Краля към младия Пеле: Не забравяй чорапите на мама! Без тях животът ти ще е друг

04 January 2023
24 часа

Краля на футбола Пеле почина на 30 декември на 82 години. За мнозина футболът, както историята се дели на две ери - на тази преди Пеле и на тази след неговия дебют. Защото няма друг играч на планетата, който да е допринесъл толкова много за популярността на играта и превръщането в световен феномен. Заради това той получава заплата от 2,8 милиона долара в САЩ, когато Карим Абдул Джабар е бил най-скъпоплатеният спортист там с 450 000 долара на година. Пеле е Краля, защото всички са след него. За съжаление, през последните години цялата Света троица на световния футбол - Пеле, Марадона и Йохан Кройф, вече е на небето. Но както казаха някои специалисти, умря Едсон. Пеле ще живее вечно.

През 2016 г. The Players’ Tribune публикува уникалния текст - обръщението на Пеле към младия Пеле.

Ето и него. За да се научим по-добре как е живял и мислил най-великият футболист:

Скъпи Едсон (или Дико, както те наричат най-близките ти),

Слушай много внимателно.

Когато семейството ти тръгва от Трес Корашоеш (градчето, където се е родил), не забравяй за чорапите на мама. Ти си млад, само на 5 си, но трябва да ги вземаш. Защото ако ги забравиш, животът ти ще е съвсем друг.

Ти и близките ти ще отидете в друго малко градче, което се нарича Бауру. Там се местите заради баща ти. Виж, тй играе за футболния “Атлетико Бауру”. Ще се настаните в малка къща. С брат ти ще делите едно легло, но заради това ще станете най-добри приятели.

Около къщата няма трева. Само боклуци и пясък. Това ти е първият футболен терен. Тепърва ще видиш много големи, но за тях ще ти разкажа по-късно. Сега това е твоят стадион - пред твоя дом. С приятелите правите врати от бамбукови пръчки.

Нямаш пари, за да купиш истинска топка. Е, заради това не трябва да забравяш за чорапите. Семейството ти има много малко пари.

И правиш топка, като натъпкваш стари вестници в чорапите на мама.

Е, не всеки път е кръгла, но това е нищо. Ще играеш с приятелите по цял ден на улицата. Ще ви нарекат “Босоногите”, защото и футболни обувки няма как да си купите. Бързо ще се научиш да финтираш локвите. Защото най-голямата опасност е водата и локвите ще бъдат твоите първи и най-корави съперници. Защото от водата топката се разпадаше и играта спираше.

Сега може би трябва да спреш да четеш това писмо и да се обадиш на мама, за да се извиниш. За всичките съсипани чорапи!

Ох, тази, твоята майка!

Доста справедлива и строга жена. Докато пиша това, тя е на почти 99 години. И продължава да те дразни. Когато я навестяваш, никога не можеш да говориш за това, което искаш. Ще те отреже с: Това е моят дом и ние ще говорим за моите работи. И точка.

Тя винаги е боса у дома. Баща ти често пътува за мачовете, а тя икономисва пари и следи за това ти, брат ти и сестрите ти да имате учебници и обувки. Тя ще те научи на важен урок. Има един, който ще запомниш за дълго. Това е урокът за съседката с манговото дърво.

Един път ще донесеш у дома манго от нейното дърво.

Мама ще те попита:

- Дико, откъде го взе?

От доня Мария отсреща.

- Пита ли я?

- Да-да, разбира се.

Това си е една малка лъжа.

И майка ти ще ти каже: Добре, Дико, отиваме при доня Мария да я питаме дали това е истина.

Да, понякога си лошо момче. Когато пораснеш, ще се сетиш за това и ще те е срам. Но това е най-важният урок, който ще ти даде мама. Работата не е в мангото, Едсон. Става въпрос за уважението към другите хора.

Дай сега да поговорим за татко. Много пъти ще те гледа, когато играеш на улицата. Понякога вкарваш един, два, три и дори четири гола. Но той е недоволен. И ти натъртва, че трябва да играеш по-добре.

Защо? Нищо не разбираш.

Ще ти каже: Не, не, не. Трябва да правиш и други неща. Трябва да се научиш да правиш всичко на терена. Не само да вкарваш голове.

Това е важен съвет. Помни го до живот. След това животът ти ще се измени. Но той ще ти повтори същото, когато играеш за “Сантос”.

(Да, вярно е, Едсон! Ще станеш професионален играч. Но запази спокойствие. Ще ти разкажа по-късно.)

След мача татко ти ще каже:

- Направи два или три лоши паса. Защо?

- Ама, тате, бихме с 4:1.

- Трябва да си по-точен. Ти можеш повече.

Разбираш ли, татко ти обожава конкуренцията.

Един път е вкарал 5 гола с глава Това е рекорд на Бразилия.

Когато вкарах своя хиляден гол на “Маракана” от дузпа, целият свят ще замре, за да го види. Атмосферата на стадиона ще бъде празнична. Независимо от кой отбор си. Ще получиш купа, ще има много снимки. Ще влезеш в учебниците по история. И по време на празнуването към теб ще се доближи баща ти и ще ти прошепне: Аз вкарах пет гола с глава в един мач, а ти какво си постигнал?

И ще прихнете да се смеете и двамата.

Баща ти е особен човек

Но и единствената причина, заради която реши да бъдеш футболист. Дори когато получи травма в края на кариерата си, за теб остава най-добрият играч на света. Всичко, което си искал, е да бъдеш като него.

Никога няма да вкараш пет гола с глава в един мач, но ще вкараш толкова много (1283), че ще станеш известен по цял свят с името Пеле.

Пеле? Кой е този Пеле? Теб те наричат Едсон и родителите ти са те кръстили на известният по цял свят Томас Едисън, американския изобретател.

Знам, че се гордееш много с името Едсон Арантес до Нашименто. Дръж на него, докато си малък, защото ще го загубиш.

В “Атлетико Бауру” вратар ще е Биле. И един ден в училище ще кажеш на приятелите: чухте ли какво спасяване е направил Пеле?

Те ще се разсмеят и ще започнат да те дразнят: Той се казва Биле, а не Пеле!

Ще започнат да ти се подиграват и да те наричат Пеле

Ти ще се ядосваш, дори веднъж ще се сбиеш, за което ще бъдеш отстранен от училище за 2 дни. А знаеш ли какво ще стане, като майка ти разбере? О, не... това ще ти го спестя. Трябва да го научиш сам.

И от този ден ти ще бъдеш Пеле. Но не забравяй за онова хлапе Едсон. Пази спомените за него в сърцето си.

Когато станеш на 13, ще започнеш да играеш фубол на по-високо ниво. Това ще бъде началото на твоята невероятна кариера на професионален футболист. Първо ще бъдеш в юношите на “Атлетико Бауру”, където играе и баща ти. Между другото, това ще бъде и първата работа, от която ще изкарваш пари. Ще чистиш обувките на мъжкия отбор. Играчите ще ти дадат по една-две монети за всеки излъскан чифт. Да, парите ще са малко, но достатъчно да си купиш истинска топка. Повече никакви чорапи!

Ще станеш доста добър млад фуболист. Тогава в живота ти ще се появи един джентълмен, който се казва Валдемар де Брито. Той ще изиграе особено важна роля в началото на пътя ти към “Сантос”. След като види, че имаш голям талант, ще ти каже:

“Пеле, вярвам, че ще станеш много, много добър футболист. Но не си и помисляй, че си най-добрият. Не мисли, че си бог.

Ако изкарваш много пари, заделяй част от тях за бъдещето. Не харчи всичко за цигари, пиене и забавление. Ти завинаги трябва да останеш едно обикновено момче от Бауру.”

Запомни тези думи, защото ще подпишеш първия си договор на 15.

Ще си още момче. Когато влезеш за първи пък в съблекалнята на “Сантос”, ще видиш един куп големи играчи, които си завързват обувките.

Ще се изплашиш до смърт. Всички са по-големи от теб. След това ще видиш фланелката си и ще забележиш десетката. Първата ти мисъл ще бъде: “О, Господи, какво въобще правя тук?”. И ще запомниш този момент за цял живот.

Директорът на клуба ще ти подвикне да обличаш по-бързо екипа, защото ще те снимат. Ще има толкова светкавици, че едва ли не ще ослепееш. А фланелката ще ти е голяма и ще изглеждаш смешно. “Вдругиден ще си по всички вестници, момче!”, ще ти каже директорът. А ти вече ще тичаш към баща си. “Тате, снимах се с десетката. Май съм им харесал”, ще му заявиш с радост.

Да, ти, онова малко момче от Бауру.

Но дай да ти разкажа една весела история. “Сантос” е далеч от дома ти. Първо пет часа с влак до Сао Паулу, след това още два часа с автобус (Едсон, моля те, вземи със себе си книга и чети, а не дреми по седалките).

И така един път пристигаш в Сантос, където трябва да те чака баща ти. Ти чакаш, чакаш, чакаш, а него го няма. На улицата е толкова топло, че устата ти пресъхва от жажда. Трябва да пиеш нещо. Но откъде вода... И изведнъж я виждаш. Гребваш малко с шепата и пиеш.

Гадост! Какво е това? Нещо не е наред с тази вода. Защо е толкова солена? Това е отрова!!! Дълго време ще помниш този случай и ще се смееш, повярвай ми. Да, в Бауру не си виждал плажове, пясък, море. А в Сантос - прекрасен син океан. Тогава за първи път ще видиш океан.

Не пий вода от океана, Едсон!

На терена обаче ти е много по-добре. Изиграл си 6 месеца в “Сантос” и вече са те засипали с предложения от Милано, Мадрид - да, от целия свят! Сигурно ще ти прозвучи невероятно, но послушай какво ще ти кажа: не приемай нито едно от тези предложения.

И още веднъж: никога не приемай тези предложения. Ти ще имаш шансове да пътуваш зад граница. Много шансове, обещавам.

Защо да се махаш от “Сантос”? “Рибите” са ти толкова близки и скъпи на сърцето. Ти с партньорите ти ще направите един от най-силните отбори не само в Бразилия или Южна Америка, а по целия свят. През 1962 г. ще направите континентален требъл - купа на Бразилия, “Копа Либертадорес” и Междуконтинентална купа. Ще пътувате и ще играете приятелски мачове по цял свят. В Конго дори ще спрат за малко гражданската война заради вас.

Ще пътуваш много с отбора, но в същото време ще можеш да си и при семейството си. Така че защо ти е да напускаш “Сантос”?

Ще почнеш да играеш и в националния отбор. Това ще е невероятна чест за теб. Когато си на 17, ще тръгнеш за първото си световно в Швеция през 1958 г. Ще те удивят много неща.

Там за първи път ще видиш радиоприемник на батерии - такова чудо още го няма в Бразилия.

Един ден с отбора ще влезете в магазин и твоят партньор, Мане Гаринча, ще чуе странен глас от радиоприемника. Това толкова ще те удиви, че ще го вземеш в ръце и ще почнеш да слушаш всяка дума, но нищо няма да разбереш - дикторът говори на шведски.

- Пеле, защо слушаш тези глупости? - ще пита Гаранча.

- Това е уникално, ще го купя - отвръщаш ти.

- За какво?! Не трябва, няма да разбереш и дума от това нещо! И сега нищо не разбираш!

Гаринча още не знае, че като се върнете в Бразилия, приемникът ще лови сигнала на местните радиостанции и ще говори на португалски.

О, ще се спукаш от смях, когато Гаринча разбере това. Никога няма да забравиш физиономията, която направи, когато разбра.

По време на пътешествията с националния отбор ще има и други изненади. Вярно, една от тях много ще те огорчи.

Ще си мислиш, че всички знаят за твоята родина, разбират къде се намира. По онова време хората трудно намираха Бразилия на картата. “Ааа, Бразилия! Това е някъде в Аржентина, нали?”, ще реагират някои от тях. А ти с усмивка ще трябва да им обясниш, че това са две различни държави. Но вътрешно ще си разочарован, че хората си нямат и понятие къде се намира родината ти, твоят дом.

Но ще го преживееш бързо. След финала на световното през 1958 г. вече

всички ще знаят къде е Бразилия Защото вие печелите този финал. И за теб това е първата световна титла от три.

След финала ще припаднеш на терена. И до днес нямам обяснение защо. Най-вероятно емоциите са дошли прекалено много за едно хлапе.

Когато съотборниците ти ще те освестят, ти ще заплачеш. Ще плачеш доста в бъдеще, Едсон. Какво да направиш. Ти си много емоционален човек и лесно те докарват до сълзи.

Световната титла не е само твоя мечта, бе мечтата на една цяла държава. А ти ще я спечелиш на 17. Най-младият световен шампион в историята. Благодари на Бог за тази победа. Толкова млад няма да бъдеш никога.

През 1970 г. ще плачеш отново, защото пак ще играеш на финал на световно. Но това ще са други сълзи. Емоциите ще са още по-силни. Просто нямаш право да загубиш финала на последното си световно.

Какво се е случило? Защо последното? Няма да ти кажа. Някои неща не трябва да се обясняват. Дори от бъдещето.

Когато кариерата ти в “Сантос” и националния отбор приключи, ще получиш уникалната възможност да поиграеш в САЩ. И то не къде да е в САЩ, а в самия Ню Йорк. Твоят отбор ще се казва “Космос”. Не пропускай тази възможност. Това е много важно за развитието на футбола в Щатите.

Преди да се разделим с теб, искам да поговорим за красотата. Ще видиш много красиви неща през твоята кариера. Когато тичаш към тълпата запалянковци след гол, ще видиш хора, които плачат от щастие. Това е красиво, Едсон. Такива моменти показват какво означаваш за тези хора.

Но искам да ти разкажа за един особен момент, който ще помниш цял живот. През 1968 г. ще играеш с Колумбия. По време на мача съотборникът ти Коутиньо и един от колумбийците ще започнат да се бият. Други ще тръгнат да ги разтървават, сред тях ще си и ти. И когато всичко се успокои, съдията ще ти покаже червен картон.

Ти ще се опиташ да му обясниш: не, не, не, аз не се бих, опитвах се да ги разтърва! Ще бъде безполезно и ще те изгонят. Реферът ще си мисли, че си се бил ти, защото си приличаш с Коутиньо.

Ядосан, излизаш от терена и се прибираш в съблекалнята. Събуваш обувките и искаш малко да се отпуснеш. В този момент дочуваш тътен от стадиона. Запалянковците започват нещо да крещят с всичка сила.

Твоят треньор на бегом ще влезе в съблекалнята и ще почне да ти крещи:

- Излизай обратно! Светкавично се връщай на терена!

- Какво? Кой ще ме пусне обратно? Получих червен картон.

- Не, нищо не разбираш. Обувай се, че става страшно. Запалянковците беснеят, искат да разкъсат съдията. Излизай, всичко ще видиш сам!

Това е единственият път в живота ми, когато съм виждал подобно нещо. Колумбийските фенове са видели, че съдията е сгрешил, и искат Пеле да се върне на терена.

В крайна сметка реферът, който сгреши е сменен!

Във футбола подобно нещо не се е случвало - гонят съдията, а отстраненият играч се връща на терена

Разбираш ли, запалянковците не искат да се разваля красотата на играта. И въобще не им пука, че съдията е сгрешил в полза на техния отбор.

Ти излизаш обратно на терена, а тълпата крещи по-силно от самолет.

Този момент показва колко много означаваш за хората. Разбираш, нали? Господ ти е дал прекрасен живот.

Моли го да се грижи за семейството ти. Длъжни сте да се грижите един за друг, повярвай ми.

Но има нещо, за което се моля на Господ всяка вечер. Това е трудно да се обясни. В Бразилия има прекрасни хора. Имаме прекрасна кухня, музика, култура. Но имаме проблеми. Имаме престъпност и нищета. Да, даже в този момент, когато ти пиша това писмо Едсон, в нашата родина положението е тежко. Трябва да молиш Господ на направи живота в Бразилия по-добър. Все още има прекалено много деца, които играят боси футбол на улиците. До днес много от тях не могат да си купят топка.

До днес много от тях си крадат манго

Това е тъжно. Футболът не може да даде на всички това, което ти е дал на теб.

Кой е най-хубавият момент в живота ти? Той вече е минал. Това е моментът, в който си се родил. Защото имаш прекрасно семейство, което те е поддържало винаги, дало ти е добро възпитание. Заради това, когато пътуваш по света, всички врати за теб са отворени. Хората по цял свят те обичат от сърце и трябва да направиш всичко по силите си, за да им благодариш за тази обич.

Помни момчето от Бразилия. Помни Едсон.

И запомни три думи: честност, търпение и уважение

Не се спирай от нищо.

Твой, Едсон Арантес до Нашименто

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/