Андрогинните модели

09 August 2020
Милена Вълкова

Мъж ли е или жена? Ако сте се чудили, когато сте зървали поредната снимка или видео от ревю, или сте присъствали на живо, имате право! Защото в последното десетилетие все повече се налагат модели, чийто пол на пръв поглед е трудно да се определи. Наричат се андрогинни и изглеждат достатъчно неутрално или пък универсално, за да имат предимството да се превъплъщават и в мъжки, и в женски образи. Но е важно да се уточни – много рядко става дума за смяна на пола.

Понятието идва от гръцкия език и комбинира думите andrо- (представка за мъж) и gynе (жена). Много са споровете коя популярна личност първа се е изявила с облекло и визия, нетипични за собствения пол, размивайки представите и поставяйки на изпитание консервативните възгледи. Не са малко и тези, които смятат, че за тенденцията са виновни феминизмът, бунтарството, както и свободата да изявиш различността си. И припомнят смелостта на известни актриси да провокират, появявайки се в мъжки костюми още в първата половина на миналия век, като Марлене Дитрих и Катрин Хепбърн. Но двете са далеч от приликата с мъж, защото по-скоро става въпрос за стремежа да се демонстрира мода в стил унисекс.

Мнозина смятат за пионери в двуполовите превъплъщения покойния Дейвид Боуи, Ани Ленъкс, Грейс Джоунс, Принс. През 60-те години на миналия век обаче британката Туиги се превръща в символ на субкултурата. Тя е Лесли Хорнби и звездата й изгрява, след като се появява като рекламно лице във фотосесия с къса коса. Светкавично се превръща в топмодел, въпреки че е слаба, дори кльощава. Популярността й расте главоломно и милиони момичета по света се опитват да й подражават, някои с цената на хранителни разстройства като анорексия или булимия. Но тенденцията не само че не преминава, а в онези бунтарски времена е добре дошла за шоубизнеса и модата. Превръща се в идеал, на който са подвластни милиони жени по света, включително нямащи нищо общо с модата.

Неотдавна във Франция бе приет закон, който забранява наемането на болезнено слаби модели. Това задължава манекенките да предоставят документ, от който да е видно, че индексът на телесната им маса (съотношението между височина и тегло) не е в критични стойности. Въпреки предвидените строги наказания обаче, не се забелязва коренна промяна. И продължава търсенето и лансирането на кльощави дамски модели. В същото време в дефилетата на мъжки дрехи виждаме все повече момчета, които трудно биха могли да бъдат наречени мъжествени. Всъщност често пъти става дума именно за андрогинните модели. Някои от тях са звезди от световна величина – скъпоплатени, емблематични и изключително търсени.

Андрея Пеич (27 г., 185 см) 

Тя е родена в Босна и Херцеговина като Андрей. През 2000 г. момчето и майка му емигрират в Австралия. Потенциалът му на модел е забелязан, когато е на 17 години и работи в ресторант McDonald’s в Мелбърн. Първоначално се появява в дефилета на мъжка мода, но в Париж през януари 2011-а Жан-Пол Готие го използва в ревютата си и за дамска мода. Това поставя началото на универсалната кариера на Пеич. През 2012-а съдбата го събира с прохождащия български дизайнер Иван Донев (виж интервюто). Година по-късно австралиецът с босненски корени започва смяната на пола и през 2014-а Андрей окончателно се превръща в Андрея.

Рейн Дав (28 г., 185 см)  Рейн Дав

Рейн Дав

Тя е истинска бунтарка. Американката е сред най-търсените модели на мъжки и дамски дрехи, но и противоречива личност. Като по-малка е обект на много подигравки заради вида си, който няма нищо общо с този на красивите момичета. Затова започва да се облича като момче и така се радва на доста по-добро отношение. Става модел почти на шега и едва ли не като експеримент, защото отива на кастинг на Calvin Klein за модели на мъжко бельо. Явява се гола и едва не предизвиква скандал. Клайн й подава риза, за да се прикрие, и обещава, че няма да каже на никого, че всъщност е жена. Случката отваря на Рейн вратите към модните среди и днес тя е от търсените модели на дамско и мъжко облекло.

Хане Габи Одиеле (30 г., 178 см)  Хане Габи Одиеле

Хане Габи Одиеле

Белгийският модел е роден като интерсексуален в резултат на синдрома на андрогенна резистентност. Външно Хане прилича на жена, но е с ДНК на мъж, както и с тестиси. Определя себе си като интерсексуална жена, омъжена е за модела Джон Святек. За модата е открита, докато се забавлява на рок фестивал, а първия си договор подписва през 2006-а. И като други модели от своя тип се изявява успешно и в мъжки, и в дамски тоалети.

Омахира Мота (33 г., 176 см)  Омахира Мота

Омахира Мота

Тя е родена в Доминиканската република, но когато е на 10 години се мести с баба си, майка си, двете си сестри и брат си в Ню Йорк. Няколко години по-късно по настояване на семейството си започва да праща свои снимки в много агенции и на 16 късметът й се усмихва. Привлечена е от Boss Models именно заради андрогинната си визия. През 2001 година влиза в списъка на списание People за най-красивите хора в света.

Лий Т (37 г., 170 см)  Лий Т

Лий Т

При раждането си в Бразилия е обявена за момче и е кръстена Леандро Медейрос Серезо. Дете е на известния бразилски футболист от миналото Тонино Серезо. Лий е професионален трансджендър модел, който през 2012-а си прави операция за смяна на пола и се превръща в Леандра. За модата е открита преди това – през 2010-а от водещия дизайнер на Givenchy Рикардо Тиши. Още тогава се превръща в негова муза. Настоящото й име е съкращение от Леандра, а буквата Т е добавка заради Тиши.

Фрея Беха Ериксен (30 г., 178 см)  Фрея Беха Ериксен

Фрея Беха Ериксен

Датчанката също е световноизвестна заради андрогинния си външен вид. Открита е на улицата в Копенхаген, а кариерата й стартира през 2005 година. Оттогава открива много ревюта на мъжки и дамски облекла на водещи дизайнери. Има 17 татуировки и заради това мнозина я определят като бунтарка. Любопитното е, че е толкова харесвана от различни брандове, че някои са назовали на нейно име свои продукти – има чанта на Jill Stuart, клъч (малка чантичка като пощенски плик) на Chloe, както и ботушите Freja Lace-Up Stiletto Boot with Zip Detail от Алекзандър Уанг.

Аджис Дайн (35 г., 178 см)  Аджис Дайн

Аджис Дайн

Британката е актриса и модел, но като тийнейджърка не е мечтала за подобна кариера. Изглеждала по-скоро като момче още на 13 години. По това време се налага да започне работа в магазин за риба и чипс. На 17 си обръсва главата, а после се мести в Лондон, където денем работи в ресторант за бързо хранене, а нощно време в бар. Забелязана е по време на шопинг от моден

агент, а през 2007 година за първи път се появява на корица – във Vogue. Аджис, която мнозина наричат Агнес, и до днес се изявява по модните подиуми основно с къса коса, което я прави желана и за дамски, и за мъжки ревюта.

Руби Роуз (32 г., 170 см)  Руби Роуз

Руби Роуз

Австралийката е актриса и модел и също може да се превъплъщава и като мъж, и като цена. Характерното й лице е оприличавано едновременно на Анджелина Джоли и на Джъстин Бийбър.

Има още десетки изявени андрогинни модели по световните подиуми и според експерти броят им ще се увеличава. Тенденцията е устойчива, точно както и разчупването на стереотипите в дрехите, които се показват във висшата мода. Всяка година на дефилетата се виждат на пръв поглед скандални тоалети, които всъщност изпълняват чудесно мисията си да провокират, включително размивайки идеята за женственост и мъжественост.

Иван Донев е роден на 4 юли 1987 година, през март бе избран за дизайнер №1 на България за 2018-а. Завършил е Академията за висша мода Koefia в Рим. Носител е на десетки награди по света, а характерният му и запомнящ се стил му отваря все повече врати към елитни подиуми и го прави желан гост на престижни събития. Наскоро Донев стана един от 8-те дизайнери от областта Лацио в Италия, които поставиха основите на Клуба на творчеството, лансиран от Асоциацията на индустриалците.
Иван Донев е роден на 4 юли 1987 година, през март бе избран за дизайнер №1 на България за 2018-а. Завършил е Академията за висша мода Koefia в Рим. Носител е на десетки награди по света, а характерният му и запомнящ се стил му отваря все повече врати към елитни подиуми и го прави желан гост на престижни събития. Наскоро Донев стана един от 8-те дизайнери от областта Лацио в Италия, които поставиха основите на Клуба на творчеството, лансиран от Асоциацията на индустриалците.

Иван Донев: 

Двустранната красота е нова граница, която трябва да бъде проучена и раздробена, за да бъде разбрана

– Как и защо един модел се превръща в муза на дизайнера, господин Донев?

– Още от древна Гърция музите са върховният идеал на изкуството. Може да бъдат определени като пазителите на изкуствата, вдъхновители на стихове и творби, на изкуството във всяка негова форма. Ако модата и дизайнът се смята за форма на изкуство, което със сигурност е така, то е ясно, че всеки стилист и дизайнер е имал своя вдъхновяваща муза.

Примерите в историята и настоящето са много. Няма да се връщам много назад във времето и ще дам няколко примера от миналия век. Принцесата на Монако Грейс Кели през 1956 г. се появява на корицата на LIFE с чанта на Hermes. И от този момент моделът на тази чанта носи нейното име, символизирайки сила, елегантност и класа.

Най-обичаната принцеса, „принцесата на народа“, Лейди Даяна, остави в паметта на света класа без граници – на свободна и трагична личност едновременно, бунтовница и в същото време смирена. Dior посвети на нея чантата Lady Dior, модел, който тя често носеше на официални събития.

За GUCCI муза беше Джаки Кенеди Онасис. Тя често бе снимана с чанта, която по-късно беше кръстена на нея. Съвременната муза на модната къща е друга млада принцеса, прекрасната Шарлота Казираги, дъщеря на Каролина Монакска. Млада, красива, благородна, със страст към ездата, тя въплъщава ценностите на марката.

За Gianni Versace музите бяха топмоделите, които написаха историята на модата: Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Клаудия Шифър, Синди Крауфорд, Стефани Сиймор. Марката Versace е свързана със света на поп музиката и развлеченията, толкова много, че певицата Мадона е била и все още е сред

музите на една от

най-колоритните

модни марки.

Неслучайно Донатела Версаче отдаде почит на брат си Джани, обличайки музите му в злато.

Доменико Долче и Стефано Габана в началото на кариерата си намират жената, която ще бъде музата на марката им, жената, която олицетворява ценностите на истинската средиземноморска красота – Моника Белучи. След нея е София Лорен, а днес Бианка Балти – лицето, което често е в кадър за кампаниите на D&G.

– Как избирате моделите, когато ви предстои дефиле?

– Избирам моделите според характера, който искам да дам на колекцията, търся момичета, които да са версатилни, да имат качеството да покажат жената в нейните различни аспекти, романтична, яростна, съблазнителна, раздразнителна, сексапилна, вдъхваща респект и противоречаща на всякакви етикети. Трудно е да се намери една така добра и красива актриса, която в същото време да бъде и модел. За мое щастие през тези години успях да се срещна с моите музи. Те ме вдъхновиха не само когато ги избирах за представяне на дефиле, а и за създаването на колекция. Елена Рaмoнино, Андрея Драган и Жаклин Лара са момичетата, които представят моите модели така, сякаш са част от тях. Връзката ми с тези момичета никога не прекъсва. Работата ни изгради доверие, а доверието – приятелство.

– Какво е по-специалното на андрогинните модели? Работили сте с един от най-добрите от тях – Андрей Пеич. Разкажете малко повече.

– Не бих използвал думата „специално“, по-скоро бих ги нарекъл „уникални“.

Благодарение на фотографи и дизайнери беше открита една двустранна красота в лицето на техните музи. През последните десетилетия и особено от 80-те години на миналия век тази двустранна красота все повече се възприема като тон на сексуално двусмислие – нова граница, която трябва да бъде проучена и раздробена, за да бъде разбрана. Факт е, че андрогинната визия в много случаи е само и единствено визия, нищо свързано със сексуалност. В историята на фотографията намираме някои важни имена като Даян Арбъс и Хелмут Нютън, личности, които много преди 80-те години започват да представят на света така наречените секс неясноти.

Години на промяна,

на желание за друг

прогрес в обществото,

раждат се нови социални движения, едно поп и хедонистично десетилетие, което смятам, че не е било нищо ново, но за първи път се дава гласност за съществуването на една свобода, която аз определено не бих объркал със свободия. Сред имената, които са станали икони на поп, кино и мода, са Грейс Джоунс, откритие на Анди Уорхол заради нейната андрогинна визия, Тилда Суинтън, Мила Йовович, която със сигурност мнозина не очакват да прочетат в тези редове. Но неслучайно тя е в главната роля във филма „Жана д’Арк“, режисиран от нейния първи съпруг Люк Бесон, и в който се възхвалява именно нейният андрогинен аспект.

Примерите са много, но истинската андрогинна звезда на модните подиуми е Андрея Пеич, модел, известен до неотдавна като Андрей Пеич. Всъщност това е името, което влиза през 2011 г. едновременно в листите на най-добре платените сред мъжете модели – 18-о място, но и на най-сексапилните жени в света според класацията на престижното списание FHM. Андрей се подложи да операция и процедури, за да промени пола си през 2013 година. Открит през 2008-а, той се оказва сред най-търсените, използвайки своята андрогинна красота, толкова много, че участва на подиума за Жан-Пол Готие както с мъжки, така и с женски дрехи.

– Вие къде се срещнахте с Андрей?

– Моята среща с Андрей беше в Истанбул по време на Седмицата на модата през 2012 година. Тогава той закри моето ревю и то неслучайно с един от моите емблематични модели BLACK SWAN. Любопитна история, защото по телефона организаторите на събитието не произнасяха добре неговото име и се опитваха да ми обяснят коя ще бъде манекенката, която закрива моето дефиле. И ми казваха: „Не е манекенка, като жена е, но няма гърди“. А аз си мислех: „Няма значение, важното е, че няма силикон, значи ще е моята перфектна манекенка“. Голямата изненада бе при пристигането ми в Истанбул. Тогава се срещнах с PR-ката на Пеич за Европа, която ми каза: „Утре е твоят щастлив ден, защото съм тук с Андрей“. Тогава всичко ми стана ясно.

И единственото, което беше в главата ми, беше каква ли ще е реакцията на турските медии, като видят Андрей облечен в Черния лебед. Ех..., обратно на моите негативни очаквания пресата беше залята със снимките на Андрей в моя тоалет, заглавията бяха огромни, PR-и ми звъняха, за да ме поздравят за успеха.

Може би се питате: „Какъв е Андрей, днес Андрея?“ В моите очи беше една нормална личност, момче (тогава), ако се загледаш в неговото лице, успяваш да видиш не само една личност. В същото време нито женският, нито мъжкият аспект са толкова силни, че да могат да те убедят в това кой е той. Много медии го наричаха „двуполов“, което е само и единствено признак за огромно невежество и липса на диалектика. Може би и на етика. Не бих могъл да скрия недоволството си от липсата на обективност при писането, но неуките, на които е дадена такава власт, често въвеждат в абсолютна заблуда други. Както впрочем стана в България с Истанбулската конвенция.

– Коментират ли се тези теми в модните среди – Истанбулска конвенция, понятието джендър?

Смятам, че това беше един добре разигран цирк, организиран от политически, религиозни и други организации, за които беше в интерес да се говори по случая по възможно най-объркващия и абсурден начин. Със сигурност в онзи момент в България имаше много по-сериозни теми за обсъждане. В нито една друга модерна държава темата за Истанбулската конвенция не беше държана толкова дълго като актуална, както тук.

Незнайно защо терминът

„джендър“ изплаши

почти цялата нация.

Науката е открила съществуване на много видове джендъри както в природата, така и у човека. Но етиката на едно забавено общество няма как да го обясни, имайки предвид, че хора, обявени за хомосексуални, джендър, артисти, писатели, актьори, политици, религиозни лидери и много други са били убивани в лагери в едно не много далечно минало, както в Европа, така и в България.

Иначе в модните среди няма табута, има професионална конкуренция! Докато не пречиш на никого, знаеш да обичаш и да даваш любов, работиш и си плащаш данъците, помагаш на хората, част си от едно голямо общество, наречено „нация“, кое те прави различен? Това с кого си лягаш и с кого искаш да споделиш живота си, защо изобщо трябва да бъде коментирана такава тема? Ако направите изследване, ще разберете колко много мъже мечтаят да прекарат поне една нощ в леглото с две жени или мастурбират, гледайки фим за възрастни с ласки между две жени. И в същото време не приемат, че същите тези жени могат да живеят под един покрив и да се наричат семейство. Мисля, че всичко това ще спре да вълнува хората само когато разберат, че да обичаш не е престъп­ление!

Коментари

Няма коментари. Бъдете първия с коментар по темата.
Остави коментар:

Име:

Eл. поща:

Коментар:* (макс. 1000 знака)




Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/