Определя ли типът на тялото колко мускули можем да натрупаме?

Ако отдавна тренирате във фитнеса, вероятно сте чували термините „соматотип" или „вид телосложение". Според популярната теория хората могат да бъдат разделени на три основни категории според естествената си физика – ектоморфи, които обикновено са по-слаби, мезоморфи, които по природа са по-мускулести, и ендоморфи, които имат по-широко телосложение и по-висок процент телесни мазнини.

Привържениците на тази концепция от години твърдят, че естественото телосложение може да даде представа за това колко лесно човек изгражда мускулна маса, сваля мазнини или реагира на тренировките. През последните години обаче идеята, че всички хора могат да бъдат точно разпределени в една от тези три категории, все повече губи популярност.

Ново изследване поставя под още по-сериозно съмнение тази концепция. Проучването е публикувано в SportRxiv и изследва дали естественият тип телосложение действително има отношение към резултатите от силовите тренировки. Важно е да се отбележи, че изследването все още не е преминало през независима научна рецензия.

Изследователите са включили 40 млади мъже, които не са имали предишен сериозен опит със силови тренировки. Участниците са преминали през деветседмична програма за тренировки на цялото тяло, като са тренирали два пъти седмично.

Програмата е включвала различни упражнения. В повечето случаи упражненията са изпълнявани в серии от 8 до 12 повторения.

Преди началото на тренировъчния период учените са оценили соматотипа на всеки участник, включително степента, в която той проявява мезоморфни характеристики – тоест естествено по-мускулесто телосложение.

След това изследователите са проследили промените в мускулната маса чрез няколко различни метода. Освен това са измерили максималната сила, мускулната издръжливост, експлозивната сила на долната част на тялото и силата при разгъване на коляното.

На пръв поглед данните показват, че участниците с по-изразени мезоморфни характеристики са постигнали малко по-голям напредък както в мускулния растеж, така и във физическото представяне. Разликите обаче са били малки и до голяма степен не са имали практическо значение.

Когато изследователите са взели предвид и останалите характеристики на телосложението, връзката между мезоморфния тип и реакцията към силовите тренировки практически е изчезнала. Това означава, че по-мускулестото телосложение само по себе си не е изглеждало като надежден фактор, който да предсказва колко добре човек ще реагира на тренировките.

Има едно интересно изключение. По-изразените мезоморфни характеристики са били свързани с малко по-голямо подобрение в максималната сила при едно повторение на лежанка. Това обаче е било допълнително, по-скоро изследователско наблюдение и самите автори подчертават, че са необходими бъдещи изследвания, за да се потвърди тази връзка.

Изводът от изследването е, че соматотипът има ограничена стойност, когато се опитваме да предвидим колко мускулна маса или сила ще натрупаме чрез силови тренировки.

С други думи, фактът, че някой изглежда естествено мускулест, не означава непременно, че ще изгражда мускули по-бързо от останалите. По същия начин човек с по-слабо или фино телосложение не трябва да приема, че е обречен и че ще му бъде изключително трудно да натрупа мускулна маса.

Това поставя под въпрос една от най-устойчивите фитнес концепции - че естественият ни тип тяло до голяма степен определя потенциала ни във фитнеса. Вместо да поставяме предварителни ограничения върху собствените си възможности според това дали смятаме, че сме ектоморфи, мезоморфи или ендоморфи, много по-разумно е да се концентрираме върху последователните тренировки и да наблюдаваме как реално реагира организмът ни.

Разбира се, изследването има и някои важни ограничения. В него са участвали само 40 млади мъже без предишен тренировъчен опит, а периодът на наблюдение е бил едва девет седмици. Затова резултатите не могат автоматично да бъдат приложени към опитни трениращи, жени, по-възрастни хора или други групи.

Това не означава и че генетиката няма значение. Напротив, наследствените фактори несъмнено оказват влияние върху начина, по който различните хора реагират на физическо натоварване. Резултатите по-скоро показват, че простото поставяне на човек в една от трите категории на традиционната теория за телосложението вероятно не ни казва много за неговия потенциал за изграждане на мускулна маса.