Един прост навик може да намали риска от депресия и деменция

Понякога най-простите навици могат да имат изненадващо голямо значение за здравето. Една малка промяна в начина, по който се храним, може да намали риска от депресия, да подпомогне защитата на мозъка от когнитивен спад, да направи храната по-вкусна и дори да допринесе за по-дълъг живот.

Става дума не за поредната модерна диета, а за практика, която съществува от хилядолетия – храненето в компания. В науката това явление се нарича „коменсалност" или хранене заедно с други хора.

„Споделянето на храна е основен механизъм за създаване на връзки, изграждане на доверие и свързване с другите", казва Ян-Еманюел Дьо Ньов, професор по икономика и поведенчески науки в Оксфордския университет. Според него този прост социален ритуал има сериозно отражение върху човешкото благополучие.

Проблемът е, че съвременният начин на живот постепенно ни отдалечава от него. Все повече хора се хранят сами, докато работят, гледат телевизия или просто бързат към следващата задача. Възстановяването на връзката между храната и общуването обаче може да се окаже много по-лесно, отколкото предполагаме.

Голяма част от научните изследвания върху храненето с други хора разглеждат влиянието му върху психичното здраве.

В едно проучване изследователи от Центъра за контрол и превенция на заболяванията в китайската провинция Джъдзян анализират данни за 9361 жени на възраст над 60 години. Те установяват ясна връзка между броя на хората, които обичайно седят около масата по време на хранене, и риска от депресия. Връзката се запазва дори след като учените отчитат други фактори, които могат да влияят върху психичното състояние – общото здравословно състояние, финансовото положение и това дали човек живее сам.

Това според изследователите подсказва, че самото ядене с други хора може да има специфично значение за психичното здраве.

Подобни резултати са получени и в Япония. Изследователи, които проучват хора на възраст между 65 и 74 години, установяват, че тези, които живеят със семействата си, но се хранят сами, са значително по-застрашени от поява на депресивни симптоми в сравнение с хората, които редовно се хранят в компания.

Едни от най-мащабните данни идват от Световния доклад за щастието – ежегоден анализ на благосъстоянието на хората по света, базиран на глобално проучване на Gallup. През 2024 г. в него е включен специален раздел за хранителните навици, в който участниците са били попитани колко дни през последната седмица са обядвали и вечеряли с човек, когото познават.

Екипът на Дьо Ньов анализира отговорите на около 150 000 души от различни части на света. Резултатите показват забележително постоянна връзка: колкото повече хранения човек има с други хора, толкова по-високи са показателите му за емоционално благополучие.

Дьо Ньов отбелязва, че броят на храненията с други се оказва толкова силно свързан с удовлетворението от живота, колкото и някои фактори, традиционно смятани за изключително важни – например трудовият статус и относителният доход.

Разбира се, възможно е честото хранене с други хора просто да е знак за по-активен социален живот. Самият Дьо Ньов определя този показател като възможен „заместител" на цялостните социални контакти на човека. 

Според британския антрополог Робин Дънбар самото хранене естествено активира ендорфиновата система – механизмът в организма, свързан с усещането за удоволствие. Това може да засилва социалната връзка между хората, които споделят една маса.

Оказва се, че присъствието на други хора може да направи и самата храна по-приятна. В серия от експерименти, проведени от Ерика Бутби от Университета на Пенсилвания, участниците оценяват шоколада като значително по-вкусен, когато го ядат в компания.

Ползите от храненето заедно може да не се ограничават до настроението. То вероятно има значение и за начина, по който мозъкът старее.

През 2025 г. японски изследователи установяват, че хората, които редовно се хранят сами, имат по-малък обем на мозъка в някои области, свързани с когнитивните функции, сред които медиалният темпорален дял и хипокампусът.

Част от тази разлика може да се обясни с начина на хранене. Хората, които се хранят сами, по-често консумират по-малко питателни храни. Това обаче не обяснява напълно резултатите, което кара учените да предположат, че липсата на социални контакти също може да играе роля за дългосрочното здраве на мозъка.

Едно от възможните обяснения е, че удоволствието от общата трапеза и социалната подкрепа намаляват стреса. А хроничният стрес е известен рисков фактор за влошаване на мозъчните функции.

Другата възможност е свързана с разговорите по време на хранене. Общуването изисква постоянна умствена активност – да слушаме, да реагираме, да си спомняме, да формулираме мисли и да следим разговора. Всичко това може да осигурява допълнителна стимулация на мозъка с напредването на възрастта.

Участниците в японското изследване са имали нормални когнитивни функции по време на проучването. Изследователите обаче предупреждават, че наблюдаваните промени в мозъка потенциално могат да увеличат риска от бъдещ когнитивен спад и деменция.