„Завръщане в бъдещето“ навършва 40 години: Защо все още е една от най-великите научнофантастични трилогии

Когато емблематичният DeLorean DMC-12 за първи път достигна 88 мили в час на 3 юли 1985 г., историята на киното се промени завинаги. „Завръщане в бъдещето" на Робърт Земекис обещаваше да бъде още един летен блокбъстър, смесващ комедия, романтика и актуална за тогавашния живот научна фантастика. Вместо това, трогателното приключение се превърна в една от емблематичните научнофантастични трилогии, която забавлява поколения в продължение на четиридесет години. 

В първата част Марти Макфлай (Майкъл Джей Фокс) случайно се озовава през 1955 г., където пречи на запознанството на родителите си (Лий Томпсън и Криспин Глоувър). Той трябва да възстанови романса им, за да се роди в бъдещето, и същевременно да намери начин да се върне в 1985 г. Всичко това е съпроводено с цяла поредица от забавни и понякога трогателни ситуации.

Четири години по-късно излиза втората част на „Завръщане в бъдещето", в която Марти и неговият, ако не луд, то ексцентричен приятел Док Браун (Кристофър Лойд), попадат в мрежа от времеви линии. Първо отчаяните пътешественици отиват в 2015 г., за да оправят бъдещето на семейството на Марти, а след това се връщат в 1955 г., където се е появила кошмарна алтернативна реалност. 

Третата част е издадена през 1990 г. и се превръща в пародия на уестърните. Този път двойката герои се озовава в Дивия запад на 1885 г. Тук Док се влюбва в учителката Клара Клейтън (Мери Стийнбъргън), докато Марти се опитва да спаси приятеля си от убийство и да намери начин да се върне в настоящето, без да има нищо под ръка, което дори бегло да наподобява съвременни технологии. Е, освен влак.

Сухото преразказване на сюжета на филмите не е изненадващо днес и може да ви се стори доста познато или дори наивно. Колко много пътуване във времето сме виждали на екрана през последните четиридесет години! Привлекателността на трилогията обаче се крие в любовта, с която Земекис се отнася към своето творение, в това какъв хумор и искреност са пропити и с трите филма. Такъв подход към създаването на кино рядко се среща днес.

Фантазия, която се превърна в реалност

Прогресивните и динамични осемдесет години бяха време, когато идеите на научната фантастика вече не изглеждаха толкова далечни и се прилагаха всяка минута. Променящият се свят се движеше напред толкова бързо и целенасочено, че странните неща, които Робърт Земекис и неговите съавтори измислиха, бяха много по-близки до реалността, отколкото, да речем, футуристичните фантазии от 60-те години на миналия век.

През 1985 г. и след това, „Завръщане в бъдещето" представи на публиката визия за 2015 г., изпълнена с летящи коли, готини ховърбордове и самозавързващи се ботуши. Днес, през 2025 г., някои от тези видения остават неосъществени, но някои от предсказанията на филма са сравними с иновациите, които използваме днес. 

Роботизираните бензиностанции могат да се считат за прототипи на съвременни автоматизирани бензиностанции. Летящите автомобили вече са лицензирани и са на път да запълнят въздушното пространство на някои градове.

Самозавързващи се маратонки? Дизайнерите на Nike ги представиха преди шест години, а днес много марки произвеждат различни модели. Видео разговори и носими устройства? Кой би се изненадал от това днес? По-младото поколение е по-вероятно да бъде шокирано от снимки на телефоните с шайби. Технологиите за умен дом и изкуствен интелект, които улесняват живота, също са част от ежедневието.

Време ли е за четвърта част?

Четири десетилетия по-късно и трите филма „Завръщане в бъдещето" остават популярни. Филмите дори получиха сценична музикална адаптация. Десетки документални филми продължават да обсъждат както технологиите, показани от Земекис, така и влиянието на трилогията върху филмовата индустрия. Пътувайки в обновения си DeLorean, Марти Макфлай и Док Браун разчупиха границите на времето. 

В ерата на комерсиалните продължения може би си мислите, че един безсмъртен филм за приятелството, отговорността и формирането на съдбовни избори ще получи четвърта част. „Завръщане в бъдещето" обаче е перфектен във вида, в който се е оформил до 1990 г. Изглежда, че няма нужда да се разваля нищо, дори и с добри намерения. Тази велика научнофантастична трилогия не оставя нищо желано, тя е великолепна сама по себе си.