Смешен плач за "Света София"

Тия ридания, че “Света София” в Истанбул е станала джамия, ми се струват прекалено закъснял и малко смешен плач. Закъснял с около 567 години. Защото “Света София” не е църква, откакто е паднал Константинопол.

Джамия е от 1453 г. и по всичко личи, че ще си бъде джамия още дълго време. Така, както Черната джамия в София, построена през 1528 г. по волята на Сюлейман Великолепни, ще си остане великолепен християнски храм. Даже един от най-великолепните - църквата “Свети Седмочисленици”. Джамията е построена от Коджа Мимар Синан - главен архитект на Османската империя, чийто стил е силно повлиян точно от архитектурата на константинополската “Света София”.

Това негово софийско творение е имало удивително минаре от черен витошки гранит и затова хората са я наричали Черната джамия. Взривено е с динамит след Освобождението заедно с минаретата на още 7 джамии.

Буюк джамия - най-красивата сграда в София по онова време, става музей, а през 1897 г. Министерският съвет се разпорежда бившата Черна джамия да се преустрои в църква.

Самият Петко Каравелов става кръстник на храма, изричайки сакралните слова: “Ние предлагаме тази църква да се казва “Свети Седмочисленици”, или както ги зоват още светите светлозарни учители, на които толкова много дължи славянството”. После храмът става и вечен дом на Каравелов, неговият гроб е още там - при олтарната стена. По същия начин в “Света София" в Истанбул лежат костите на не един османски султан.

Сигурно там щеше да почива и клетото тяло на Балдуин Фландърски, преобърнал “Света София” в католическа катедрала и коронясан в нея за пръв латински император, но уви.

Съдбата му отрежда друго - да загине по нашите земи, ослепен и унизен от българите, в оная трагична кула, която носи неговото име. Затова днешният ни плач за византийската слава на “Света София” ми се струва леко смешен.

От Фейсбук