Как се бори паник атака

Пренатоварване и страх от неизвестността водят до тревожно разстройство

Може ли да се пребори паническото разстройство и как става това? Отговорите на тези въпроси търсят все повече хора, немалка част от които са до 30 години. Статистиката на проблемите с разстройствата също е красноречива. Над 300 милиона души в света страдат от депресия, а над 260 милиона от различни форми на тревожни разстройства – фобии, паническо разстройство, посттравматичен стрес, социални разстройства, сочат данните на Световната здравна организация. Въпреки стряскащата статистика обаче хората трябва да знаят, че лечение за всички тях има, стига навреме да се обърнат за помощ към специалист.

Паническите атаки са една от най-тежките форми на безпокойство. Те не са опасни, но изживяването на симптомите, които ги съпровождат, може да бъде ужасяващо, още повече, че човек губи контрол над себе си. Силната емоция блокира разума и няма механизъм за справяне в конкретния момент. Всеки 1 на 10 човека е преживял поне веднъж в живота си паник атака – някои в по-лека, други в по-тежка форма. Когато те започнат да се повтарят, вече става въпрос за паническо разстройство, което има нужда от лечение.

В България хората,

страдащи от тревожни

разстройства, непрекъснато

се увеличават.

Това се дължи на голямата неизвестност, която всеки ден ни изненадва по някакъв начин.

Неизвестността поражда напрежение, казва психиатърът и психотерапевт доц. Емил Калудиев.

Международната класификация на болестите определя паническото разстройство като пристъпи на силна тревожност и паника, които не са свързани с определна ситуация или обстоятелство и по тази причина са непредсказуеми. Както и при другите тревожни разстройства, основните симптоми варират по интензивност, но най-честите са внезапен пристъп на сърцебиене, болка в гърдите, чувство на задушаване, световъртеж и чувство за нереалност. Почти неизменно се среща и вторичен страх от смърт, загуба на контрол или полудяване.

Това обаче е клиничната картина в сравнително сбит вид. Освен психичните преживявания в такъв момент – страхът, паниката, има симптоми и от страна на тялото. Те се дължат най-вече на изстрелването на голямо количество адреналин, казва психиатърът доц. Калудиев.

Защо се случва това?

„Представете си ситуация, в която до вас има голям вълк. За да оцелеете, трябва или да избягате, или да го удушите. И двете изискват огромно количество енергия, която трябва да придобиете изведнъж. За да може вегетативната нервна система да ви подготви за това, тя изстрелва голямо количество адреналин. Същото е и при паническите атаки. Колкото по-неприятно се чувства човек, толкова повече е адреналинът. Дали страшният вълк е непосредствено до нас или в главата ни, за вегетативната нервна система няма никакво значение. Тя няма учи и уши, възприема само сигнала тревога и се задейства“, обяснява доц. Калудиев.

Ролята на адреналина

при паник атаката е да предизвика прилив на кръв, за да може организмът да се справи с моментната ситуация. Това става чрез свиване на корема и по-меките коремни органи. В тях има резервно количество кръв, което отива в сърцето, за да може да се разпредели по цялото тяло и да даде нужната сила. По-голямото количество кръв в сърцето го кара да бие по-силно, за да може да я изтласка. Оттам идва и учестеното сърцебиене. Сърцето пък изтласква кръвта в белия дроб. Когато там постъпва обичайно количество, дишаме спокойно, но когато е повече, дишането се учестява, за да се набави нужното количество кислород. При паник атака обаче коремната мускулатура се свива и притиска вътрешните органи. Поради това диафрагмата е вдигната нагоре, което пречи на дълбокото дишане и то става не само учестено, но и повърхностно. 

От белия дроб кръвта се връща в сърцето, оттам – по кръвоносната система, а при това положение кръвното налягане се повишава поради напора на по-голямото количество кръв. Вегетативната нервна система е в режим на голямо напрежение в такъв момент. Поради това се появяват и други симптоми като например главозамайване и пищене в ушите, настръхване на космите и др.

Наред с всичко това адреналинът предизвиква и изпотяване. Пресъхва и устата – целият храносмилателен тракт се парализира, за да не се задавим със слюнка. Това води до усещането за стягане под лъжичката.

Продължителността на паническия пристъп е между 10-20 до 40 минути. В редки случаи може да е и час-два, но това става, когато процесите са се разгръщали по-бавно и адреналинът се е задържал по-дълго в кръвта, обяснява доц. Калудиев.

Обикновено се случва

без някаква конкретна

външна причина.

„В действителност обаче има много случаи, при които човек е получил подобни преживявания поради най-банални причини. Изпил е 4 кафета, не е закусвал, вечерта не е спал добре, качва се в колата и тръгва на път. Изведнъж започват да му треперят ръцете, да се чувства неспокоен, да му подскача сърцето. Спира да види какво му има, но не му става по-добре. Съсредоточава се върху това, което му се случва, и установява, че има сърцебиене, учестено дишане и т.н., но това става, защото трябва да се компенсира по някакъв начин онова, което е причинил на организма си преди, не по друга причина“, дава пример психиатърът. Това е възможен сценарий, който може да породи паническо разстройство. Причината – заради състоянието си човек търси медицинска помощ, където лекарите установяват, че му няма нищо, но все пак му изписват лекарство, за да успокоят сърцето. Според логиката обаче хапчето трябва да лекува нещо. Това поражда чувство за несигурност и очакване да се случи нещо такова отново и то наистина се случва. Човек започва да развива страх и недоверие, че никой не разбира какво става с него.

Ако паническото разстройство

не се лекува или това се прави

неправилно и продължава години,

постепенно част от симптомите избледняват. Ужасът и страхът обаче остават за пациента и това често води до инвалидизирането му – да се страхува да излиза от вкъщи или да организира така ежедневието си, че винаги да има достъп до медицинска помощ например. Ако лечението започне с лекар, който не е психиатър, той обикновено изписва транквилизатори (успокоителни), като диазепам, атаракс, лексотан, ксанакс. Само те обаче няма да доведат до излекуване на проблема.

„Успокоителните действат почти като алкохола, с тази разлика, че вторият дава малко удоволствие. Транквилизаторът потиска напрежението и тревогата, а оттам може да се потисне малко и настроението. Освен това се налага и увеличение на дозата, което може да доведе до зависимост“, казва доц. Калудиев. Заради това истинското лечение включва успокоителни и антидепресанти, като първите са временно явление, докато се намери точният антидепресант в точната доза. Той действа върху тревога, страх, мъка, тъга, напрежение и прочие негативни чувства, но пълното му действие започва да се изявява след 1 до 3 седмици от началото на приема. Причината е, че механизмите, свързани с тревожност, са много по-сложни и докато се раздвижат всички, е нужно време.

Важно е пациентите да знаят, че

антидепресантите имат

някои странични ефекти,

наподобяващи симптомите на паник атаката – гадене, сърцебиене. Те се проявяват, докато организмът привикне с лекарството, но отминават за една седмица и не са свързани с паническото разстройство, отбелязва доц. Калудиев. Лечението с антидепресанти трае година, но излекуването в повечето случаи е пълно.
„Обикновено след 1 до 3 месеца човек се чувства напълно здрав, но вегетативната нервна система все още помни за какво трябва да е готова и при най-малък белег, като случайно сърцебиене, може да отключи паническото разстройство. Самият пациент също трудно вярва, че за толкова кратко време може да премине нещо, с което се е мъчил от много време“, категоричен е психиатърът.

За всяко едно паническо разстройство има някаква първопричина. Колкото и да се опитва обаче, човек едва ли сам ще се сети каква е била тя. Това може да постигне с помощта на психотерапевт чрез методите на когнитивно-поведенческата психотерапия, която е другия вид лечение. Тя може да се комбинира с медикаменти, може и сама, така както и лекарствата могат да действат сами. Всички видове психотерапия имат за цел да помогнат на човека да се справи с проблема. Когнитивно-поведенческата терапия залага на принципите на промяна на поведението и на мисленето – от емоционално към рационално, за да може да се премисли каква е причината за случващото се и как човек може сам да се справя с различни проблеми в живота си. 

Лечението с психотерапия

включва 6 до 10 сесии

по 1 час веднъж седмично.

След това се оценява резултатът и се преценява дали има нужда от още или не. Най-често 10 сесии са достатъчни, но понякога терапията може да продължи.
„Досега не съм видял човек, който да не се е справил с паническото разстройство при 20 сесии, което е и максималното ограничение“, разяснява доц. Калудиев.
Проблемът е, че у нас здравната каса не покрива нито когнитивно-поведенческата терапия, нито другите видове психотерапия, нито антидепресантите. За много хора психотерапията е труднодостъпна, но лекарствата месечно излизат 20-30 лв., допълва той.

Модерната медицина все повече се стреми да бъде персонализирана.Вече съществуват методи на изследване на генната структура, които позволяват да се установи кои медикаменти биха били по-подходящи за даден човек и кои по-скоро не биха имали ефект при лечението. Това е сложна методика, която все още не е навлязла в широката практика, но вече се използва и в психиатрията и дава големи надежди за по-точния подбор на медикаменти при всеки конкретен човек. Така правилното лечение стартира много по-рано, с което се увеличават и шансовете за оздравяване или значително подобряване на болния.

Въпреки че причините за паническото разстройство все още не са напълно ясни, има някои групи хора, които са по-склонни да го развият.

Жените страдат два пъти

по-често от мъжете.

Особено податливи са и хората със стремеж към максимално добро или отлично справяне с ежедневните задачи, както и тези, при които перфекционизмът е завладял цялото им съществуване. При тях нивото на тревожност е по-високо. Не е малък и процентът на младите и работещи хора, които развиват панически разстройства. Обикновено те се проявяват за първи път във възрастта 16-25 години. При тях причината е, че най-често са изложени на стрес най-вече от неизвестността при избор на професия, на партньор в живота, на самостоятелност и др.

„Възрастта, в която човек може да започне да развива паническо разстройство, е, когато започне да осъзнава себе си като личност и взаимоотношенията си със света. При някои хора това настъпва още на 13-16 години, а при други – на 30-40 години“, казва доц. Калудиев.
Стремежът към имитация и спазване на социалните норми, които обществото налага, също засилват тревожността сред младите хора.

За тях обаче доц. Калудиев дава следният пример:
„У нас има все по-строги правила за движение, но всички ги нарушаваме. Ще минем косо на пешеходната пътека, ще тръгнем на жълто, вместо на зелено и т.н. В един германски град премахнали всички пътни знаци за известно време. В резултат броят на катастрофите рязко намалял, защото тогава човек има собствена отговорност и не се обляга на правилата. Същото е и със социалните норми и стриктното наблюдение. Колкото повече контрол, толкова повече напрежение и тревожност“, казва той.