Порто, където всички пътища водят не към Рим, а нагоре

Ако всички пътища водят към Рим, то в Порто всички улици водят... нагоре.

В това се убедих лично в началото на лятото, когато прекарах повече от седмица в северната столица на Португалия заради провеждащия се там финален турнир на Лигата на нациите - първо издание на новосъздадено от УЕФА състезание за европейски национални отбори.

Та основното впечатление в Порто е, че където и да трябва да отидеш, където и да излезеш от метрото или слезеш от някой автобус, винаги трябва да се катериш нагоре.

Понякога улиците са много стръмни и пешеходството се превръща ако не в мъчение, то в доста натоварващо преживяване.

Но си струва напълно. Без да прилича почти по нищо на административната столица освен по това, че също има река и море, Порто излъчва

неповторима

артистичност

и небрежност,

която много се харесва на туристите. Това особено важи за кварталите в центъра, където много често можеш да попаднеш на овехтели сгради, които изглеждат запустели, а може би и наистина са такива.

На върха на един от безбройните хълмове се намира една от основните знаменитости на града - камбанарията “Клеригуш.” Тя се вижда почти от всяка точка на града, а поради разположението и височината си през Средновековието е

служела

за ориентир

на корабите,

които са приближавали залива и пристанището. На него всъщност е кръстен и градът.

Камбанарията е към едноименната барокова църква, която е построена между 1732 и 1748 г. и също е много красива.

През 1910 г. “Клеригуш” е призната за паметник на културата от национално значение, но въпреки това и до днес е отворена за туристи. Дневният билет (до 19 ч.) е 4 евро, а от 19 до 23 ч входът става 5 евро. Площадката, от която се открива гледка към целия град, е тесничка, но си заслужава всеки цент.

На 200-300 метра от камбанарията е централният площад “Алиадос”, който плавно преминава в едноименния булевард покрай сградата на кметството. Едва ли ще ви учудя, че и тя върви нагоре, но поне наклонът е поносим. Там, както и срещу гарата, отстояща на не повече от 200 метра, има десетки кафенета и ресторантчета, които просто те привличат да седнеш.

А в Порто се яде много, при това почти всичко е вкусно. Особено приятна е закуската, защото тогава не е жега.

Най-интересното за ядене е нещо средно между сандвич и баничка, което се нарича франсезиня. Името подсказва, че най-вероятно някой е видял нещо подобно във Франция и го е попортугалил. Другото са всевъзможните сладкиши, надничащи през десетина метра от витрините на многобройните пекарни.

Всъщност в Порто, макар да не се брои за европейски мегаполис, има много за гледане - и прочутия мост “Луиш I”, който е изпълнен по проект на създателя на Айфеловата кула, и крайбрежната улица, която е

основното място

за купонясване

вечер,

и книжарницата “Лело”, вдъхновила някои от декорите за филмите за Хари Потър, и двореца “Да Болса”, и главната търговска (и пешеходна) улица “Санта Катерина”, и ултрамодерния Дом на музиката, и легендарното кафене “Мажестик”, както и не на последно място “Ещадио до Драгао”, който е дом на спортната гордост на града - футболния клуб “Порто”, европейски шампион за 1987 и 2004 г.

Единственият минус е леко идиотската система на градския транспорт - и като начин на заплащане, и като организация, но това се преглъща лесно.