От Живковите криосарми до мечтата за трети българин в Космоса

21 June 2021
Георги Милков

На 26 юли от 17 часа български деца ще задават въпроси на двама астронавти от Международната космическа станция. Инициативата "Ало, Космос! Говори България!" цели въображението и мечтите да се върнат у нас, казва Соломон Паси

Кой мислите, че осъществява първия в българската история публичен телемост с Космоса? Разбира се, Тодор Живков. Това се случва на 10 юни 1988 г. в 20,52 ч. Разговорът му с орбитална станция “Мир”, където тогава се намира вторият български космонавт Александър Александров, е предаван пряко по БНТ.

Искам да ви съобщя, че цяла България с голям патриотически и интернационален подем следи вашия полет, казва Живков, натъртвайки на последната гласна в думата полет. След което пита как е българското космическо меню, дали може да бъде оценено на космическо ниво. По онова време България се прочува с най-добрите сарми, супа топчета и мусака за космонавти, пригодени за ядене в безтегловност от Института по криобиология и хранителни технологии на БАН. Уместно ли е да се говори за вакуум мусака и крио сарми при такъв разговор с Космоса? Всъщност Тодор Живков се възползва от историческия телемост, за да направи реклама на българските постижения в тази област.

През 2019 г. Брад Пит

приложи похватите на Тато,

за да си направи също така

космическа реклама.

Кой е по-убедителен като актьор – аз или Джордж Клуни, попита Брад Пит, когато го свързаха с астронавта Ник Хейг от Международната космическа станция (МКС). Разбира се, че ти, чу се тогава успокоителен глас от Космоса. В тази телевръзка Брад Пит зададе и други много значими за човечеството въпроси, като например кой от астронавтите на МКС пуска музиката. Обясниха му, че там горе си имат плейлист и всеки ден някой пуска музика. Даже и руска народна. Хейг разказа, че имал мазол на палеца на крака, защото, докато се реел в безтегловност, постоянно трябвало да се захваща някъде с палец, за да се застопори.

Всъщност целта на цялата работа бе Брад Пит да рекламира филма “Към звездите”, в който играе ролята на астронавт, участващ в рискована мисия, тръгнал да дири баща си, чийто експеримент заплашва Слънчевата система. Затова и целият му светски разговор с Международната космическа станция оправда тази именно главна цел.

Какво обаче цели събитието

“Ало, Космос! Говори България!”?

На 26 юли в 17 ч от “София Тех парк” ще се осъществи поредната видеоконферентна връзка на живо с Международната космическа станция. Това ще е 101-ият подобен разговор, който НАСА организира, и той ще даде възможност на български ученици да зададат своите въпроси директно към астронавтите, сред които и представител на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Атлантическият клуб в България координира инициативата, както се разбра, а преди това ще има конкурс за набиране на въпроси от ученици на възраст между 6 и 19 години.

С този проект искаме да разпалим въображението на съвременните младежи, вдъхновявайки ги да отправят мечтите си отвъд земната орбита към Луната, Венера, Марс и отвъд, коментира Соломон Паси.  СОЛОМОН ПАСИ

СОЛОМОН ПАСИ

В предишните сто подобни връзки, които НАСА е организирала, и друг път български ученици са имали възможност да се включват и да задават директно въпроси на астронавти от Международната космическа станция. Тези срещи винаги са били много вдъхновяващи.

Какво ще питат този път българските ученици – предстои да видим, но от Атлантическия клуб обясниха, че няма ограничения, няма “правилни” и “неправилни” въпроси, всеки може да изпрати за кастинга точно това, от което се интересува. Колкото и на пръв поглед да изглежда банално. Като се има предвид разговорът на Брад Пит, проведен по-миналата година, или пък този на Тодор Живков отпреди 33 години, на децата няма да им е много трудно да зададат и далеч по-интересни въпроси на астронавтите.

Но ако през 1988 г. Живков рекламира чрез телемоста българската космическа храна и апаратура, а Брад Пит през 2019 г. прави реклама на филма си “Към звездите”, то каква е скритата цел на Атлантическия клуб за разговора идния месец?  Марк Ванде Хай - един от астронавтите, на когото българските деца ще могат да задават въпроси СНИМКА: Ройтерс

Марк Ванде Хай - един от астронавтите, на когото българските деца ще могат да задават въпроси СНИМКА: Ройтерс
  Тома Песке - един от астронавтите, на когото българските деца ще могат да задават въпроси  СНИМКА: Фейсбук
Тома Песке - един от астронавтите, на когото българските деца ще могат да задават въпроси СНИМКА: Фейсбук

Такава има, но тя не е скрита. Соломон Паси е пределно откровен, когато става дума за поставената крайна цел. Това, което този път се рекламира, е идеята да се изпрати отново българин в Космоса.

Може би някой смята, че това е ненужно или невъзможно? Излишни терзания. 

НАСА е правила телемостове между Земята и Космоса с най-различни цели. Включително и за да прокламира

първия в историята

земно-космически брак.

В този случай бе осъществен телемост, при който 41-годишният руски космонавт Юрий Маланченко, който се намираше на Международната космическа станция, бе венчан с 26-годишната натурализирана американка Екатерина Дмитриева. Булката се намираше на около 380 км под младоженеца в Центъра за пилотирани полети “Линдън Джонсън” в Хюстън. Всичко това стана възможно, защото законите на Тексас допускат бракосъчетание при отсъствие на един от младоженците, ако той има уважителна причина за това. А участие в космически полет се приема за достатъчно уважителна такава. И ето че работата стана.

След като НАСА може да венчае двама руснаци – единият на Земята, другият в Космоса, и да излъчи това в реално време по телемост, значи няма невъзможни неща. Просто някой трябва да помечтае за нещо. А Соломон Паси рекламира правото на обезмечтаните българи да бленуват за Космоса точно така пламенно, както Тодор Живков промотираше криосарми и супа топчета на прах за хора в безтегловност.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/