Почти половината от възрастното население по света не успява да се движи достатъчно, въпреки че редовната физическа активност отдавна е свързвана с по-дълъг и по-здравословен живот. Експертите обикновено препоръчват между 75 и 150 минути физическа активност седмично, тъй като движението намалява риска от затлъстяване и редица хронични заболявания.
За много хора обаче намирането на време за тренировки сред натовареното ежедневие е сериозно предизвикателство. Продължителните тренировки във фитнеса или продължителното кардио натоварване могат да бъдат изморителни и да създадат допълнително натоварване за организма.
Ново изследване на учени от Ню Йорк показва, че може би не е необходимо упражненията да продължават с часове, за да предизвикат значими промени в тялото. Според резултатите дори кратки, но много интензивни натоварвания могат бързо да активират редица биологични процеси, свързани с метаболизма, кръвоносните съдове и възстановяването на тъканите.
В рамките на проучването изследователите са сравнили ефекта от кратки тренировки с този от 90 минути умерено колоездене. Участниците, които изпълнявали високоинтензивни спринтове, натоварвали организма си само за няколко минути, но това било достатъчно, за да се предизвикат значителни промени в състава на белтъците в кръвта.
Тези белтъци, известни като екзеркини, действат като своеобразни химически посредници между различните части на организма. Те могат да предават сигнали от работещите мускули към кръвоносните съдове, мастната тъкан и други органи и така да влияят върху процеси като метаболизма, възстановяването на тъканите и хормоналната регулация.
В изследването са участвали 19 души. Десет от тях изпълнили шест максимално интензивни 30-секундни тренировки на велоергометър, като между отделните натоварвания имали по четири минути за възстановяване. Останалите девет участници карали велосипед в продължение на 90 минути с умерена интензивност.
След тренировките учените анализирали кръвни проби, за да установят как различните видове натоварване влияят върху белтъците в кръвта. Те открили общо 2884 различни белтъка, които участват в предаването на сигнали в организма и могат да влияят върху функциите на кръвоносните съдове, мускулите, хормоните и метаболизма.
Резултатите били особено впечатляващи непосредствено след спринтовите упражнения. Почти една четвърт от изследваните белтъци показали промени, като много от тях били свързани с процеси, които се асоциират с по-нисък риск от затлъстяване, диабет тип 2 и ускорено биологично стареене. От 33 белтъка, за които предишни данни свързват нивата им с по-нисък риск от заболявания, 32 реагирали на спринтовото натоварване.
При 90-минутното умерено колоездене картината била различна. Непосредствено след тренировката се променили по-малко от 0,25 процента от изследваните белтъци. Някои полезни промени все пак се появили по-късно, но за тях били необходими около три часа.
Това обаче не означава, че умерените тренировки са неефективни. Според изследователите тяхното въздействие просто се развива по-бавно. Докато интензивното натоварване предизвиква бърза и мощна молекулярна реакция, умерената физическа активност може да води до по-постепенни промени.
„Вълнуващото е, че само няколко минути интензивно натоварване могат да предизвикат значителна молекулярна реакция", коментира Пол Коен, водещ автор на изследването и ръководител на лаборатория по молекулярен метаболизъм в Rockefeller University в Ню Йорк.
Според учените подобни кратки периоди на интензивно натоварване не е задължително да се изпълняват на велоергометър. Подобен принцип може да бъде приложен при бягане, бързо изкачване на стълби или упражнения със собствено тегло, например бърпи.
Важно е обаче резултатите да бъдат интерпретирани предпазливо. Проучването е проведено само с 19 участници и изследва предимно краткосрочната реакция на организма. То не доказва, че интензивните тренировки предотвратяват затлъстяване, диабет, сърдечносъдови заболявания или стареене.
„Добре известно е, че различната интензивност на упражненията предизвиква различни адаптации в целия организъм", отбелязва Люк Олсън, един от авторите на изследването.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/