Нова мода - зарязваш работата и си гледаш живота
Получаваш стабилно образование, намираш си подходяща работа, правиш кариера, купуваш си кола, теглиш заем за апартамент, мечтаеш за къща край морето. За милиони хора този сценарий е доста привлекателен. Но има и други, за които материалното благополучие и успешната кариера съвсем не са най-важното в живота.
Кои са те
Това са дауншифтърите (от downshift – превключване на по-ниска предавка) - хора, които след като са постигнали сериозни професионални успехи в живота си изведнъж решават да загърбят всичко и да се отдадат на любими занимания и самоусъвършенстване.
Преди да станат такива, дауншифтърите също са ходили на работа, носили са строги костюми, занимавали са се с бизнес, очаквали са бонуси, повишение, отпуск, но в един момент всичко това губи смисъл за тях.
Рано или късно те си задават въпросите: „Защо ми е всичко това? Защо трябва да участвам в този маратон, в който губя нещо по-ценно?
Дауншифтърът не е задължително олигарх, който зарязва подредения си живот и отива в Гоа да съзерцава изгрева. Нито пък човек, който напуска големия град и решава да заживее в дълбоката провинция. Дауншифтинг съвсем не означава да живееш в бедност. Много от тези, които са се отказали от високоплатената си, но неприятна и свързана със стрес работа, са открили начини да припечелват от нещо друго, което им доставя удоволствие.
Сред тях има и българи, открили ресторант в Гоа, други пък създали брачна агенция в Тайланд.
На тези хора им е достатъно, че живеят на брега на морето и всеки ден изпращат и посрещат слънцето, че общуват с други като тях и имат пари за най-необходимото.
Е, някои от дауншифтърите след време се връщат към предишния си начин на живот, започват отново да градят кариера, да пестят за дом и автомобил, но без постоянно да се терзаят от мисълта, че пропиляват живота си в преследване на материални блага.
Рано или късно човек изпушва
Една от причините за дауншифтинга е банална – умора. В големите градове се работи по 10-14 часа, губят се още часове за пътуване до офиса и времето не стига за почивка. Да се живее в такъв лудешки ритъм е невъзможно. Рано или късно човек изпушва и никакви пари не могат да го заставят да мисли позитивно за работата си, колкото и да я обича.
Неподходящата професия
Мнозина стават лекари, художници, икономисти, защото така са решили родителите им, което се превръща в мъчение за тях и дауншифтингът е начин да започнат отново и да правят това, което искат.
Болест преобръща живота ти
Желанието кардинално да промениш всичко идва и след тежко заболяване, когато човек се оказва между живота и смъртта. Тогава осъзнаваш, че животът е един и ти се иска да живееш пълноценно тук и сега.
Неизживяната младост тласка към бягство от реалността
Сега повечето младежи завършват висшето си образование и веднага попадат във водовъртежа на всекидневието. След време се усещат, че животът си тече сиво и скучно и че дори спомен от него нямат. Не са пътували на автостоп из Европа, не са посрещали хипи празника July Morning на брега на морето, не са карали мотори с бясна скорост, не са пели в рокгрупа...И дауншифтингът е начин да изживеят отново младостта си.
Наистина ли е толкова просто?
Идеята за дауншифтинга изглежда привлекателна на пръв поглед – трябва просто да зарежеш работата си и да се наслаждаваш на живота. В реалността обаче нещата са по-сложни.
Работата в офиса ни дава някаква сигурност за утрешния ден. Не всички дауншифтъри могат да се справят с липсата на доходи. Затова се хващат някъде на половин ден, но от страх да не загубят тази работа влагат много повече енергия за по-малко пари и кръгът се затваря.
Други успяват да преживяват с по-малко средства, като твърдят, че са намалили разходите си и се наслаждават по-пълноценно на живота си. Отказали са се от ненужното пазаруване на вещи заради определен статус или „съревнование” с близки и приятели кой ще има по-скъпа кола или телевизор.
Коментари