Туньо - душата на отбора
В Пеневата чета блестят ярки футболни звезди, но душата на отбора е Трифон Иванов. Туньо или Трифката, както го наричат по-голямата част от съотборниците, има ценната способност да се шегува в най-напрегнатите моменти, както и да запазва спокойствие тогава, когато всичко изглежда загубено.
"В националния отбор имахме усещането, че не може да се случи нищо лошо, когато Трифон е на терена и ни пази гърба – признава Магическия халф Красимир Балъков. - Туньо беше майтапчия.
Веселеше ни по
един негов си, специфичен начин
Той владееше умението да казва истината под формата на шега."
Бала и Трифон са заедно по лагери и тренировки още от деца и първите им забавни истории са от времето на соца.
"С Трифчо имаме незабравими случки от спортното училище във Велико Търново – връща се назад Краси Балъков. – Спомените не са избледнели, въпреки че оттогава са минали много години.
На един лагер с отбора в Златарица в голямото спално помещение сме събрани много деца. И понеже Матев здраво ни гони да тренираме, се взима решение да му скроим номер. С помощта на няколко основни инициатори планът е измислен и приведен в действие. Идеята е
москвичът на треньора да се озове на труднодостъпно място,
откъдето да не може да потегли без чужда помощ.
За целта идеална работа върши една висока около метър площадка, до която се стига по бетонни стъпала. Невъзможно е автомобилът да се качи на собствен ход там, някой трябва да го пренесе. Всичко е уговорено и понеже аз последен разбирам за тази работа, а и бях от по-малките, отивам отцепка на единия ъгъл. Мисията ми е да дебна за Матев. Да не вземе да се появи отнякъде. Друго от момчетата – Жорката, пази на другия ъгъл.
Двадесет хлапета хващат москвича, вдигат го на ръце
и го пренасят на площадката.
Операцията приключва успешно, но на другата сутрин идва Матев. Поглежда на едната страна – няма му автомобила... Поглежда на другата страна – и там го няма. И по едно време вижда колата си, качена горе на площадката.
Коментари