Ритници от българи и португалци отказват Пеле за 2 г. от националния отбор

Краля на футбола е с 3 гола в 3 мача срещу националния ни отбор

След прибирането си от световното първенство в Англия през 1966 г. Краля на футбола Пеле се отказва от националния отбор. Само на 26 години.

“Причината бе в зверското отношение към мен. Просто нямах сили да се боря с това. Радвам се, че след това размислих. И това е урок за всички. Никога не се заричай”, спомня си по-късно той.

Изгнанието му наистина е малко повече от 2 години. От 19 юли 1966 г., когато е последният мач в груповата фаза на световното срещу Португалия, до 25 юли 1968 г., когато Краля се завръща в контролата срещу Парагвай в Асунсион и вкарва два гола за победата с 4:0. В периода, в който той не иска и да помисли за националния отбор, бразилците изиграват цели 15 двубоя.

Наистина отношението към Пеле на терените в Англия е ужасяващо. Започва се още от първия мач на световните шампиони, който е срещу България на 12 юли на стадиона на “Евертън” - “Гудисън Парк” в Ливърпул. Наставник на нашите е опитният чех Рудолф Витлачил, който познава и кътните зъби на съперника, след като е загубил от Бразилия финала на предното световно.

А отборът на Висенте Феола е почти същият. На вратата е великият Жилмар дос Сантош Невеш-Жилмар от “Сантос”, а пред него са Джалма дос Сантош-Джалма Сантос (“Палмейрас”), Хидералдо Луис Белини-Белини (“Сао Паулу”, капитан), Алтаир Гомеш Фигурейдо-Алтаир (“Флуминенсе”), Паоло Енрике Соуса де Оливейра-Паоло Енрике (“Фламенго”), Денилсон Кустодио Машадо-Денилсон (“Флуминенсе”), Антонио Лима дос Сантош-Лима (“Сантос”), Маноел дос Сантос-Гаринча (“Коринтианс”), Едсон Арантеш до Нашименто-Пеле (“Сантос”), Жаир Вентура Фильо-Жаирзиньо (“Ботафого”) и Алсиндо Марта де Фрейтас-Алсиндо (“Гремио”).

Витлачил пуска срещу бразилците Георги Найденов, Добромир Жечев и Стоян Китов от столичния “Спартак”, Александър Шаламанов от “Славия”, Иван Вуцов и Георги Аспарухов от “Левски”, Динко Дерменджиев от пловдивския “Ботев” и четирима от ЦСКА “Червено знаме” - Борис Гаганелов (капитан), Димитър Пенев, Димитър Якимов и Иван Колев.

По това време жълт картон се е давал за убийство на терена, като в някои случаи и това не е достатъчно. За червен трябва поне счупен крак или глава. Смени също не се правят. И се започва. Най-усърден срещу Пеле е Добромир Жечев. Както по-късно самият бразилец описва мача в своята автобиография “Моят живот и красивата игра”, до този момент не е срещал толкова твърд защитник в кариерата си.

И все пак още в 15-ата минута Пеле открива резултата след точно изпълнен пряк свободен удар. В 26-ата германският рефер Ханс Ченшер все пак вдига жълт картон на Жечев. В 63-ата минута и Гаринча вкарва от фаул във вратата на Найденов за 2:0. Малко след това и Иван Колев е предупреден, а последният жълт картон е за Денилсон.

Мачът ще се запомни и с един велик момент. Димитър Якимов поема топката и лъже
половин минута един от най-техничните футболисти в света Гаринча. Това предизвиква невероятни аплодисменти и възхищението на самия Алфредо ди Стефано. На следващия ден българите отиват да гледат мача Аржентина - Испания в Бирмингам. И един от най-великите в историята на футбола търси номер 13 на трибуните. И го поздравява с вдигнат палец.

“Това е най-голямото признание в живота ми”, признава Якимов години по-късно в интервю за “24 часа”.

Пеле така и не успява да се възстанови от теслите на българските защитници и е принуден да пропусне втория мач на световното. Той е само три дни по-късно. И без него световните шампиони претърпяват втора загуба с 1:3 от Унгария. На следващия ден Португалия, която в първия мач бие Унгария с 3:1, надвива с 3:0 и България и изправя бразилците до стената. На тях им трябва голяма победа над португалците, за да продължат напред, но и нашите да победят унгарците в последните двубои.

Тогава дори последните мачове в групите не се играят по едно и също време. Така Португалия и Бразилия играят на 19 юли, а нашите с Унгария ден по-късно.

Пеле се връща в състава на Бразилия, но само за да бъде довършен от португалския защитник Жоао Педро Мораеш. Бекът на “Спортинг” извършва един от най-грубите фаулове в историята на световните срещу него, като влиза директно в лявото му коляно, но английският рефер Джордж Маккейб дори не намира сили да го предупреди. Това превръща Краля в пълен фигурант на терена, като едва стъпва на крака си. На следващия ден заглавията в пресата са “Пеле разкъсан от касапин”. И то в английските медии. А нарушенията на Мораеш в рамките на секунди влизат във всяка класация за най-кошмарните нарушения в историята на световните. Бразилия губи с 1:3 и приключва участието си на първенството. Така практически загубата ни от Унгария с 1:3 е безпредметна. И ние отпадаме със световния шампион.

Мачът в Ливърпул е трети и последен официален на Пеле срещу България. Първият е доста преди това. Дори преди първата световна титла на бразилците. Националите са поканени да гостуват като част от подготовката на отбора на Висенте Феола за световното в Швеция, където изгрява звездата на Пеле.

Първият ни мач е на “Маракана” в Рио де Жанейро пред 140 000 зрители. На 14 май 1958 г. Краля е резерва, но влиза през второто полувреме. Той е само един хлапак, който е дебютирал по-малко от година преди това. Първият, който го вика, е Силвио Пирило. Той го пуска титуляр в контролата срещу Аржентина на 7 юли 1957 г., която е загубена с 1:2. Но Пеле вкарва и първия си гол с националната фланелка.

Срещу България селекционер е Висенте Феола. Известен журналист, който сензационно е избран за национален селекционер. Той пуска на терена като титуляри Карлос Жозе Кастило-Кастило (“Флуминенсе”), Нютон де Сорди (“Сао Паулу”), Мауро Родриго Рамос де Оливейра-Мауро де Оливейра (“Сао Паулу”), Зозимо Алвеш Калазанс-Зозимо (“Бангу”), Нилтон дос Сантош (“Ботафого”, капитан), Жозе Ели де Миранда-Зито (“Сантос”), Моасир Клаудиньо Пинто-Моасил (“Фламенго”), Жоел Антонио Мартинс-Жоел (“Фламенго”), Жозе Жоао Алтафини-Мацола (“Палмейрас”), Едвалдо Алвеш да Санта Роса-Дида (“Фламенго”) и Марио Жорже Лобо-Загало (“Фламенго”). Пеле се появява на полувремето вместо Дида.

Стоян Орманджиев-Пашата и Крум Милев-Чичето пускат Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов-Симолията, Стефан Божков, Георги Димитров-Червения, Панайот Панайотов-Гацо, Никола Ковачев-Туата и Крум Янев от ЦДНА, Иван Димитров и Методи Несторов от столичния “Локо” и Тодор Диев от пловдивския “Спартак”. В 70-ата минута на мястото на Божков дебют прави Йончо Арсов от “Левски”, а на мястото на Гацо Панайотов се появява Спиро Дебърски от “Локо” (София).

Нашите са доста стъписани от огромната публика. Още в 20-ата минута Дида открива резултата. След това в 44-ата и 54-ата Моасир прави 3:0. Интересното е, че това са единствените два гола в кариерата на нападателя в 6 мача за националния отбор. Той ще попадне в състава за световното в Швеция, но няма да запише и минута игра, защото е резерва на Диди.
9 минути преди края след пас на Пеле се разписва и Дида за крайното 4:0. Реално това е първият двубой, в който Краля не вкарва гол, и негов четвърти с националната фланелка.

На 18 май на стадион “Морумби” в Сао Паулу е втората контрола между двата отбора. Нашите правят доста промени в състава си. На вратата застава Иван Дервентски от “Левски”. Съотборникът му Христо Илиев-Патрата също е в стартовите 11, както и резервата от първия двубой Спиро Дебърски. На пейката са Георги Найденов, Никола Ковачев и Георги Димитров. Ковачев и Димитров се появяват на полувремето вместо Патрата и Дебърски, а Йончо Арсов сменя Методи Несторов.

Висенте Феола пуска може би титулярния си състав. В нападението до Пеле застава Гаринча. Сред стартовите 11 са още Роберто Беланжеро и Жадир, на вратата застава Жилмар. Като резерви се появяват Орландо Пеканя де Карвальо, Джино Орландо и Жозе Масия-Пепе.

Двубоят обаче започва страхотно за българите. Още в 8-ата минута Тодор Диев пробива мощно по
фланга, литва Нилтон Сантош и забива топката във вратата. Секунди по-късно нов пробив на Дорчо, както го наричат с любов феновете в Пловдив, отново навързва защитниците, но ударът му се спира в гредата.

В 48-ата минута Пеле изравнява, а в 64-ата вкарва втори гол във вратата на Дервентски. Резервата Пепе довършва всичко с попадение в края.

Интересното е, че на следващия ден във вестниците Пеле и Диев получават еднаква оценка - 9 от 10 възможни. Тогава идват и предложения Диев да остане в Бразилия, като най-настоятелни са от “Ботафого”, като се споменава сума от 320 000 долара, което е космическа цена по онова време. Разбира се, няма как да се допусне подобен трансфер.

България има 8 мача срещу Бразилия, като губи всичките. Единственият друг играч, който е вкарал гол на южноамериканците, е Емил Костадинов, който се разписва в контролата на 5 май 1990 г., или 32 години след Диев.

Само две седмици след мача на “Морумби” бразилците са в Швеция на лагер. На 8 юни играят първия си мач на световното и разбиват 3:0 Австрия с два гола на Мацола и един на Нилтон Сантош. Правят 0:0 с Англия и излизат от групата с 2:0 над СССР (две попадения на Вава). За да дойде моментът на безсмъртието на Пеле. 1:0 над Уелс на 1/4-финал, хеттрик срещу Франция за 5:2 на 1/2-финал и два гола срещу Швеция за 5:2 в битката за титлата. И шампион, преди да навърши 18 години.