"Проектът "Аве Мария" се превърна в най-успешния филм на Amazon MGM

30 March 2026
MenTrend.bg
Райън Гослинг
Райън Гослинг

Филмът "Проектът "Аве Мария" официално може да бъде определен като голям успех. Лентата вече е събрала над 300 милиона долара в световния боксофис, което я прави най-успешното заглавие на Amazon MGM досега, съобщава Variety. Припомняме, че Amazon придоби MGM през 2022 г. за 8,5 милиарда долара.

Досегашният рекордьор на студиото беше Creed III, който реализира приходи от 276 милиона долара. Макар постижението да е измерено спрямо вътрешните стандарти на Amazon MGM, то е впечатляващо, особено като се има предвид, че стрийминг платформите рядко поставят силен акцент върху киноразпространението.

През последната година обаче Amazon MGM промени стратегията си. През април компанията обяви, че планира да пусне 14 филма в кината през тази година. 

Подобно на "Марсианецът" на Ридли Скот, който е по същия американски фантаст, "Проектът "Аве Мария" разказва историята на самотен учен (Райън Гослинг), който трябва да спаси света. За разлика от тази история обаче, главният герой тук намира спътник - извънземен, който прилича на парче скала с крака. Според критиците в крайна сметка се е получил симпатичен филм, който обаче е малко вероятно да стане класика в историята на жанра редом с шедьоврите на Кубрик, Спилбърг, Нолан или Вилньов.

Първата голяма холивудска филмова премиера след оскарите едва ли ще води номинациите догодина. Въпреки това основните функции на филма като мейнстрийм са солидно изпълнени: това е красиво, невероятно емоционално и забавно зрелище, съсредоточено върху изпълнението по учебник на обичания от всички (и заслужено) Райън Гослинг.

Когато неговият герой - саможивият астронавт Райланд Грейс, среща представител на извънземна цивилизация от звездата Тау Кит, започва да търси общ език с него по най-очевидния начин - чрез броене. "Ето го числото едно, а това е две", обяснява той не особено убедително на петкракото паве, приличащо на каменен извънземен паяк и използващо странно мелодични звуци вместо реч. И съществото го разбира. Идеите и концепциите на проекта "Аве Мария" може да изглеждат изключително сложни, когато се обобщят, но разбирането и обяснението на жанровия им генезис е лесно.

Първо, това е апокалиптична научна фантастика от най-ортодоксален тип. Земята е застрашена, човечеството може да не оцелее. Инфрачервена линия, открита от астронома любител Петрова и простираща се от Венера до Слънцето, разкрива примитивни, но живи микроорганизми. Достигайки до нашата звезда, те спокойно поглъщат нейната енергия. Още няколко години и Слънцето ще започне да се охлажда, а планетата ще изчезне. Освен това епидемията от астрофаги (както са наричани ненаситните междугалактически лакомници) е засегнала множество звезди.

Какво да се прави? Отговора търси учител по природни науки в гимназията, неуспешен молекулярен биолог на име Грейс, който, за негово нещастие, веднъж е написал статия за възможността за органичен живот извън водата, тотално осмяна от колегите му. Космическата лаборатория "Аве Мария" е натоварена на космически кораб, който ще лети до Тау Кит. Това е единствената звезда, която по чудо е показала резистентност на епидемията.

Второ, във филма е развита също толкова класическа научнофантастична история за контакт между хора и извънземни. Ако първата сюжетна линия се връща към "Армагедон" и "Междузвездни войни", другата следва тази на "Пришелецът", "Хищникът" и "Врагът ми". Логично, близо до Тау Кит и около час след началото на филма, "Аве Мария" се натъква на кораб от съседна система, изпратен на подобна мисия. Научните технологии на двата екипажа са напълно различни, както и естеството на тяхното цивилизационно развитие, но те споделят обща цел. Тази цел е едновременно улеснена и затруднена заради факта, че всички астронавти на двата кораба с изключение на по един, са загинали по време на пътуването.

Така Грейс е буквално принуден да постигне споразумение със съществото, което нарича Роки (от Rock - скала). Както скоро се оказва, извънземното е брилянтен инженер, способен да създаде всичко от уникалния материал ксенонит, но му липсва зрение и разбиране за радиацията или теорията на относителността.

Романът на Анди Уиър "Проектът "Аве Мария" е в някои отношения подобен на "Марсианецът", успешно адаптиран за екрана от Ридли Скот. Действието се развива далеч от Земята, а централният герой е самотен вълк, принуден да намери изход от извънредна ситуация в движение. Само че сега не е заложен само неговият живот, а оцеляването на цяла планета. Дори две. Но докато в "Марсианецът" се справиха без извънземни, Уиър тук се поддава на това често срещано изкушение. Не можем да го виним. Роки се оказа оригинален герой, помагайки за облекчаване на екзистенциалните (макар и самоиронични) страдания на д-р Грейс.

Както романът, така и филмът са изградени на принципа "две в едно" - това е допълнително подчертано от обширните ретроспекции, тъй като в началните сцени Грейс се събужда на космически кораб без спомен кой е или как е стигнал там. Дебелата, солидна книга е претоварена със специализирана терминология и научни бележки под линия, а филмът е и донякъде разтеглен по отношение на времетраенето (2 часа и 40 минути). Филмовата адаптация премахва всички бележки под линия, опростява и смекчава научните идеи на Уиър и прави сюжета по-лесен.
За това зелена светлина дава авторът, който все пак е и продуцент. Без подобни компромиси не можеш да направиш филм, който да се хареса на публиката. На правилния човек беше поверено да пренапише оригиналния изходен материал.

Остроумният Дрю Годард вече е осъществявал подобна операция с "Марсианецът". Освен това неговите "Хижа в гората" и "Лоши времена в Ел Роял" също бяха изобретателни, оригинални и смесиха съседни жанрове в интригуващи коктейли. Именно той добави доза абсурд към обречената клаустрофобия, превръщайки бордовия компютър на Мери Си - единственият събеседник на Грейс преди срещата с Роки не в адския HAL от "2000: Космическа одисея", а в леко пародийна версия на глупава чат стая на GPT.

Идеята да се повери продукцията на режисьорското дуо Кристофър Милър и Фил Лорд, които са способни да влеят оптимизъм и в най-депресиращия сюжет, е брилянтна. Като режисьори на 21 Jump Street и Nerds те познават филмите за приятели, но богатият им опит в анимацията (в различни качества те са създали "Облачно с кюфтета", поредицата "ЛЕГО филмът" и трилогията "Спайдърмен") се оказа още по-полезен. Роки е по същество стопмоушън герой като в класическите "Междузвездни войни" и затова е толкова трудно да се устои на неговия старомоден чар.

Истинската тайна зад факта, че "Проектът "Аве Мария" топи ледовете пропорционално на неизбежното заледяване на Земята, се крие в Райън Гослинг. Неговото превъплъщение на откачения неудачник постепенно доказва първоначално съмнителното му право да стане герой. Самият той не го вярва, но постепенно зрителят осъзнава, че само такива ексцентрици са способни да правят чудеса.

Противоположността на Грейс, чиято "милостива" фамилия очевидно не е случайна, е нечовешката и всемогъща правителствена служителка Струт, изиграна от феноменалната германка Сандра Хюлер ("Анатомия на падането", "Зона на интерес"), която най-накрая прави дългоочаквания си холивудски дебют.

Режисьорите ще оценят откровения поклон пред най-добрата й актьорска работа, комедията на Тони Ердман "Проектът за брак", в една сцена.

Преувеличено живописен и леко научен, "Проектът "Аве Мария" е отлично забавление, изработено с интелигентност и душа. Есхатологичният патос обаче е истинско предизвикателство за неговите жизнелюбиви създатели. Той е толкова труден за вярване, колкото и готовността на Грейс да извърши героично самоубийство в името на човечеството, както и смиреното приемане на жестоката му жертва от страна на публиката.

Ясно е, че цялата каша с астрофагите, линията на Петрова и звездата Тау Кит е измислена единствено за да добави още един незабравим образ към кинематографичната галерия на извънземните, а Райън Гослинг с престорената си скромност да докаже за пореден път правото си да бъде идол на няколко поколения. Отделно историята за едно красиво приятелство трябва да има щастлив край, колкото и невероятен да е той.

Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/