Вазов не бил очарован от трамвая - "само запречквал улиците"
В края на XIX век в София се появява конският омнибус с постоянно действащи линии от Гурковския площад (площад "Света Неделя") до гарата, Горна баня и Княжево. Историята на електрическия трамвай датира от 1 декември 1898 г., когато общината отдава концесия за снабдяване на града с електрическа енергия и построяване на трамвайни линии на френското дружество "Марсилия" и на анонимното белгийско дружество "Електрически трамваи".
На 1 януари 1901 г. тържествено е открито движението на трамваите в София, с 25 мотриси и 10 ремаркета, по 6 трамвайни маршрута с обща дължина на линиите 23 км единичен коловоз. София посреща новия ХХ век с изградена трамвайна мрежа със следните линии: от гарата през Шарения (Лъвовия) мост до днешния площад "Славейков"; Цариградската линия; Княжевската; Подуянската; Алабинската и т.н.
Билетът за първа класа струвал 15 стотинки, а на втора - 10. Въпреки високите за времето си цени няколко дни тълпи се трупали по спирките, за да видят технологичното чудо. Имало и такива, които се страхували, защото то издавало силен и непознат шум. Постепенно първата класа била премахната и всички билети станали по 10 стотинки.
Месец след пускането на трамвая самият Иван Вазов се качил да се повози. Но не останал очарован. "Какво ахкане и негодувание у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълбове софийските мегдани и улици за нуждите на електрическото осветление и на електрическия трамвай и замрежването въздуха с тая паяжина от медни жици!", пише не с голяма любов писателят.
Първите трамвайни вагони са малки, двуосни, с два мотора и открити платформи, заградени с метални решетки. Салонът е разделен на първа и втора класа. Ремаркетата са открити, като пътниците се качват и слизат отстрани, а кондукторът ги обикаля по специална пътека. С увеличаването на пътниците през 1908 г. се доставят нови трамваи - по-мощни и с повече места. На базата на натрупания опит от ремонт, като са използвани шасита на бракувани трамваи, през 1931 г. под ръководството на инж. Теодосий Кардалев се произвеждат първите български ремаркета.
През 1951 г., са построени първите четириосни български мотриси тип "Република", а осем години по-късно се появяват"Комсомолец". През 1961 г. е създадена съчленена шестосна мотриса "Космонавт", а през 1965 г. трамвай "София" - едносъчленен. През 1981 г. по случай 1300-годишнината от създаването на българската държава, е произведен трамвай "България 1300" Ц двойносъчленен и осемосен. След края на социализма започва внасянето на мотриси - предимно чешки и германски, а преди години на столицата бяха дарени швейцарски трамваи.
В сравнение с трамвайния транспорт тролейбусният се развива по-късно. Неговото начало се поставя на 14 февруари 1941 г. с откриването на първата тролейбусна линия от спирка "Горнобански път" до Горна баня. Дължината на линията е 3,3 км, като е обслужвана само от два тролейбуса. Функционирането на тролейбусния транспорт до края на на Втората световна война е затруднено от различни причини; като основните са войната и невъзможността да се доставят части от чужбина за поддържане на подвижния състав, нови тролейбуси за неговото увеличаване, електрическата мрежа. Така откритата тролейбусна линия се запазва в този си вид до 1947 г., когато тролейбусния транспорт с бързи темпове започва да се развива с доставката на 10 броя тролейбуси от СССР. През 1951 г. е произведен първият български тролейбус от типа "ТБ-51".
През социализма унгарските "Икарус" и чешките "Шкода" преобладават в автопарка, като дори и след промените продължават да се движат.
През 1987 г. са сглобени в завода "Чавдар" в Ботевград 25 броя "ДАК - Чавдар" с механична част, изработена в Румъния, и управление с български части. През последните години возилата бяха напълно обновени и в момента тролеите са от последно поколение.
Коментари