Никой никога няма да засенчи Ален Делон
- В неговата феноменална кариера върховете са няколко. Първият е, когато се снима в шедьоври на трима от най-великите европейски режисьори - Клеман, Антониони и Висконти, казва писателката и филмов историк Деница Банчева
- Красотата му е помагала за утвърждаването му пред публиката, а е пречела пред критиката
- Славата успява да го промени до известна степен - подтиква го да живее в относително усамотение. Но той често е казвал, че е самотник и по природа
Няма друг актьор на света, който да се ползва с иконичния статут на Ален Делон. Името му се е превърнало в емблема на недостижимото - на някой, който никой друг не би могъл да си позволи да бъде. Дори една-единствена снимка, уловила дълбочината на вече 88-годишните му сини очи, успя да развълнува всички. Къде е, как е... Хората не спират да се интересуват от него и от всички новини около него. И въпреки съобщенията за здравословното му състояние и дрязги между наследниците му, като че ли нищо не може да отнеме от блясъка на звездата. Затова и обръщаме отново поглед към най-славните моменти от професионалния му път чрез експертния поглед на филмовия историк и специалист по европейско кино Деница Банчева. Българката също така е съавтор на биографията "Ален Делон. Любови и спомени", като тя най-добре може да даде мнение за възходите на актьора в устрема му към пиедестала, на който е днес.
- Г-жо Банчева, кога и с какво Делон достига върха в своята кариера?
- В неговата дълга и феноменална кариера върховете са няколко. Първият бляскъв период е от 1960 до 1963 година, когато се снима в шедьоври на трима от най-великите европейски режисьори "Под яркото слънце" (Plein soleil) и "Каква радост е животът" (Quelle joie de vivre) на Рене Клеман, "Затъмнението" (L'Eclisse) на Микеланджело Антониони, "Роко и неговите братя" (Rocco e i suoi fratelli) и "Гепардът" (Il Gattopardo) на Висконти. С тези роли става световноизвестен и същевременно добива престиж в очите на други големи режисьори.
Джоузеф Лоузи е мечтаел да работи с него, откакто го е гледал в двата филма на Висконти.
Следващият блестящ период е между 1967 и 1972 година. Делон играе в три филма на Жан-Пиер Мелвил - "Самураят" (Le Samourai), "Червеният кръг" (Le Cercle rouge) и "Едно ченге" (Un flic), от които и до ден днешен се вдъхновяват големи режисьори и актьори не само в Европа, а и в Америка, и в азиатските страни. Работи за първи път с Лоузи в "Убийството на Троцки" (The Assassination of Trotsky) и изпълнява великолепна роля в "Първата спокойна нощ" (La prima notte di quiete) на Валерио Дзурлини. Тези филми ще дадат желание да го снимат на двама други майстори - Жан-Люк Годар и Бертран Блие. А с Лоузи ще направи и "Господин Клайн" (Monsieur Klein, 1976), който е артистичен връх на кариерата му като продуцент.
- Коя е ролята, която според вас му печели сърцата на масовата публика извън мнението на критиците?
- Първата роля, която му печели сърцето на масовата публика в Европа, е в "Кристин" (1958) на Пиер Гаспар-Юит, където играе с Роми Шнайдер. С "Под яркото слънце" става знаменит в Азия, а същата година с "Роко и неговите братя" става идол в Италия. Този филм на Висконти не е бил много добре приет от критиката, но е имал веднага широк успех.
- В самото начало на пътя му той сам ли си извоюва шанса да се докаже в света на киното, или и съдбата е на негова страна?
- И едното, и другото. Съдбата е на негова страна, доколкото физиката му е изключителна. Човек не може да не го забележи. И му дават първа възможност да играе (в "Когато в това е замесена жена" (Quand la femme s'en mele) Ив Алегре, 1957) именно затова. Но той си извоюва шанса да играе главната роля в "Под яркото слънце" на Рене Клеман, който отначало му предлага второстепенна и който бързо осъзнава, че това момче има изключителна актьорска дарба.
- Кои са личностите, които са повлияли на израстването му като артист и са имали влияние върху посоката на развитието му?
- Първо Рене Клеман, за когото Делон винаги казва, че е неговият учител. Той му е дал роли в четири филма, много различни една от друга. След това Лукино Висконти, с когото освен двата филма, които споменах, Делон е дебютирал в театъра. По-късно и Жан-Пиер Мелвил, който е създал неговата "персона" на герой от криминалния жанр.
- Кой е бил най-трудният момент за него, иначе казано, най-сериозното изпитание в кариерата му според вашите наблюдения?
- Периодът между 1990 и 1997 година, когато масовата публика вече не гледа всички негови филми, а критиката е жестока с него. От 1996 година той се ориентира все повече към театъра, където играе много успешно.
- Кога самият той се е чувствал най-удовлетворен от себе си и своята работа?
- Към края на 60-те и през първата половина на 70-те години. Имал е едновременно положение на световна звезда и съзнание, че кариерата му е на блестящо артистично равнище.
- Легендарното му приятелство/съперничество с Жан-Пол Белмондо носи ли само позитиви и за двамата?
- Мисля, че е така, защото ги стимулира и кара всеки от двамата да избира възможно най-различна гама на игра от другия.
- Красотата на Делон повече е помагала или повече е пречела за утвърждаването му като киноколос?
- Помагала е за утвърждаването му пред публиката, а е пречела пред критиката. Още от времето на Рудолфо Валентино повечето критици имат слабост към красивите актриси и неприязън към красивите актьори.
- В кой филм най-много проличава професионализмът му?
- Трудно е да се избере един-единствен филм. Бих назовала два - "Затъмнението" на Антониони, където играе великолепно роля, в която няма почти нищо интересно, и "Нашата история" на Бертран Блие, в който се преобразява в напълно съсипан човек.
- С коя своя роля той е най-горд и за коя съжалява?
- Той казва, че не съжалява за никоя своя роля. Особено се гордее с "Господин Клайн". Ако не беше приел да играе в него и да го продуцира, този шедьовър нямаше да съществува.
- Кога самият той за първи път усеща тежестта на славата и успява ли тя да го промени по някакъв начин?
- Още през 60-те години я усеща, защото хората не го оставят на спокойствие никъде. Тя успява да го промени до известна степен - подтиква го да живее в относително усамотение. Но от друга гледна точка той често е казвал, че си е самотник по природа.
- Възможно ли е някога да се появи друг артист, който да успее да засенчи титаничната следа на Ален Делон? Или това е немислимо?
- Според мен е немислимо. От 60-те години до днес поколения от актьори в цял свят са се вдъхновявали от него и са мечтали да се изравнят с него. Никой не е успял.
Коментари