Над 20% от генетичните варианти на българи не се срещат при никои други в света

Излизат и случайни находки при съвсем здрави хора - оказват се с много повишен риск за тежки болести, ще ги информират

Първото мащабно геномно изследване на българите донесе забележително разкритие за науката и здравеопазването: над една пета от откритите генетични вариации сред нашето население са непознати за света. В пилотния проект “Геномът на България” учените извършиха цялостно геномно секвениране с високо качество на близо 800 доброволци. Анализът разкри общо над 43,4 милиона геномни варианта, от които повече от 8,8 милиона - или точно 20,3% - не присъстват в международната референтна база данни gnomAD. Тази популяционна уникалност категорично показва, че хората у нас се отличават с различност, която не може да бъде прецизно разчетена единствено чрез чуждестранни стандарти. Разликите имат значение за склонността към заболявания, начина на действие на лекарства, възможностите за терапия. Данните съобщи биоинформатикът Цветана Керелска, ръководител на проекти към Центъра по молекулна медицина на Медицинския университет в София, по време на годишната конференция на фондация “МОСТ - Медии, Общество, Семейство, Технологии”.

Стандартните генетични тестове “четат” само отделни части от цялата ни генетична матрица, докато пълното геномно секвениране “вижда” всичко в матрицата, включително “празните” полета между гените. За да се разбере биологичното значение на генетичните находки, е важно да се отбележи, че близо 99% от намерените варианти са в некодиращите региони на ДНК, които функционират като регулаторни превключватели на генната активност. Само 0,8% попадат в пряко кодиращите белтъци зони.

Малко над 34% от откритите мутации са изключително редки, 15 са редки, а 29 се срещат често. В това учените виждат мотив за създаването на национална референтна генетична база данни, която да служи като основа за прецизна диагностика и персонализирано лечение.

Понятията “мутация” и “генетичен вариант” означават абсолютно едно и също нещо - промяна в ДНК последователността спрямо “универсалния” геном. Науката предпочита използването на новия термин генетичен вариант, тъй като другата дума исторически е носила негативен оттенък и се свързвала само с увреждания и заболявания. Повечето промени в ДНК просто определят индивидуалното разнообразие между хората като цвят на очите или бързина на метаболизма например, докато само патогенните варианти нарушават функцията на даден ген и носят клиничен риск.

Моментната снимка на българския геном - проектът се разширява с още изследвания в рамките на европейската инициатива за генома на континента - показва донякъде висок процент скрити носителства на сериозни заболявания. Това невинаги означава болест. При гени, които се предават по автозомно-рецесивен път, здравите носители имат само едно копие на дефектния ген и нямат никакви проблеми. Заболяване се проявява при децата само ако и двамата родители са носители на мутация в един и същи ген и потомството наследи грешния вариант и от майката, и от бащата.

С най-висока честота у нас - 8,5% от извадката, е скритото носителство на варианти ABCA4 за зрителни увреждания. На второ място е генът CFTR за муковисцидоза при почти 7 процента. Това е значително отклонение от общоевропейските и световни статистики, където носителството е около 4%.

Значително разпространени се оказват и вариантите за вродена глухота в гена GJB2 - над 4,3%, за метаболитното заболяване фенилкетонурия в гена PAH - кръгло 4%, за вроденото невромускулно заболяване миотония в гена CLCN1 - около 3%. Географската близост със Средиземноморието пък е обяснение за носителството за гена за т.нар. медитеране треска и вродени ендокринни смущения - по 2,7%. Откриват се също статистически значимо носителство за предразположение за рак в гена CHEK2 - 2,5%, и за заболяването на кръвта бета-таласемия, което се открива в гена HBB при 2,3 процента.

Изключително важен социално-медицински фокус са и т.нар. инцидентни находки - скрити генетични промени, които се откриват случайно при здрави хора, но носят повишен бъдещ риск за заболявания. Онкологичните състояния съставляват 27% от всички случайно открити генетични рискове за доминантни/рецесивни заболявания при изследваните. В анализираните геноми са установени 19 находки на патогенни варианти в 15 ключови гена, включително в гените BRCA1 и BRCA2 за наследствен рак на гърдата и яйчниците, както и в гени, свързани със сериозни вродени сърдечносъдови и метаболитни състояния.

Създаването на българска база данни спестява години ценно време на пациенти с редки заболявания и полага стабилни основи за персонализираната медицина и националните скринингови програми у нас, изтъкна Цветана Керелска.

Каква точно е личната добавена стойност за доброволците от участието им в проекта? В медицинската генетика има препоръки кои болести, ако бъдат открити като случайна находка, трябва да се съобщят на човека. Става дума за над 80 гена. Сред тях са фамилните онкологични заболявания - рак на гърдата и яйчника, рак на дебелото черво и някои сърдечни заболявания. Изследователите по условие са длъжни да съобщят на хората за открит вариант, свързан със заболяване, което може да бъде предотвратено или за което има лечение, или пък е много тежко. Но информация се дава само лично и само ако човекът е пожелал това в информираното си съгласие.

За целта на науката и базите за генетично рефериране данните са кодирани чрез т.нар. псевдонимизиране. Това означава, че личната информация - име, имейл, и клиничните данни се съхраняват отделно от генетичните данни.