Стилиян Петров: Искам да съм смес от Мартин О'Нийл и Гордън Старкън

В книгата си "Наричайте ме Стан", която излезе през 2005 г., Стилиян Петров е много ясен за виждането си дали би станал треньор, когато се откаже от футбола. Не били за него нито тежките думи, нито дългите нощи, още по-малко непрекъснатото напрежение. "Той е от хората, които те карат да се замислиш за треньорство. Но не съм сигурен дали просто ставам. Има още да мисля. След 10 години може да съм на друг акъл", пише той за мениджъра си Мартин О'Нийл.

Всички знаят какво се случи след това. Той напусна "Селтик" през 2006 година, за да бъде отново с О'Нийл в "Астън Вила". 6 години по-късно българинът бе диагностициран с левкемия и въпреки че влезе в ремисия за 5 месеца, му трябваха 5 години да се върне в нормалния ритъм на живот. И започна да се оглежда за опции. През 2015 година стартира дългия път към лиценц Про за треньор, а миналата успя да получи бакалавърска степен по програмата на УЕФА за известни футболисти. Която се стреми да даде на бившите играчи втори шанс. А втората кариера? Петров сега мисли да стане мениджър.

"Като всеки друг играч, аз бях същия. Бяхме млади, бяхме наивни и не знаехме какво да очакваме от бъдещето. Винаги съм смятал, че от мен ще стане треньор, защото обичам да работя с хора, да комуникирам. Тогавашното "не" не беше толкова твърдо", казва днес 40-годишният Стилиян.

"Но ако ми бяхте казали, когато бях на 20, че ще имам диплома по футболен мениджмънт, щях да ви се изсмея и да ви кажа "няма шанс". Винаги забравяме докато сме на терена, че животът след футбола е по-дълъг. Ако играеш 20 години, след това имаш още 30 или 40 да живееш", допълва той.

"Така че, ако питам колега колко пари му трябват, за да преживее тези 30 или 40 години най-вероятно ще ми отговори "достатъчно". И сега се старая да им обяснявам, че трябва да се образоваш. Защото и аз не му обръщах внимание. Ако мислиш, че като имаш 5 или 10 милиона лири, ще са ти достатъчни - не няма. Защото стандартът ти на живот е друг", категоричен е Петров.

В свят, който е подчинен на заплатите във футбола, подобно заключение е странно. И наистина това доста често се пренебрегва, когато се дискутира какво се изкарва от футбола. Кариерата на играча е много кратка и зависи от много неща. И заради това програмата на УЕФА дава на Петров втори шанс.

Но в началото и той има съмнения към "завръщане в училище". С Луис Гарсия от "Ливърпул", Жилберто Силва от "Арсенал" и Гайска Мендиета от "Мидълзбро". Но всичките се изпаряват, когато получава курса и осъзнава, че става въпрос за свят, за който само е чувал, но няма никаква престава за него.

"Когато прегледах книжата, видях, че ми се предлага да науча футбола от другата страна. Като играч, много добре знам какво се иска на терена. Другата страна е структурата (федерация, клуб и бизнес), да бъдеш сигурност, че клубът работи по правилния начин. Когато си играч мислиш, че знаеш всичко. Но разбрах, че нищо не разбирам. За мен това бе изключително преживяване и се съгласих", допълва той.
"Предизвикателството беше огромно. Дори си наех учител по английски. Да ми помага с някои думи, защото писмения бизнес език е много различен от говоримия. Накрая бях много доволен с това, което научих, това което ми даде програмата, уроците от този курс. Научаваш изключително важни уроци. Понякога не трябват големи думи, малките думички могат да те изведат в правилна и различна посока", вярва той.

След като се дипломира, той кандидатства за три поста в "Астън Вила" без особен успех.

Знае, че няма гаранции, но е твърд привърженик на идеята клубовете да назначават свои хора на различни позиции. И дава пример с "Борусия (Дортмунд), където и Михаел Цорк, и Себастиан Кел, и Ларс Рикен, всичките легенди на клуба, в момента заемат важни позиции в йерархията. Петров смята, че и другите трябва да последват този пример.

Това води до логичния въпрос за човек, който е прекарал кариерата си в два клуба: Ако не е "Вила", какво ще каже за "Селтик"? Вижда ли се на мястото, което по едно време бе окупирано от О'Нийл вбъдеще?
"Като всеки бивш играч, искам", казва той. "Който е играл в "Селтик" или друг голям отбор, ще отговори това, ако някой дойде да го пита "един ден искаш ли да водиш отбора?". Това е едно от най-добрите неща, които може да постигнеш. Това показва колко си добър като мениджър, както си постигнал и дали си си намерил мястото", казва той.
"В момента обаче те имат много добър мениджър. Мой съотборник, който върши перфектна работа. За втори път е там, но никой не може да каже какво ще се случи вбъдеще. Ако питаш Нийл Ленън, дали иска да стане мениджър на "Манчестър Юнайтед" или "Челси", със сигурност ще каже "да". Няма да каже "не", сигурен е българинът.

"Понякога искаме да направим хората щастливи с това, което казваме, или не казваме, но ако нямаш амбиция, нищо няма да се получи. Ако искаш да си мениджър на "Селтик", трябва да работиш за това. Дали ще стае? Кой знае? Може би не, може би да", допълва той.

След три випуска, програмата на УЕФА вече има и успех. Ерик Абидал вече е спортен директор на "Барселона", бившият национал на Бразилия Рай е на същата позиция в "Сао Паулу", както и Саймън Ролфс в "Байер" (Леверкузен).

Петров иска да ги последва, но търси и вдъхновение от две фигури от миналото - вече споменатият Мартин О'Нийл и Гордън Стракън.
О'Нийл дръпна Петров настрани в първите си дни в "Селтик" през лятото на 2000 г. и просто го пита коя позиция иска да играе. Първият му сезон е тотален кошмар. Той дори си събира багажа и си купува билет за България, преди да промени решението си на летището в Глазгоу. И всичките му съмнения изчезват след първия разговор с ирландеца.

"Мартин О'Нийл е този от когото научих много. Как да направиш нещата прости, как да комуникираш с хората, да показваш кое е важното във футбола", продължава Петров. "Гордън Стракън е другият. Той изпипваше всеки малък детайл. Като съчетае тези две неща, може би ще направиш нещо уникално, което да използваш в кариерата си или мойта кариера", казва още той.

"Неотдавна правих презентация по менидмънт. И по специално за мениджмънт на хора или мениджмънт на терена. Питах един мениджър, няма да му споменявам името какво от двете предпочита. Да е добър мениджър на хора или да прави най-добрите тренировки? За себе си знам отговора. Аз искам да съм добър мениджър с хората повече от всичко. Защото според мен там бъркат много хора", казва още той.
Ако Петров иска да запази нещата спокойни и да стане мениджър, все още трябва да получи шанс. Но трудно ще намериш по-подходящ от усмихнатия българин. Все пак има над 500 мача в кариерата си, 106 за националния отбор, 10 титли, Про лиценз и диплома по спортна администрация.

"Не всичко в което вярваш ще се случи, но трябва да вярваш, че ако искаш да работиш нещо трябва да го следиш и да се стремиш да го достигнеш", завършва Стилиян.

И трябва да се сигурни че става въпрос не за дали, а кога Стилиян Петров ще получи този този шанс.