Профибоксьорът Йосиф Панов-Пепелянката: Предлагаха ми да продавам наркотици

21 November 2022
БД Онлайн
Йосиф Панов-Пепелянката
Йосиф Панов-Пепелянката
  • В България е много лесно да сгрешиш
  • Боледувах цял месец
  • Искам мач за титла

Йосиф Панов-Пепелянката (22 победи, 11 с нокаут и 3 загуби) е сред водещите професионални боксьори, но неговият път е бил осеян с предизвикателства и ключови моменти. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" ще разкаже защо е предпочел бокса пред лесните пари и какви са неговите бъдещи спортни планове.

 - Йосиф, какво се случва с вас?

- Нещата около мен се въртят в един кръг. Не можем да поемем посока и да тръгна нанякъде. Имаме оферти от чужбина. За съжаление ми дават много малко предизвестие за мач - около две седмици или 10 дни. Няма как да поема такъв голям риск и да отида за 10-12-рундова среща. Сумата, която ми предлагат, звучи добре, но имам екип, с който споделям. Те напътстват моите мачове и ангажименти.

- Имали сте здравословни проблеми, от които още не можете да се възстановите напълно. Какво стана?

- През целия септември боледувах. Започна с температура около 40 градуса. На другия ден си направих тест за ковид, който излезе положителен. Започнахме домашно лечение. Няколко дни бях зле. После се подобрявах, но трябваше да почивам. След около седмица направих нов тест. Излезе отрицателен и започнах да тренирам. Подготвях се седмица и пак се влоших. Получих остра ангина, не можех да преглъщам нищо. Не можех да тренирам и дори да говоря. След седмица се излекувах и пак започнах тренировки. Минаха пет дни и гърлото отново ме заболя. Пак антибиотици. Много съм разочарован, защото точно преди да се разболея от ковид, имах много добри резултати в залата. Започнахме физическата подготовка по план след мача, който имах през юли. Чувствах се много добре. Бях подготвен. Искахме да се изправим в много по-сериозна галавечер на 10-12-рундов мач.

- Много хора се питат кога ще е следващият мач на Йосиф Панов?

- Надявам се да завърша годината с хубав мач. Най-вече да е за титла. С моя мениджър водим преговори. Не знаем дали ще има галавечер, но се очертава такава през декември. Там да се изправя в 10-рундов мач срещу противник претендент за интерконтинентална титла. Имаме трудности с финансирането. Не получаваме помощ от никъде, което е голям проблем. Затова забуксувах на едно място. Стигнах до етап, в който ни трябва подкрепа. Мачове постоянно излизат и хората искат да участвам. Но не е сериозно да отидеш да тренираш, както за 6-рундова среща. Търся вариант, при който да имам добра подготовка в чужбина.

- Какво стана с идеята ви за галавечер в Плевен?

- За галавечер в Плевен ни спира неподходящото време - пандемии, правителството не е стабилно. Никой не знае какво следва и дали ще може да се организира голяма битка. Финансовата част за такова събитие не е малка. Има си подредена карта и с други боксьори освен за моя мач. Ще търсим помощ от бизнесмени от града. С моя мениджър след стъпката, която искаме да направим до края на година с участие за титла, догодина ще започнем подготовка за боксова галавечер в Плевен.

- Има ли момент, в който губите мотивация, правейки само по два мача на година?

- Разбира се, това е нормално. След победа усещам, че имам сили за нещо повече. Много бих искал след малко време пак да участвам. Ще е хубаво да се изстрелят нещата. За мое съжаление няма как да се финансират моите мачове. Събитията в България са много по-малко. Приемам факта, че моментът не е подходящ. Стигнал съм малко по-напред в ранглистата. Вече е трудно да се осъществи един такъв мач. Противникът също иска хонорар, както и аз. Когато няма кой да поеме финансите, е нормално да се забавят нещата. Първо бих искал да отида на спарингов лагер. Там да си сверя часовника. Така ще преценя докъде мога да стигна. Опитваме на две-три места при много добри боксьори.

- Вие освен че сте активен профибоксьор, сте и треньор в клуба в Плевен. Има ли деца, които се запалиха покрай вас?

- Разбира се. Когато изляза от нас в селото, където живея, искат да идват в залата. Записват се, учат в спортното училище. Още не съм официално треньор в залата. Помагам на моя наставник. Тренирам по два пъти на ден и често се случва да оставам по още час допълнително. Показвам на някои от момчетата. Така виждам неща отстрани, които се хващат, когато погледнеш от треньорска гледна точка.

- Имало ли е момент, в който са ви дърпали изкушенията на живота?

- Като малък, когато започнах като аматьор, получих подкрепата на моя батко Методи. Той ми даде старта в аматьорския бокс, както и в професионалния. Даде ми гръб, беше сериозен бизнесмен. Занимаваше се с много неща. Покрай него се случваше да излизаме вечер по дискотеки, след като станах по-голям. И наистина се случваха проблеми. Ние не отивахме да ги правим. Още тогава знаех, че може би ще загазя, и много исках да се махна от тази среда. Батко ми след това беше заключен за съжаление. Останах сам. Не знаех накъде да поема. Той ме поддържаше, даваше ми пари преди това, по състезания. Беше ми много близък и сега е така. Когато влезе в затвора и останах сам, в главата ми се въртяха лоши неща. Чувствах се много изоставен. Нямах подкрепа от никъде. Правил съм някои лоши неща. Не са били сериозни, но можеше да ме накажат. Не съм се занимавал с убийства или наркотици. Бягах далеч, въпреки че ми предлагаха. Пазех се. Трябваше да реша дали наистина да се забърквам и да стана мутра. Точно тогава реших, че ще стана спортист, ще бъда шампион. Ще тренирам, а след това ще стана и треньор. Помолих моя треньор Александър Владимиров за помощ. Той се обърна и ми каза: "Много се радвам, че си се осъзнал". Взе ме и всичко, което каза, се случи.

- Сега виждате ли такива деца като вас и опитвате ли да им помогнете?

- Трудно ми е. Не знам дали съм много зает или концентриран в спорта. Моят треньор е виждал много неща - как талантливи боксьори се пропиляват. Не очакваше нещо по-различно от мен. Като знае, че съм в някаква среда, какво ли си е казвал: "Ще си отдам желанието и труда, а накрая той ще тръгне по лошия път. Няма смисъл." Усетих го и затова поговорих с него. Оттам насетне нещата се промениха. Видя, че може да ми има доверие. Ако не беше този човек, не се виждах наистина. Нямаше какво да се случи, освен да стават само лоши неща.

- Как се виждате след три години?

- Не мога да кажа. Не знам какво може да се случи утре. Надявам се първо да сме здрави. Господ да е с нас, да ни закриля от лошите неща. В България е много лесно човек да сгреши. Дано продължа да изкачвам върховете, които мечтая. Много ми е трудно. Раздавам се всеки ден по два пъти и не виждам какво повече мога да направя лично. Виждам и реалното - далеч сме от елита. Ще се постарая и докрай ще търсим вратички да се получат нещата. Оставам в полусредна категория. Чувствам се много по-силен и уверен.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/