Умен или як

04 November 2020
Росен Янков

Учени от Кембридж намериха отговора на въпроса кое е по-добре

Кое е по-важно за човека - мозъкът или мускулите? Едно удивително изследване на учени от Кембридж показа как човешкото тяло подрежда своите приоритети. Според него интензивното мислене, съчетано с голямо физическо натоварване, водят до умора и на мозъка, и на мускулите. Но мускулите се изтощават много повече от мозъка и резултатът от дейността им е по-влошена.

Това откритие повдига интересни въпроси за ролята на различните човешки умения в хода на еволюцията. А също и дали да разсъждаваш, когато си на голям зор.

В сравнение с другите животни мозъкът на човека е непропорционално голям спрямо размерите на тялото. Вероятно този твърде голям обем на съдържимото в черепа е дал на човека предимство в хода на еволюцията. Той е надхитрявал хищниците и е издебвал плячката, ставайки победител в биологичната война кой да предаде гените си на потомството. Така човекът - неизяден и сит, е осигурил своето безсмъртие като вид до наши дни.

Другите животински видове са си спестили направата на голям мозък, защото това би им струвало огромни метаболитни разходи. Мозъкът е извънредно лаком. Пресметнато според теглото му спрямо другите органи и тъкани, той се нуждае от много повече калории, за да функционира нормално. И този негов глад за калории нараства, колкото повече го натоварваш с работа. Мисленето харчи много от телесното гориво.

За да изхранват големите си мозъци, първите хора са се принудили да направят някои отстъпки. Храносмилателният им тракт например се е свил, защото усвояването на храната също е ненаситен по отношение на енергията процес. Дали обаче такава отстъпка е направена и за мускулите? Досега това оставаше неизвестно. Мускулите са предлагали друг способ за оцеляване в ранната фаза на човешкото развитие. Ако са достатъчно яки, човекът е можел да надмогне физически своята плячка и да избяга далече от надвисващите опасности.

Но мускулите също

са лакоми за калории

и също като мозъчната

тъкан се хранят

с кръвна захар.

Затова учените винаги са се чудели дали и как тялото на първобитния човек е разпределяло горивото си според нуждите на мозъчната и на мускулната тъкан. Дали едната е получила привилегии пред другата? Ако е така, този избор би ни обяснил много неща за човешкото развитие. Той би ни помогнал дори днес да управляваме оптимално своите двигателни и мисловни процеси.

Експерименти с пещерни хора обаче няма как да се направят. Затова учените от университета в Кембридж решили да се фокусират върху 62-мата най-яки свои студенти за експеримента, описан преди време в сп. "Сайънтифик рипортс". Целта е била да проверят какво се случва, когато и мозъкът, и мускулите действат под стрес, и дали някой получава преференции от тялото.

Младежите направили 3 визити в лабораторията на университета. При първата сядали на фотьойл и на екран им показвали за 3 мин. десетки изписани думи, за да ги запомнят. Щом екранът угаснел, трябвало да напишат колкото може повече от думите. Това е било изцяло умствен труд.

На другия ден 62-мата здравеняци е трябвало 3 минути да въртят с все сили педалите на уред за фитнес. Измервала се е изразходваната мускулна сила и това е било изцяло физически труд.

При последната визита момчетата пак въртели педалите 3 минути, но същевременно гледали на екрана списък от нови думи за запомняне, които веднага след това трябвало да запишат.

Сравняването на резултатите от всяка задача показало, че участниците са изразходвали по-малко мускулна енергия и са запомнили по-малко думи, когато са вършели наведнъж и едната, и другата работа. Но спадът при мускулите е бил много по-голям от мисловния. Въртенето на педалите с все сила е било с 13% по-слабо от предния ден. Но това е бил с 30% по-голям спад от спада при запомнянето на думи в комбинираната задача.

"Нашето обяснение на тези резултати е, че двата вида дейности - физическата и умствената - се съревновават за едно и също гориво, което в този случай е кръвната захар", казва шефът на екипа от Кембридж Дани Лонгмън.

И победител е мозъкът.

Тази победа означава, че

мисленето е давало

повече предимства

на нашите предци от

помпането на мускули,

казва д-р Лонгмън. Затова в случаите, когато е трябвало и двата вида тъкани да бъдат нахранени, мозъкът е получавал порцията си пръв.

Разбира се, това изследване установява само косвено съперничеството между мозъка и мускулите. Учените не са проследили разликите в нивата на кръвната захар в никой от тъканите. Освен това са проверявали само паметта, а тя не е единствен аналог на мисленето.
Но въпреки тези недостатъци изследването хвърля обилна светлина върху начина, по който хората са се превърнали в това, което са сега.
"За мен изводът от това изследване има философски смисъл. Че именно уголеменият и многофункционален мозък ни е направил хора", казва д-р Лонгмън.

В житейски план изследването ни убеждава и че докато полагаме големи физически усилия, не е идеалното време за съчиняване на стихове или за обмисляне на сложни и заплетени проблеми.

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.