Имат ли значение гените за добрата форма?

Нови научни данни показват, че причината някои хора да постигат по-лесно добри резултати във фитнеса може да се крие в гените им. Много хора се чувстват обезкуражени, когато тренират повече от приятелите си, но постигат сходни резултати. Оказва се, че това усещане не е без основание: определени гени са свързани с по-добра аеробна форма и по-нисък риск от редица заболявания.

Това обаче не означава, че ако не сте „генетично предразположени", трябва да се откажете от тренировките. По-скоро подсказва, че някои хора имат биологично предимство, което може да обясни защо един човек може да избяга 5 километра без подготовка, докато друг трябва да тренира седмици.

Проучването, публикувано в Medicine & Science in Sports & Exercise, анализира данни от множество дългосрочни изследвания, включващи характеристики като кръвно налягане, ръст или сърдечна честота.  Хората с определени гени показват по-нисък риск от инсулт, по-висока вариабилност на сърдечната честота, по-ниско кръвно налягане и по-малка вероятност от астма. Като цяло гените, асоциирани с „по-добра форма", могат да намалят риска от около 30 заболявания.

Според диетолога Елеонора Форнара от десетилетия е ясно, че физически по-подготвените хора са по-здрави, но досегашните наблюдения не можеха да изключат възможността просто по-здравите хора да тренират повече. Тъй като гените се определят при раждането, те позволяват по-силни изводи за причинно-следствените връзки. Това прави резултатите по-убедителни и подсказва, че добрата физическа форма може да играе роля в намаляването на риска от заболявания.

Изследването се фокусира върху кардиореспираторната форма. Това е способността на тялото да реагира ефективно на продължително физическо натоварване. Тя отразява колко добре работят заедно сърцето, белите дробове и мускулите. Но гените са само част от картината. Кардиологът Ченг-Хан Чен подчертава, че човек може да има „добри гени", но ако не тренира, няма да бъде във форма. Физическата активност и физическата форма са свързани, но не са едно и също. Двама души могат да следват една и съща тренировъчна програма и да постигнат различни резултати, именно отчасти заради генетични различия. Въпреки това движението остава ключово, защото носи здравни ползи дори на хора, които не виждат големи подобрения в аеробните показатели.

И двамата експерти подчертават, че изследването не трябва да се тълкува като оправдание да се откажем от усилия. Няма гаранция, че наличието на определени гени автоматично води до по-добро здраве. Става дума за асоциации, а не за предопределеност. Всеки подобрява формата си, независимо от генетичната изходна точка. А както отбелязва Чен, физическото бездействие остава рисков фактор за сърдечносъдови заболявания и гените не променят този факт.