Ели Коен - евреинът, превзел Сирия отвътре

22 May 2020
Стоян Илков
Шпионинът на Мосад в резиденцията си в Дамаск, 1963 г.
Шпионинът на Мосад в резиденцията си в Дамаск, 1963 г.

Агентът на Мосад се внедрява в елита на Дамаск толкова добре, че искат да го направят зам.-министър на отбраната. Тази седмица се навършиха 55 г. от смъртта му

Когато чуете шпионин – Джеймс Бонд е първото име, което вероятно ви идва наум. За съжаление на мнозина обичащият мартини агент 007 е само плод на филмови режисьори. Маскировките, тайните оръжия, джаджи и сексаферите обаче също не са чужди на реалните шпиони.

По света има малко шпионски агенции, които могат да заплитат политически интриги, така, както го прави израелската Мосад. Сред агентите й обаче са малцина, ако изобщо има такива, които са стигнали славата на Ели Коен. В средата на 60-те години той се представя като богат арабски бизнесмен, за да проникне в най-високите нива на сирийския режим и да изпрати безценни разузнавателни данни на своите израелски шефове.

Елияху (Ели) Коен е египетски евреин, роден в Александрия през 1924 г. Баща му се премества в Египет през 1914 г. от сирийския град Алепо. Неговите родители и братя заминават за Израел още през 1947 г., но той остава, за да завърши образованието си по електроника. Докато учи, разузнавачът подпомага тайно евреи да емигрират в Израел, също така участвал в много ционистки организации. По-късно Коен става част от израелската шпионска мрежа в Египет, която е разкрита и спряна от египетските власти през 1954 г.
След Суецката криза през 1956 г. Ели Коен пристига в Израел. Той се опитва да се присъедини към Мосад, но е отхвърлен. Въпреки това
започва работа като анализатор в министерството на отбраната
Задълженията му обаче бързо го отегчават и става чиновник в застрахователна компания в Тел Авив.

През 1959 г. 33-годишният евреин се жени за Надя Маджалд, имигрантка от Ирак, и двамата се установяват в крайбрежния град Бат Ям.  Ели Коен

Ели Коен

През 1960 г. израелското правителство среща сериозен проблем по границата със Сирия, заради обстрел от сирийските части и много жертви в района. Мосад е натоварена със задачата да внедри шпионин в Дамаск, но сред агентите няма подходящ кандидат. Притисната от властите, агенцията се насочва към досиетата на всички отхвърлени кандидати. Сред тях попадат на Ели Коен. Той бил избран, защото можел да говори английски, арабски и френски, а сирийските му корени били изключителен плюс за вербуването му.

Веднага е включен в отдел 188, военното разузнавателно звено, посветено на висши операции в чужбина. Ели Коен е изпратен на интензивен 6-месечен курс за обучение. Под ръководството на инструктора Нейтън Соломон новият агент започва да учи най-основните умения, необходими на всеки шпионин – как да проследява и как да не бъде следен, как да пише с тайно мастило, да прави незабелязано снимки, да криптира, и как да предава информация чрез морзов код. Соломон забелязва, че неговият ученик има изключителна памет, която може да си използва. В мисията Коен трябва да се преструва на богат сирийски бизнесмен, който иска да се завърне в родината си, след като е живял в Аржентина. Целта била да се съберат разузнавателни данни от високопоставени сирийски политици и военни служители.

На Коен не му било разрешено да казва за мисията на никого и лъже жена си, че работи в чужбина за израелското министерство на отбраната.

Преди мисията шпионинът се учи да говори арабски със сирийски акцент, а не с египетски. Той приема името на предприемача Камел Амин Таабет и заминава за известно време да живее в Буенос Айрес, за да си изгради име в местната сирийска общност. Докато е там, печели доверието на военния аташе в посолството Амин ал Хафез, който по-късно става президент на Сирия. Пред арабската общност агентът не спира да показва, че разполага с големи количества пари, които е готов да вложи в правилната кауза. Затова се сближава и с членове на незаконната по това време сирийска партия Баас, която след преврат взима властта в Сирия през 1963 г.

Със скъпи подаръци и правилните разговори Камел си урежда покана за завръщане в родината. През 1962 г. той тръгва за Дамаск. В кораба на път за родината, той се запознава с Маджид Шейх ал Ард, за когото се смятало, че е платен информатор на ЦРУ. Двамата тръгват от Бейрут за Сирия с колата на новия приятел на Коен. Именно връзките на Ал Ард помагат на шпионина да мине границата безпроблемно и да се установи в Дамаск. Според различни източници агентът си урежда скъпа квартира срещу сградата на министерството на отбраната, за да може да следи кой влиза и излиза оттам.

С хитрост успява бързо да проникне в най-високите нива на сирийското общество, прекарвайки много време в кафенета и ресторанти, където слуша политически клюки.

Шумните партита с много

жени и алкохол, които

израелският шпионин

организирал, забавлявали

сирийски високопоставени

политици и военни.

Купоните често се превръщали в оргии, а сирийският политически елит обсъждал всички свои бъдещи планове, които Коен, преструвайки се на пиян, слушал внимателно. Умелият шпионин развил репутация на най-желания ерген в Дамаск и се твърди, че е имал 17 красиви любовници, докато е бил под прикритие.

Подпомогнат от Мосад, агентът раздавал пари на държавни служители, заради което мнозина идвали при него за съвет. Той се сприятелил с много от гостите и в крайна сметка получил класифицирани военни инструктажи и посетил сирийски военни обекти. Коен изпращал разузнавателна информация обратно в Израел, използвайки скрит радиопредавател, чрез тайни писма, а понякога и лично.

Той се завърнал у дома при семейството си само 3 пъти
по време на мисията си. При последното си прибиране през 1964 г. шпионинът казал на шефовете на Мосад, че иска да бъде изтеглен, тъй като се притеснява, че може да бъде разкрит, а и новият ръководител на сирийското разузнаване не го харесвал и го подозирал. Заради ценните данни, които събира, израелската агенция го убеждава да се върне в Сирия за последен път. Коен обещал на Надя, че това ще е последният път, когато заминава, и след това ще се върне при нея и трите им деца.

Едно от най-известните постижение на Коен е обиколката на Голанските възвишения, в която той събира разузнавателни данни за сирийските укрепления в района. С хитър ход, изразявайки съчувствие към войниците, изложени на слънце, предлага да купи и засади евкалиптови дървета на всяка позиция на военните за осигуряване на сянка. По-късно силите на Израел използват дърветата като маркери къде се намират сирийците по време на Шестдневната война. Тази ключова информация дава възможност страната да превземе Голанските възвишения за два дни.  Коен, сниман на Голанските възвишения

Коен, сниман на Голанските възвишения

Коен посетил многократно и южната гранична зона, като направил снимки и скици на сирийските позиции. Той научил и за таен план за създаване на три последователни линии на бункери и минохвъргачки. Агентът успял да разбере, че сирийците планират да отклонят река Йордан в опит да лишат Израел от водни ресурси. Цялата информация за оборудването, подготвено за задачата, предал на Мосад с цел по-късното му унищожаване. Коен толкова добре се внедрил сред сирийските власти, че в един момент му бил предложен постът зам.-министър на отбраната.

Властите в Дамаск обаче започнали да стават подозрителни за това колко много секретна информация изтича към Израел.

Съмненията им ги навеждат

на мисълта, че сред елита

има шпионин, заради което

искат помощ от СССР.

В началото на 1965 г. Москва предоставя специална радиотехника, способна да открива излъчвания с различна честота. В резултат на това техническо проследяване Коен е заловен, докато предава към Мосад от дома си. Агентът бил арестуван и подложен на тежки изтезания, за да разкрие всичко, но той не преговорил. Според различни източници някои от разпитите били водени лично от президента Амин ал Хафез, който смятал Камел Амин Таабет за личен приятел. Именно сирийският лидер, след като дошъл на власт, имал пълно доверие в Коен и го изкачвал във властта, като дори му разкривал класифицирана информация.

За залавянето на Ели Коен има и друга версия. Според нея сирийското разузнаване започнало да подозира Коен, когато научило за контактите му с мъж с подозрителни връзки. Ставало дума за Маджид Шейх ал Ард – същият човек, който придружавал Коен през трите му години в Сирия и му помогнал да влезе в страната.

До разкриването му се стигнало, след като Коен се видял със своя приятел Ал Ард на обяд. Докато ядели, Ал Ард му казал, че няколко дни по-рано се е срещнал с мъж на име Росолио, който всъщност бил нацисткият военен престъпник Франц Радемахер. Разбирайки това, Коен настръхнал и попитал дали може да се срещне с него. Само 10 минути по-късно той се видял с нациста и разговарял с него.
В деня на случайната среща Ели Коен с радост съобщил на централата на Мосад в Тел Авив, че е намерил нацистки военен престъпник. Шпионинът представил описание на външния вид на Радемахер, точния му адрес и подробности как да протече бъдеща операция. Той очаквал да му бъде възложена мисия, но не получил подкрепа от Израел. Вместо това му било наредено да спре да преследва Радемахер и да се съсредоточи върху настоящата си задача.

Щабът на Мосад обаче очевидно не бил наясно с опасността, причинена от тристранната среща. В противен случай щели да накарат Ели Коен да остави всичко и да вземе първия влак за Бейрут.

Случайната среща между

нациста, израелския агент

и неговия приятел била

засечена от сирийските служби.

Те знаели, че Маджид Шейх ал Ард е информатор на американците, тъй като често бил засичан да посещава американското посолство. Сирийците също знаели добре, че Росолио е нацистки военен престъпник, криеш се в Дамаск. След като разбрал за всичко това, шефът на сирийското разузнаване Ахмед Суидани започнал да се пита какво прави един от най-близките хора на президента с американски шпионин и с нацист. Съмненията му го накарали да почне да следи Коен, което довело и до неговото залавяне.
Евреинът бил осъден на смърт в процес без защита. Израел отчаяно се опитал да намали присъдата и въпреки молбите на световните лидери и папа Павел VI за помилване, Коен бил обесен публично на 18 май 1965 г. (В началото на тази седмица се навършиха точно 55 години от смъртта му.) На екзекуцията присъствали хиляди, а обесването било излъчена на живо за назидание на всички шпиони в страната.

Останките на Ели Коен все още не са върнати, въпреки молбите на семейството му. Местоположението на тялото му не е известно. Твърди се, че сирийските власти са разчленили тялото му и са го заровили на три различни места, за да не бъде открито цяло.

Според докладите по-рано тази година руска делегация е успяла да извади останките му от Сирия. Миналата година Израел успя да изнесе ръчния часовник на Коен от Сирия и да го върне на семейството му.
Коен не беше единственият израелец от Мосад, който отиде на такава мисия, въпреки че той е може би най-известният. Историята му вдъхнови и компанията за видео стрийминг „Нетфликс“, която направи сериала „Шпионинът“, посветен на Ели Коен.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.