Спорадична ваканция (СНИМКИ)

17 August 2020
Румяна Тонева

Когато Цикладите са твърде далеч, а Северна Гърция е пренаселена с българи, защо да не пробваме среден вариант?

За много българи Гърция отдавна не е алтернатива, а предпочитаният вариант за морска ваканция. Отлично обслужване (особено в сравнение с България), вкусна храна, пък и ей го къде е. И ако Цикладите ни се струват прекалено далеч, а ни е омръзнало от познатите близки места на Халкидики и Тасос, пренаселени от наши сънародници, какво ни остава? Да опитаме нещо спорадично.

По-конкретно островите Скирос, Алонисос, Скопелос и Скиатос, обединени под общото название Северни Споради. Или за да е още по-просто – само Споради.

Сега колоритните им брегове и заобикалящото ги тюркоазено море, уютът и спокойствието на пустите им плажове и самотни заливи са тайна, пазена добре от неособено голяма група англичани и германци, които от години живеят там през топлите месеци. Самобитната красота на тази част от Гърция, заедно с цялата й кулинарна съкровищница, автентичните традиции и примамливите възможности за морски спортове обясняват защо тези, които са открили Спорадите, не разправят много за тях на случайни познати. Просто ги искат само за себе си.  Изглед от Евия със залива, от който извират два топли минерални извора

Изглед от Евия със залива, от който извират два топли минерални извора

Не е за вярване как тази тайна се е запазила толкова дълго, след като Евия е вторият по големина гръцки остров след Крит и най-големият в Егейско море. От континента го отделя 40-метров мост, под който водите на пролива менят посоката на течението си на всеки 6 часа. Но ако бързате да хванете ферибота за Скирос, който пътува два пъти дневно, нямате време да чакате този феномен. Час и половина минават бързо с чаша фредо макиато (студено еспресо, което се предлага само в Гърция) на палубата под непрестанния въздушен ескорт на чайки и гларуси, който продължава чак до пристигането на кораба на пристанище Линария. Първите впечатления се заплитат в меланж от багри. Изумрудена вода, бели къщи, делви от кафеникава глина с лилави, цикламени и доматеночервени цветя, зелени храсти, зокуми и смокини. Земята сякаш е спряла да се върти, мързелувайки в знойна дрямка. Чудно е кога обитателите на този тих рай вършат всичко това, което обикновено вършат?

Катеренето по тесния калдъръм към византийския манастир „Св. Георги“ е изтощително по пладне, но гледката от върха е изумителна и си заслужава всички морни усилия. Манастирът "Св. Георги" в Хора - главният град на Скирос

Манастирът "Св. Георги" в Хора - главният град на Скирос
Водната шир блести до хоризонта, а манастирските котараци мързелуват на хладина, докато в сумрака на параклиса блещукат няколко свещи. Някъде наоколо са останките от двореца на цар Ликомед, където според митовете се е укривал Ахил, за да заблуди орисниците, предсказали смъртта му.

Конете, които отглеждат в Скирос не по-високи от 1,15 м, са от толкова древна порода, че за тях казват, че са потомци на тези, които Ахил впрегнал в колесницата си, потегляйки за Троя. И като че ли наистина приличат на изобразените върху Партенона.

Ако пътувате към Алонисос, хубаво е да сте с кораба „Елизабет“ на капитан Костас. С него винаги е интересно, особено ако е в настроение за танци. Ако той не е, жена му и трите му деца със сигурност ще са и това прави пътуването незабравимо преживяване.  С кораба "Елизабет" на капитан Костас към Алонисос

С кораба "Елизабет" на капитан Костас към Алонисос

В една симпатична крайбрежна кръчма кметът на Алонисос сам сервира и приема поръчки за прочутите гръцки сувлаки, тзадзики или мусака. Сигурно защото няма служебен офис. Пък и защо му е да умира от скука, след като може да урежда кметските дела, бръмчейки с мотор наоколо.

На островите всеки има някакъв свой бизнес, но с радост върши доброволно какви ли не обществени дела. Хората наоколо са прост чудесни! Всички са така внимателни, сърдечни и грижовни, сякаш континентът с всичките му проблеми не съществува. Смеят се и винаги имат време да се радват на дребните неща.

Тук всяка разходка с лодка може да изглежда като научнопопулярна мисия. Из най-големия защитен морски парк срещите следват една след друга: тюлен монах, останки от потънал кораб, чиито очертания ясно личат в лазурната вода, ята от мигриращи птици, гнездящи на околните пустинни острови „еримониса“...

От 2011 г. в защитената територия има 14 зони, в които запалените гмуркачи могат на воля да снимат и наблюдават невероятния подводен свят, а и да поплуват с делфините, които тук са сред най-често срещаните обитатели. Търсачите на мистерии и неоткрити морски съкровища обикновено се отбиват в синята пещера, използвана за укритие от пиратите, вилнели по тези места в древността.  Синята пещера на о-в Алонисос привлича дайвърите със своята красота и легендите за пиратски съкровища

Синята пещера на о-в Алонисос привлича дайвърите със своята красота и легендите за пиратски съкровища

Скопелос е не по-малко приказен остров. Накацан от кокетни традиционни къщи и опасан с калдъръмени улички, с потънала в зеленина венецианска крепост, 360 църкви и дори... международен фотоцентър. Местните, разбира се, са много горди със снимките на филма „Мамма мия“ и предлагат купища магнити с изображения на къщата и църквата, увековечена на холивудската лента. Дори жадните за забавления гуляйджии не бива да се притесняват, че ще скучаят на този остров.  Изглед от остров Скопелос

Изглед от остров Скопелос

Но ако има бурен нощен живот на Спорадите, то той е на остров Скиатос. Понякога из крайбрежните заведения може да се разминете с фронтмена на някоя известна рокбанда, популярен шоумен и дори филмова звезда. Когато искат да избягат от суетата на Миконос, някои от тези звезди ангажират къщи тук, защото има удобно летище за малки частни самолети, чиято писта се плъзга чак до морето.

Макар и по-шумен и разгулен, островът не отстъпва по красота и забележителности на останалите. Получил е името си от гъстите гори, които покриват голяма част от него, оставяйки другата половина в сянка (скиа). В манастира „Евангелистрия“, както го наричат местните, е проектирано, изтъкано и издигнато първото гръцко знаме с белия кръст на син фон. По склоновете тук грижовни ръце събират уханни билки и подправки и приготвят дъхав мед, смокиново сладко и ароматното вино „Алипиакос“, което според легендите гони надалеч скръбта.  Каменният покрив на манастира "Евангелистрия" на остров Скиатос е любима спирка за отдих на гълъбите

Каменният покрив на манастира "Евангелистрия" на остров Скиатос е любима спирка за отдих на гълъбите
Тради;ционни деликатеси от плодове и зеленчуци на о-в Скиатос
Тради;ционни деликатеси от плодове и зеленчуци на о-в Скиатос

До всяка точка от описания маршрут може да се стигне от Волос – главният град на магнетичната област Магнезия. Той е на почти равни разстояния от Солун и от Атина. Самият град е значим туристически център заради отличните транспортни връзки с останалата част на страната. Волос се издига на мястото на древния Йолк, родина на Язон и аргонавтите, и е разположен в полите на райски красивата планина Пелион.

Там по баирите, след много завои, скрити сред вековни борове и чинари са се запазили живописни селца с уникална архитектура. Къщите, сякаш накацали по стръмнините на планината, приличат на висящи орнаменти по зеления склон.  Въздухът е изпълнен със свежо ухание на бор, а водата от планинските извори става за пиене. Ако човек прималее от жажда, докато изкачва поредния рид, може спокойно да накваси устни. Поглед отгоре към покривите с каменни плочи на къщите в низината ги прави да изглеждат като люспи на гигантски крокодили. Селските дюкянчета са пълни със сувенири и подаръци, правени не в някоя анонимна китайска фабрика, а с благодатните ръце на местни баби.  На Алонисос жените шият традиционни носии, булчински рокли и облекла за оригиналните кукли от Спорадите

На Алонисос жените шият традиционни носии, булчински рокли и облекла за оригиналните кукли от Спорадите
 Също като деликатесите, които примамват погледа и обонянието през отворените врати по калдъръмените сокаци.

В Портария вечерите са най-приятни, но дори и в жарките дни вековните чинари се грижат да приютят в сянката си и най-многолюдните компании. Ароматите на току-що изпечено тесто, сирене и мед се надпреварват в изкушаващо състезание с виното розе от избата на домакина. 

Неа Анхиалос посреща с галещо слънце и Карпуз мелтем (динен вятър). Там може да намерите приятна компания на веселяци, наследници на едновремешни преселници от България. През 1906 г. голяма група изселници от изгорения Анхиало (днешно Поморие) възраждат руините на древния Пирасос и дават името на новия град. Легенда разказва, че те са пренесли и съхранили традицията да се пие любимата по тези места ракия „Ципуро“ с мезе от морски дарове. Формата на бутилката и количеството от 0,25 мл е патентована. Традицията обаче е осъвременена – да се пие всяка нова бутилка ципуро с ново, различно мезе. 

Неоанхиалци са изкючително забавни и гостоприемни домакини, ценители и майстори в кулинарията. Разточителен набор от морски обитатели, приготвени по местни рецепти и подправени с билки и лимон, са разстлани в компанията на свежи салати и неизброими мезета по протежение на 20-километровата крайбрежна ивица от заведения, които местните наричат „Ципурадика“. 

„сувлацидика“ пък са поредица от заведения, където предлагат шишчета от различни видове месо, накиснати в марината от риган, мащерка, лимон и зехтин.

Оттук до българската граница са само 3 часа и половина с кола. Та ако на Халкидики ви е омръзнало, защо не пробвате това?  Скалната църква в Пурия, о-в Скирос

Скалната църква в Пурия, о-в Скирос
Пурия, о-в Скирос
Пурия, о-в Скирос
Керамикът Стаматис Фулис от Скирос рисува до прозорец с гледка към Егейско моро
Керамикът Стаматис Фулис от Скирос рисува до прозорец с гледка към Егейско моро

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.