Наистина ли трябва да правим по 10 000 крачки на ден, за да бъдем здрави?

Идеята, че трябва да правим по 10 000 крачки дневно, за да поддържаме добро здраве, не произлиза от медицински изследвания, а от маркетингова кампания през 60-те години на миналия век. Това обяснява Джак Макнамара, старши преподавател по клинична физиология на физическите упражнения в Университета на Източен Лондон. Кръглото число било лесно за запомняне и бързо придобило популярност, въпреки че по онова време нямало научни доказателства, че точно 10 000 крачки представляват необходимия праг за подобряване на здравето.

По-късно научните изследвания установили, че ходенето пеша действително носи редица ползи за организма. Според Макнамара това е причината популярната препоръка да не бъде отхвърлена като псевдонаука, въпреки че първоначално не е била основана на медицински доказателства. Физическата активност под формата на ходене подобрява сърдечносъдовото и кардиореспираторното здраве, а също така може да намали риска от развитието на някои видове рак. Освен това тя помага за прекъсване на продължителните периоди на обездвижване, които имат сериозно отрицателно въздействие върху здравето.

Въпреки безспорните ползи от ходенето обаче, научните обзори и мащабните проучвания показват, че с увеличаването на броя на крачките допълнителните ползи постепенно намаляват. Макнамара обяснява, че подобрението в здравословното състояние е особено значително при хората, които преминават от заседнал начин на живот или от около 2000 крачки дневно към 4000. За разлика от това, увеличаването на активността от 8000 на 10 000 крачки или от 10 000 на 12 000 крачки носи сравнително по-малки допълнителни ползи. Това не означава, че повече движение е безполезно, а че ефектът му може да бъде по-малък, отколкото хората очакват.

Според специалиста проблемът възниква, когато броят на крачките се превърне в самоцел и хората започнат да изпитват вина или да се наказват, ако не успеят да изпълнят дневната си норма. Ако ходенето доставя удоволствие, няма причина човек да се ограничава и може да продължи да се разхожда толкова дълго, колкото желае. Важно е обаче физическата активност да не се превръща в източник на излишен стрес и чувство за провал.

За хората, които вече правят достатъчно крачки всеки ден, Макнамара препоръчва, когато здравословното им състояние позволява, част от ходенето да бъде заменена с по-интензивни физически упражнения. Такива могат да бъдат бягането, плуването с по-високо темпо, ходенето по стръмен наклон или бързото ходене. Тези дейности повишават сърдечната честота и дишането и могат да осигурят допълнителни ползи за здравето.