я побийва. Към края на вечеринката моят приятел проф. Аля изложи пред господин съпруга всички любезни аргументи, за които се бе сетил и накрая възможно най-изчерпателно... го хвана за гушата.

Точно преди асфиксия,

отвън се чу гласът

на мюезина

от „Абу Ханифа”, призоваващ вярващите за вечерна молитва, затова ние напуснахме дома на сестрата, пожелавайки спокойна и благословена нощ.

Добре, професоре, как може да сте сигурен, че сега той не й връща с един як пердах за това, което му сторихте? Попитах, след като дълго бяхме мълчали по пътя към храма.

„Няма да я пипне и с пръст, защото му обещах, че ще се върна с останалите четирима братя, ще му счупим всички кости по тялото и ще го закараме на моста „Ассарафия”, откъдето ще го хвърлим, а преди да се удави, ще го извадим и ще го хвърлим още веднъж”, отвърна авторитетно преподавателят в Технологичния институт.

Боже, защо тия жени нямат братя като проф. Аля, мислех си години по-късно, докато обикалях Иран. По улиците на Техеран, Исфахан и Шираз всяка четвърта жена изглеждаше като жертва на домашно насилие. Широки тъмни очила, лепенки и марли едвам скриваха стотиците посинени лица, с които се разминавах всеки ден.

Разбрах защо е така на едно частно парти в северните квартали на Техеран, където имаше повече алкохол и синтетични стимуланти от групата на фенилетиламините, отколкото през август във всички крайбрежни заведения в Слънчев бряг. Там една от гостенките се появи с покрит нос, но за сметка на това с открит пъп. Преди да си помисля, че са я били, задето ходи разголена, се огледах наоколо и си дадох сметка, че случващото се на това място като цяло не кореспондира с наложените стереотипи за тази страна. След което получих разяснения. Всички тези бинтове около носовете и брадичките, които виждах, криеха следите не на систематичен домашен терор, а пресни интервенции на разкрасителен скалпел. В Ислямската република пластичната хирургия процъфтява, а

за много от жените да се

подложат на коригираща

процедура бе своеобразен

бунт срещу системата.

„Религиозните фанатици настояват, че на публично място трябва да покривам главата и тялото си, за да не показвам красотата си. Затова пък аз ще си направя пластична операция, за да бъда още по-красива!” Това е логиката, която води много от иранките. Поне така ми обясни гостенката с голия пъп, намятайки черния чадор, когато стана време да си тръгне от партито и да излезе на улицата.

Какво обаче западните феминистки организации така и не успяха да проумеят по отношение на чадора, абаята и дори бурката? Това е отношението на някои от жените в мюсюлманския свят, отказващи да приемат посланието, че покривалото е унизително за тях. За някои момичета в Афганистан или Пакистан например, бурката е нещо като шапка невидимка. Магически плащ за пространствена мобилност, под който Тя се чувства в безопасност, когато е извън сигурните високи дувари на домашната обител. Без него хиляди сексуално фрустрирани досадници ще са вперили поглед в нея, ще й подсвиркват, ще й подхвърлят мръснишки закачки и въобще ще направят всичко възможно да затруднят придвижването й. Чрез покривалото мюсюлманката „овладява” публичното пространство, резервирано иначе за мъжете. Разбира се забулването е променлива величина според различните региони, а символиката му е амбивалентна.

По принцип

изолацията на жените

в мюсюлмански свят

е продиктувана

от един-единствен

мотив – страх! 

Неистов, метафизичен страх от могъщата женска сексуална енергия. През Средновековието чрез своите строги норми ислямът прави опит да разруши атавистичната културна памет за античните женски божества. 

В същото време един от хадисите започва с това, че няма монашество в исляма. И за разлика от непорочния Исус, пророкът Мохамед е възхваляван като неуморен ценител на женската компания. Неяснотите се натрупват след смъртта му и последвалите разпри кой и как има право да тълкува свещените му завети и житейски предписания.

Шитите например имат определени сексуални привилегии, които са признати с така наречения договор за временен брак. Тази концепция, известна на арабски като „зауджат мутаа”, предвижда мъжът да задържи жената само известно време – колкото са се разбрали предварително. Временният договор може да трае от 1 час до 99 години. Най-общо казано.

Разбира се,

феминистките организации

ще видят цялата работа

като зле прикрит опит за

легализиране на проституцията,

докато шиитските апологети настояват, че това е далеч по-морална алтернатива на „свободните отношения” на Запад.

Най-хубавото при „зауджат мутаа” е, че всичко е кристално ясно и предварително регламентирано, включително и издръжката на евентуално дете, родено след инцидентно забременяване в рамките на такова моментно съчетание.

По време на втората война в Залива с един колега и приятел се подвизавахме за известен период в Кербала, където имаше и български военен контингент. Сравнително безпроблемният ни престой в Южен Ирак се дължеше до голяма степен на гостоприемството и закрилата на един от местните племенни шейхове, който по-късно посети България. В опит да му върнем жеста с приятното прекарване ние се сблъскахме с желанието на шейха да сключи временен брак у нас. За около един час, някъде следобед, в хотелската стая. Като изисквания за временната си съпруга шейхът посочи: възраст около 18 години, по възможност булката да е от добро семейство и... да е девствена.

Колегата поднесе голямо извинение на госта, задето няма как да се намери подходяща съпруга по тия всичките изисквания, но обеща поне госпожицата да е студентка. Професионалната дама, която отиде при шейха после разказа невероятна история. Не, нямало никакви проблеми, напротив, никога не била имала толкова любезен клиент. Но имало нещо много странно в цялата работа.

Когато отишла в стаята му, още от вратата той я накарал да повтори на глас след него някакви арабски думи, след което прочел и нещо като молитва, защото й се сторило, че накрая казал: Амин.

Явно без да подозира,

нашата труженичка

бе присъствала на собствената

си сватба по шиитски обичай.

След консумацията на легитимният им едночасов съюз, шейхът акуратно бе развалил брака. Платил парите, но помолил момичето да приседне за малко на леглото преди да си тръгне. Хванал я бащински за ръка и под смаяния й поглед шиитският вожд от Кербала изнесъл кратка поучителна беседа на тема: Колко е лошо младите момичета да ходят по хотелските стаи на непознати мъже, вместо да наблегнат на образованието си.

Ами прав е бил човекът! Казано е: "Отправяйте добри съвети към жените, за които се тревожите, че бягат от смирението..."

(Коран 4:34)

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/