Любовница на нацист пазила до смъртта си 10 т злато, скрити в дворец в Полша
- Търсачи на съкровища са ги локализирали и започват разкопки
- Стойността на заровеното се изчислява на около $ 700 млн.
Полска фондация, която от години издирва митичните съкровища на нацистите, скрити в края на Втората световна война, съобщи, че са открити 10 тона нацистко злато. Предполага се, че то е било откраднато и скрито от райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер за създаването на четвъртия райх.
Разкопките трябва да започнат тази седмица в подземията на дворец в село Минковски в Полша, който е бил използван като публичен дом от СС по време на войната, пише британският в. “Дейли мейл”.
Надеждите са, че при разкопките
ще бъдат открити
48 сандъчета
със злато
на обща стойност около 500 млн. британски лири (около $ 700 млн.). Очаква се да бъдат намерени и други скъпоценности, сред които много ценни бижута.
“Търсачите на съкровища” установили местоположението на “трезора” благодарение на секретни документи и карта на потомци на офицери от СС. Смята се, че става въпрос за прочутото злато от Бреслау, изчезнало от седалището на полицията в града в края на войната. Мистерията около него е толкова голяма, че и досега се носят какви ли не легенди.
Сред намерените документи има писмо от високопоставен офицер от СС, използващ името Фон Щайн, до момиче, което работело в бордея в двореца и по-късно станало негова постоянна любовница. Есесовецът пише на Инга: “Аз ви поверявам останалите 48 кутии на Райхсбанк и всичките семейни сандъци. Само вие знаете къде са.”
Освен това военният дневник на друг офицер от СС под псевдонима Михаелис посочва местонахождението в региона на Долна Силезия и Ополе на 11 скривалища със злато, както и откраднати произведения на изкуството, банкови депозити, религиозни артефакти и други ценности.
В дневника има записки от 12 март 1945 г., в които
също се
споменава за
съкровището
в двореца в
Минковски
“48 сандъчета от Райхсбанк в добро състояние са много добре скрити под земята и покрити с все още живи растения. Нека провидението ни пази.” Записките насочват вниманието към някогашните оранжерии на двореца, но очевидно загадката не е толкова лесна за отгатване.
Роман Фурманяк, шеф на фондацията “Силезийски мост”, която ръководи търсенето, разказва, че операцията по укриването на златото е била под контрола на споменатия вече Михаелис и на проф. Гюнтер Грундман, отговарящ за ограбените от нацистите ценности, който подготвил предварително 80 места за укриване на златото на Хитлер и неговите приближени. В края на войната Грундман определил 11-те най-строго пазени скривалища за тайната операция на Химлер.
“Няколко души са взели участие в укриването на депозитите в Минковски. Един от тях е бил офицерът под името Фон Щайн. Той използвал да стои в двореца, защото имал любовница там. Заради доброто си местоположение дворецът, който бил използван от нацистите като публичен дом, бил посещаван често от високопоставени офицери.”
Според оставените документи
Фон Щайн бил
красив, но
много жесток
мъж,
който се наслаждавал да измъчва жертвите си, преди да ги убие. Любовницата му Инге била определена от него да държи скривалището под око. “Инге вярвала, че ще остане в двореца година или две, докато всичко свърши. Никой тогава не вярвал, че регионът скоро ще попадне в ръцете на съветската армия”, казва Фурманяк. Той е убеден, че съкровището се е съхранило, защото Инге останала в околностите и наглеждала скривалището в продължение на 60 г. до края на живота си.
“В продължение на 2 месеца през 1945 г. тя се крила в гората от руснаците. И когато се върнала, всичко изглеждало непокътнато. Ако руснаците бяха открили мястото, те щяха да изкопаят дупка, да вземат каквото искат и да я оставят незаровена. Виждали сме това в Полша много пъти по време на различни исторически периоди”, казва шефът на полската фондация.
При промените на границите след края на войната немското население на областта е изселено под новото комунистическо ръководство, а на негово място идват поляци от Западна Украйна. Смята се, че Инге е успяла да промени външността си и да се снабди с фалшиви документи, така че да се слее с полското си обкръжение. Тя се омъжила за местен човек.
Дворецът в село Минковски, на около 50 км източно от Вроцлав, датира от ХVIII век.
Построен е от
пруския генерал
Фредерик
Вилхелм фон
Зайдлиц
в рококо стил. След Втората световна война дворецът е използван от Червената армия и полските войски, след което става седалище на местния съвет, детска градина и кино.
В момента той е частна собственост, ползвана от фондацията “Силезийски мост”.
Миналата година организацията публикува местонахождението на друго от 11-те тайни скривалища на нацистите в замъка на граф Хохберт в село Розтока в Долна Силезия. Предполага се, че там са укрити 28 т злато. Има данни, че
то е било скрито
в кладенец на
64 м под земята,
който след това е бил взривен и напълно заличен. Тъй като откриването на това съкровище ще е изключително трудно, фондацията сега е насочила вниманието си към двореца в Минковски, където задачата би трябвало да е доста по-лека.
Голяма част от дневниците, с които търсачите на нацистки съкровища разполагат, били получени от масонска ложа от градчето Кведлинбург в провиция Саксония-Анхалт. Историята на ложата датира още от времената на Свещената римска империя и на първия германски крал Хайнрих I Птицелов в началото на IX в.
Шефът на СС Хайнрих Химлер бил обсебен от личността на средновековния крал и
смятал, че е
негово
превъплъщение
Нацистите използвали славата на Хайнрих Птицелов, за да легитимират собствената си власт, и правели ритуали на гроба му в манастира на Кведлинбург на годишнините от смъртта му. Химлер смятал градчето за своя Камелот (мястото, на което крал Артур събирал своите рицари на Кръглата маса - б.р.). През 30-те години членовете на ложата се съюзяват с Хитлер и стават част от елита на Третия райх.
Независимо от това част от тях били замесени в някои от опитите за покушение над фюрера и предаването на документите в ръцете на полската фондация било нещо като закъснял жест на компенсация за страданията, причинени на полския народ. Търсачите на нацистките съкровища твърдят, че тяхната мисия е именно да върнат ограбеното на истинските собственици. Фурманяк допълва, че институцията му има всички разрешения от Министерството на културата и че е започнала проучванията и на други тайни нацистки скривалища на приказни богатства.
Коментари