Защо стресът може да промени избора на храна

Стресът може да промени начина, по който се храним, още преди да осъзнаем, че това се случва. При някои хора той потиска апетита, докато при други засилва желанието за определени храни, особено такива с високо съдържание на захар и мазнини. И двете реакции имат своето биологично обяснение, тъй като стресът влияе върху сигналите в организма, свързани с глада, усещането за удоволствие и вземането на решения. Един от основните хормони, участващи в този процес, е кортизолът. 

Когато сме подложени на стрес, организмът активира редица механизми, които ни помагат да реагираме на предизвикателствата. Кортизолът подпомага мобилизирането на енергия, като увеличава наличността на глюкоза и променя начина, по който тялото използва енергийните си ресурси. При краткотрайни стресови ситуации този процес е полезен и ни помага да се справим с натоварването.

Проблемът възниква, когато стресът престане да бъде временно състояние и се превърне в постоянна част от ежедневието. При някои хора по-честото или продължително повишаване на кортизола може да бъде свързано със засилен апетит, особено към храни, богати на захар и мазнини. Те осигуряват много енергия в сравнително малък обем и активират мозъчните механизми, свързани с удоволствието. Именно затова могат да изглеждат особено привлекателни в моменти, когато търсим бързо облекчение от напрежението.

Стресът може да повлияе и върху допамина. Когато ядем вкусна храна, мозъкът активира системи, свързани с положителните усещания. Това може временно да ни донесе чувство на комфорт и удовлетворение. Това не означава, че стресът автоматично ни кара да изядем пица, шоколад или сладолед. По-скоро в състояние на психическо изтощение определени храни могат да придобият по-голяма привлекателност, защото обещават бързо и леснодостъпно удоволствие.

Така храненето понякога се превръща не просто в начин да задоволим физическия глад, а и в средство за справяне с неприятните емоции.

Стресът може да промени и начина, по който вземаме решения. Когато сме силно напрегнати, мозъчните области, участващи в планирането, преценката и самоконтрола, може да изпитват по-голямо затруднение да се противопоставят на непосредствените импулси и желанието за награда.

Това обяснява защо след дълъг и изтощителен ден понякога се отказваме от предварително планираното хранене и избираме нещо съвсем различно. Дори да знаем какво сме възнамерявали да ядем, умората и напрежението могат да направят по-лесния и незабавен избор значително по-привлекателен.

В подобни моменти не става въпрос непременно за липса на воля или дисциплина. Често става дума за съчетание от психическо натоварване и умора

Сънят е още един важен фактор, който свързва стреса с хранителното поведение. Стресът и нарушеният сън често образуват порочен кръг. Напрежението затруднява заспиването и влошава качеството на съня, а недоспиването може да направи справянето със стреса още по-трудно на следващия ден.

Недостатъчният сън се свързва с промени в механизмите, които регулират глада и ситостта, както и с по-силно желание за висококалорични храни при някои хора. Едновременно с това умората намалява способността ни да вземаме обмислени решения и увеличава привлекателността на бързите източници на енергия.

Затова понякога онова, което определяме като „емоционално хранене", всъщност е резултат от няколко едновременно действащи фактора - стрес, недоспиване и психическо изтощение.