Първият герой на Израел*
Сами Рафаел от София създава парашутните части на Израел. Когато Давид Бен Гурион слага първият израелски държавен медал на ревера му, той го посвещава на българския народ
Израелската армия се смята за една от най-силните бойни единици в света. Елитът на тази армия са парашутните й десантни части. А тях ги има благодарение на един български парашутист – полковник Самуел (Сами) Рафаел от София. Той е и първият герой в историята на Израел.
Името му е вписано в Златната книга на държавата за личен пример.
Когато го срещнах за първи път той беше вече на 72, но годините въобще не му личаха. Консервативно елегантен, той караше сива "Тойота" и живееше в стилна вила в един от най-хубавите квартали на Тел Авив. Излъчваше едно естествено достойнство, каквото имаха военните герои от онази генерация.
Личната му история
бе като сюжет за филм.
Сами Рафаел пристига в Израел точно в деня, в който е провъзгласена новата държава - 14 май 1948 г. Само 3 дни по-късно той вече е в най-тежките боеве за Йерусалим. След края на войната за независимост той предлага да го зачислят към парашутните части. Оказва се, че такива няма. Сами намира трима свои колеги и с тях прави първото парашутно училище в Тел Авив.
Започнахме с няколко бракувани парашута, изоставени от англичаните в един склад в Яфо, спомня си той.
Денят е 14 декември 1950 г. 9 ч. сутринта. 11 млади парашутисти, обучени от старши инструктор Сами Рафаел получават заповед да се приготвят за скок. Те ще правят демонстрации пред 2000 души - първият набор на израелската армия. Целта е да се привлекат колкото се може повече младежи, за да се сформират парашутните части на израелската армия.
"Летяхме с една стара "Дакота", казва Сами Рафаел - Скоковете започнаха. Всичко вървеше като по учебник докато... Номер осми скочи, парашутът му се разтвори, но куполът му се закачи за колелото на самолета. Такива случаи обикновено завършват трагично..."
Сами нарежда на пилота да кара към морето.
Връзва се с едно
въже през кръста
и се подава през
вратата на самолета.
С едно друго въже с кука се опитва да хване закаченият парашутист. Успява да докопа половината от въжетата, на които виси. След малко обаче те се скъсват.
"От скоростта и напрежението ноздрите и устните на момчето се бяха разкъсали и течеше кръв, разказва Сами. Наредих на пилота да изключи левия мотор. Така струята от другия мотор го избутваше към мен. Но пък започнахме да губим височина. Бяхме на 40-50 метра над морето. Продължавах да се опитвам да го хвана. Успях с моето въже да захвана неговите и започнахме да го дърпаме. Почти го бяхме извлекли, когато всички въжета се скъсаха. И тогава в последния миг успях да го хвана за каишите. Вече бяхме слезли на 30 метра и почти щяхме да се разбием в морето. Веднага дадох знак на пилота, той запали втория двигател и отлепихме", разказва бившият военен.
Когато кацат неуспелият парашутист казва на Сами, че иска да направи още един опит.
Не си играй
с дявола, момче,
отвръща му той.
"Джордж, беше сирак, цялото му семейство беше загинало в концентрационните лагери, казва Сами, връщайки се назад в спомените си. - Каза ми, че иска да скочи на всяка цена, защото ако не го направи сега, повече никога няма да го направи. А и никой от новобранците няма да се запише. Беше прав. Излетяхме отново. Този път всичко беше наред. След 2 седмици 3 роти новобранци с вяра, надежда и любов се записаха при нас и така създадохме първата парашутно-десантна дружина на Израел."
За проявената храброст Сами Рафаел е обявен за първия герой на Израел. С ордени са наградени той, пилотът на самолета и спасеният парашутист. Всъщност получават само грамоти. Младата държава все още не разполага с ордени. Закичват им ги по-късно, когато са изработени първите три екземпляра.
Лично премиерът на Израел - легендарният Давид Бен Гурион поставя почетният знак на ревера на младия български евреин.
“Аз
знаех, че този орден
принадлежи на моя
учител подполковник
Георги Алайков,
на парашутната дружина в София и на българския народ”.
Това казва Сами Рафаел след близо 50 г., когато в тържествената зала на Централния Военен клуб в София получава и два български медала.
През 1998 г. парашутните поделения на българската армия честват 55 г. и Сами Рафаел е награден за заслуги към нашата школа като един от първите следвоенни парашутни инструктори.
"В Израел приложих знанията и уменията, които придобих в България и направихме отлично парашутно поделение. Девет от началник-щабовете на израелската армия са наши възпитаници. Сред тях е и премиера Ехуд Барак", разказваше тогава с нескрита гордост г-н Рафаел.
В София през 1944 г. макар и непълнолетен, той се записва като доброволец в парашутните части и участва във войната срещу нацистка Германия. Между 1945-а и 1946 г. е сред ентусиастите, сложили началото на няколко нови парашутни клуба в София, а през 1947 г. вече е инструктор по парашутизъм на летището в Божурище.
Докато ми разказваше историята си толкова години по-късно в къщата си в Тел Авив, Сами извади отнякъде един брой на в. "Земляк" от 1947 г., който грижливо пазеше. В него имаше снимка, на която Георги Димитров лично го поздравява, а отдолу пишеше, че Сами Рафаел от София държи неофициалният рекорд по скок от височина.
"Тогава бях примерен и убеден ремсист, но видях, че в България идва време не на братство, а на болшевишки терор и затова напуснах родината с болка", казва парашутистът.
Според него комунизмът отнел естественото право на българина да бъде националист. Всъщност няколко месеца след като е сниман с Георги Димитров Сами рискува заради обвинения в конспирация да бъде заточен в лагер или просто да изчезне безследно както много хора в ония мрачни години.
Един ден в джоба на шинела му на път за летище "Божурище" някой намира брой на в. "Земеделско знаме" на Никола Петков и Сами е заподозрян в пристрастия към опозиционни политически сили. Затова и решава да напусне България. В края на 90-те години на XX век възстановява българското си гражданство.
И въпреки, че е бил принуден да си тръгне от родината, за да се спаси и бе живял повече от половин век в друга държава, той говореше за родината с такъв плам и чист, неподправен патриотизъм, че можеше да бъде пример за родолюбие.
"За мен има родина и отечество,
казваше той. Моята родина е България,
а моето отечество - Израел."
Сами Рафаел се бе посветил активно на популяризирането на истината за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Дълги години той издава документи и свидетелства, които да помогнат за обявяването на Владо Куртев (един от членовете на ЦК на ВМРО заедно с Иван Михайлов), за праведник поради неговите заслуги за спасяването на българските евреи. По-късно разбрах, че Леон Рафаел, бащата на Сами, е бил активист на ВМРО.
Когато се срещнахме, преди 20 години, той продължаваше да говори за това. Разказа ми и как се е развил живота му след като създава парашутните части на Израел. Всъщност кариерата на българския евреин продължава зад граница и то на едно от най-екзотичните места в света - в Централноафриканската република (ЦАР). През 1962 г. Сами Рафаел
става съветник на
президента на ЦАР
Давид Дако, докато
Бокаса командва щаба
на армията.
По-късно Жан-Бедел Бокаса ще вземе властта в страната, ще се провъзгласи за император и ще остане в историята като един от най-екстравагантните военни диктатори в света през 20 в., за който ще се разправят митове и легенди как вечерял с опонентите си. В канибалския смисъл на думата.
Сами Рафаел напуска страната още преди Бокаса да си е наумил да я превърне в своя еднолична империя, връща се в Израел и започва работа в цивилната отбрана. После е изпратен на дипломатически пост в Мексико. От там кариерата му продължава във Венецуела и Аржентина. През 1988 г. се връща в Тел Авив и става директор на фондация за Латинска Америка.
Сами има 3 дъщери и макар да са родени в Израел, той много държи те да говорят български. 2 от тях стават парашутистки. Чакам внучетата да поотраснат, за да ги направим и тях парашутисти, шегуваше се по онова време Сами. Другото, което се опитваше да направи е да получи българско гражданство не само за децата, но и за внуците си. Смяташе, че им дължи това. Затова в едно интервю бе казал така:
"С България ме свързва кръвната благодарност, традицията, онова, което съм научил като трудолюбие и честност, почтеност, обич към народ и родина, уважение към родителите и към всички онези хора,които ни възпитаваха в България и бяха пример за нас. Това е, което ме свързва с България и нейната история. Затова
искам и моите внуци,
които живеят днес благодарение
тъкмо на това, че ние – техните деди
и бащи бяхме спасени чрез
българската саможертва,
да бъдат български граждани, а не гости
и не само да използват България, но и да допринесат нещо за нея със своята култура и обич. Това ме води, мимо волята на някои корумпирани чиновници в Министерството на правосъдието, които се противопоставят с всичка сила на това мое желание. Но аз ще победя и моите внуци ще бъдат български граждани."
Любовта на Сами Рафаел към България бе неизчерпаема и почти всяка година той се връщаше в родната си страна.
"Искам да съм от полза на моята родина, затова предложих на ген. Михо Михов един проект за войнишка асоциация в България по подобие на тази, която имаме в Израел."
Сами Рафаел кипеше от идеи и изглеждаше като човек, който непрекъснато крои планове, въпреки че беше във възраст, в която мнозина отдавна мислят за по-спокоен живот.
Домът на семейство Рафаел не изглеждаше като къща на военен. Бе пълна с произведения на изкуството от страните, в които бе прекарал част от живота си. Най-много бяха картините от латиноамерикански автори.
"Когато бяхме в Африка, жена ми, която е лаборантка, бидейки съпруга на дипломат не можеше да работи и се отдаде изцяло на покупки на слонова кост. Тогава тя се търгуваше съвсем спокойно, а сега се оказва, че имаме цяло състояние от тази забранена суровина", разказваше Сами със смях, оглеждайки се из къщата.
С жена му Рени, която е също българска еврейка, родом от Видин съдбата ги среща по време на войната за независимост на Израел. Тя също е мобилизирана, малко след като е пристигнала от България. Един ден, докато чака на пътя транспорт, за да се завърне в Тел Авив при родителите си, военен камион спира. Капитанът я пита дали е за Тел Авив и я качва в каросерията при войниците. На една бензиностанция след това същият капитан се шегува на български език с един от войниците, че се е уредил като седнал до хубавото момиче.
Тя се разсмива и двамата
разбират, че момичето
също е от България.
На другия ден капитанът идва у тях, за да й поиска ръката. Женят се няколко месеца по-късно и повече никога не се разделят. Тя превързва счупените и навехнати крайници на войниците по време на парашутните скокове. Следва го в Африка и Латинска Америка. Тя споделя и любовта му към България и по-късно дори си купуват апартамент в София, където идват всяко лято.
Когато през 1998 г. бях на гости в къщата им в Тел Авив Сами ме заведе до една от стените, където висеше голям негов портрет във военна униформа. Рисуван преди много години от Цви Милщайн – един много скъпо продаван в Европа израелски автор.
"Казах на децата, че ако не им оставя наследство, могат да продадат тази картина и да си разделят парите". Старият парашутист не спираше да се шегува.
Сами Рафаел почина на 26 май 2015 г. в Тел Авив. Имаше купен билет за България, но така и не успява да се качи на този самолет.
----
* Днес се навършват 5 години от смъртта на Сами Рафаел, заради което публикуваме онлайн този материал, отпечатан в патриотичния брой на списание TREND
Коментари