Чакането за GTA VI най-накрая приключи. Появата на нова голяма видеоигра обаче отново поставя на дневен ред един познат въпрос: какво всъщност причинява продължителното играене на мозъка ни и на физическото ни здраве?
През 2017 г. научно изследване установява, че няма съществена разлика в определени мозъчни реакции, свързани със съпричастността, между хората, които редовно играят насилствени видеоигри, и тези, които не играят такива. Проучването обаче обхваща сравнително малка група участници и не дава окончателен отговор на по-широкия въпрос за влиянието на видеоигрите върху човешкото поведение. Междувременно редица други научни изследвания разглеждат връзката между гейминга, зрението, концентрацията, съня и психическото благополучие.
Въпреки широко разпространеното схващане, че продължителното гледане на екран, особено от близко разстояние, непременно уврежда зрението, някои научни изследвания показват, че определени видеоигри могат да подобрят конкретни зрителни способности. Проучване на Университета в Рочестър установява, че хора, които играят динамични екшън игри, подобряват контрастната си чувствителност - способността да различават фини разлики между близки нюанси на сивото.
Това обаче не означава, че продължителното играене може да осигури перфектно зрение или да превърнат човек в по-добър шофьор при мъгла. Продължителното взиране в екрана може да доведе до умора, сухота и дискомфорт в очите. Затова специалистите препоръчват редовни почивки и периодично отклоняване на погледа от монитора или телевизора.
Динамичните видеоигри често изискват бързо вземане на решения, постоянно следене на различни обекти и едновременно обработване на голямо количество информация. Според едно изследване хората, които играят екшън игри, се справят по-бързо и по-точно с определени тестове за внимание в сравнение с тези, които не играят.
Тези резултати предполагат, че някои видеоигри могат да подпомогнат развитието на определени когнитивни умения. Това обаче не доказва, че всяка игра автоматично подобрява способността за концентрация или многозадачност в ежедневието. Няма и научно установена универсална граница от пет часа игра седмично, която гарантира по-добра мозъчна дейност. А опитите едновременно да изпълняваме няколко мисии в играта и да отговаряме на съобщения в WhatsApp едва ли могат да се определят като ефективна стратегия за продуктивност.
Няма универсален отговор на въпроса колко часа видеоигри са полезни или приемливи за здравето. Изследване от 2025 г., обхванало 703 възрастни потребители на Nintendo Switch, установява, че усещането за полза и удовлетворение от игрите е по-тясно свързано с личното им благополучие, отколкото общият брой часове, прекарани пред конзолата.
Резултатите не доказват, че видеоигрите подобряват психическото състояние на всеки човек, нито определят идеалната продължителност на ежедневното играене. Важното е да се следи как геймингът се отразява на останалите аспекти от живота. Ако редовно отнема от времето за сън, физическа активност, работа или общуване с близки хора, вероятно е добре игровите сесии да бъдат ограничени.
Не всички видеоигри влияят еднакво на мозъка. Различните жанрове стимулират различни умения, а някои научни изследвания показват, че редовното играене може да бъде свързано и с промени в мозъка.
Проучване, публикувано в научното списание Molecular Psychiatry, установява промени в области на мозъка, включително хипокампуса, при участници, които играят Super Mario 64 поне по 30 минути дневно в продължение на два месеца. Резултатите са сравнени с тези на контролна група, която не е участвала в същата игрова дейност.
Хипокампусът има важна роля за паметта и ориентацията. Въпреки това откритите промени не доказват, че играта автоматично подобрява навигационните способности или уменията за планиране на всеки човек. По-големият обем на определена мозъчна област също не означава непременно по-добро мозъчно здраве. Изследването обаче подкрепя идеята, че мозъкът е способен да се променя в отговор на продължителна умствена активност и усвояване на нови умения.
Друга популярна игра, която привлича вниманието на учените, е Tetris. През 2026 г. клинично изследване установява, че специално разработена интервенция, съчетаваща припомняне на травмиращ спомен с игра на Tetris, може да намали натрапчивите спомени при медицински работници, преживели травматични събития. Резултатите са по-добри в сравнение с тези на контролните групи.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/