Пиесата на Бърнард Шоу за България, в която никога не е идвал, пристигна в Народния заедно с Джон Малкович

Прави кастинг за комедията "Оръжията и човекът", започва репетиции през септември

“Много щедро и професионално е подходил”. Така актьорите от Народния театър оцениха кастинга на световноизвестния продуцент, режисьор и актьор Джон Малкович. Той пристигна у нас, за да избере кои артисти ще изиграят 8-те персонажа - 3 жени и 5-има мъже, в пиесата на Бърнард Шоу “Оръжията и човекът”.

С куфар в ръка, кафяви панталони, яке и червени маратонки Малкович изненада столичани преди дни. Посещението му не бе обявявано, но вече често ще бъде срещан на разходка у нас. Предстои му да поставя спектакъл в Народния театър “Иван Вазов” и затова започна работата си по него. Със сигурност Малкович ще дойде пак и през септември, когато е предвидено да започнат репетициите.

Действието на комедията “Оръжията и човекът” се развива в България, като по-голямата част от героите са българи. В основата на сюжета е битката при Сливница по време на Сръбско-българската война през 1885 г. Само че Шоу описва българите по не особено ласкателен начин - хора, които се къпят веднъж в живота и не четат. Интересно е дали така ще ги представи и Малкович.

Спектакълът ще се играе догодина. След поредица от разговори между Малкович и директора на театъра Васил Василев двамата успяват да договорят поставянето на тази пиеса у нас. Все пак не е ясно защо Малкович избира точно тази пиеса да поставя у нас, тъй като няма друг голям писател, който да е осмял българите така, както го прави Бърнард Шоу в “Оръжията и човекът”. Той ни описва като елементарни, глупави и скарани с хигиената туземци някъде на Балканите.

Пиесата се играе за първи път в Лондон на 21 април 1894 г., когато в публиката е и другият голям ирландски и британски драматург, писател и поет - Оскар Уайлд. В лондонската преса пише, че Шоу сам се хвалел с автентичността на творбата си: “Създава впечатление, че действително съм бил в България”, а всъщност той никога не е идвал у нас.

След лондонската премиера пиесата се играе с успех и на много световни сцени, особено в Германия и Австрия. Българските студенти там протестират срещу тенденциозното омаскаряване на родината и сънародниците им и освиркват постановките на пиесата. А Бърнард Шоу отговаря с типичния си хаплив език: “Когато българските студенти с искрената ми приятелска помощ развият чувство за хумор, няма да има повече проблеми.”

Името на пиесата може да бъде сменено, тъй като се е случвало по време на кастингите режисьорът да промени решението си и да покани актьорите за друг спектакъл.

Миналата година Джон Малкович за първи път игра пред българската театрална публика. Той излезе на сцената на Народния театър заедно с една от най-популярните литовски актриси – Ингеборга Дапкунайте. Двамата представиха спектакъла “В самотата на памуковите полета” на режисьора Тимофей Кулябин.

През февруари Джон Малкович и американският фотограф Сандро Милър откриха изложбата “Почит към майсторите на фотографията” в галерия “Квадрат 500” в София.

Малко по-късно той влезе в ролята на серийния убиец на жени Джак Унтервегер в спектакъла “Адска комедия: признанията на един сериен убиец”. Събитието беше през юли в зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна. Тогава министърът на културата Кръстю Кръстев връчи на Джон Малкович плакет “Принос в развитието на културата”.

Малко хора знаят, че е и моден дизайнер

Джон Гавин Малкович е роден на 9 декември 1953 г. в Кристофър, Илинойс. Родителите му са журналисти. Израства с три по-малки сестри и един по-голям брат, които са журналисти. Малкович никога не е крил, че няма идилично детство и младост – баща му и брат му често го бият. На 16 години тежи 102 кг и тогава му слагат прякора Прасенцето. Започва да се занимава с актьорско майсторство случайно. Той обаче е работил като шофьор на автобус, учи биология и социология в колежа, опитва се да учи театър в два университета в Илинойс. Отпада и от двете места.

През 1976 г. Джон Малкович става част от театралната трупа “Степънулф” в Чикаго заедно с Гари Синийз, Глен Хедли, с която сключва брак, и Джоан Алън. Четири години по-късно Малкович вече е в Ню Йорк и играе в пиесата “Истинският Запад” на Сам Шепърд, която слага началото на големия му успех в театъра.

Филмът “Място в сърцето” от 1984 г. му носи първата номинация за награда “Оскар”.

Сред знаковите роли на Малкович в киното са тази на Лени в “За мишките и хората” от 1992 г. под режисурата на приятеля му от младежките години Гари Синийз и тази на Джон – но не Гавин, а Хорацио – Малкович в абсурдистката комедия на Чарли Кауфман “Да бъдеш Джон Малкович” от 1999 г.

Джон Малкович е и моден дизайнер – един по-малко известен факт на фона на кариерата в киното и театъра.