Списъкът с хора, които са си създали проблеми, след като са въвели неподходяща или чувствителна информация в ChatGPT, продължава да расте. Сред тях има инженери на Samsung, временно изпълняващият длъжността директор на американската агенция за киберсигурност, хора, които сами се представляват в съда и са посочвали несъществуващи съдебни решения, както и човек, който заменил готварската сол със съединение на брома, след като попитал чатбота как да намали приема на сол.
Дори главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман признава, че разговорите с ChatGPT не са защитени от същите правила за поверителност, които важат например за разговорите с адвокат или лекар. В интервю през юли 2025 г. той посочи, че съдилищата могат да задължат OpenAI да предостави чатове на потребители.
Това е съществена разлика. Когато споделите информация с лекар, адвокат или терапевт, съществуват законови механизми, които защитават конфиденциалността на разговора. При ChatGPT подобна обща правна защита не съществува.
Това не означава, че ChatGPT не може да бъде полезен. Той може да помага при проучвания, програмиране, обясняване на сложни концепции и създаване на текстове. Но когато става дума за чувствителна лична или професионална информация, има ситуации, в които използването на чатбот може да създаде повече проблеми, отколкото да реши.
1. Не използвайте ChatGPT за конкретни правни съвети
Изкуственият интелект може да обясни какво представлява даден правен термин или процедура, но подробните въпроси, свързани с конкретен съдебен спор, е по-добре да бъдат обсъдени с квалифициран адвокат.
Изследователят в областта на правото и науката за данните Деймиън Шарлотен поддържа публична база данни, в която към момента са регистрирани над 2000 съдебни решения от цял свят, свързани с проблеми, породени от използването на ChatGPT. В тези случаи съдии са установявали измислени съдебни решения, цитати или правни аргументи, включени в подадени документи.
Проблемът не се ограничава до хора, които сами се представляват в съда. В базата данни присъстват и множество случаи, в които адвокати са използвали подобни материали. Съдилища в САЩ, Великобритания, Южна Африка, Израел, Австралия и Испания са установявали случаи на генерирани от AI несъществуващи правни източници.
Има и още един проблем - липсата на адвокатска тайна. Ако въвеждате подробности за текущ съдебен спор в чатбот, не трябва автоматично да приемате, че тази информация е защитена от достъп на другата страна или от евентуално съдебно изискване.
2. Не приемайте ChatGPT за терапевт или консултант
Все повече хора използват чатботове като своеобразен психолог, терапевт или житейски консултант. Това обаче крие сериозни рискове, особено когато става дума за психично здраве.
Според оценка на OpenAI от 2025 г. около 0,15% от седмично активните потребители на ChatGPT водят разговори, съдържащи ясни признаци за потенциално планиране на самоубийство. При огромната потребителска база това означава над един милион души седмично. Допълнителен брой потребители показват признаци на психоза или мания.
Темата стана още по-чувствителна след делото, заведено през август 2025 г. от родителите на 16-годишния Адам Рейн срещу OpenAI. Те твърдят, че разговорите му с ChatGPT са засилили мислите му за самоубийство преди смъртта му. OpenAI впоследствие промени начина, по който системата реагира при кризисни ситуации, като компанията посочи, че е работила с над 170 специалисти по клинична психология и психиатрия. Бяха въведени и допълнителни родителски настройки.
Друг проблем е склонността на чатботовете да се съгласяват прекомерно с потребителя. Изследвания показват, че подобни системи понякога могат да подсилват вече съществуващи убеждения, вместо да ги поставят под въпрос. Например, ако човек опише конфликт с партньора си само от собствената си гледна точка, чатботът разполага именно с тази версия на събитията и може да даде отговор, който потвърждава разказа му.
Това е особено проблематично при сериозни психични състояния, при които професионалната оценка и човешкият контакт са от съществено значение.
3. Не въвеждайте поверителна служебна информация
Това може да изглежда очевидно, но на практика именно тук вече са регистрирани редица инциденти. Качването на вътрешни фирмени документи в публичен AI чат означава изпращането на информация към външна услуга и може да наруши вътрешни правила, договори или споразумения за конфиденциалност.
Показателен е случаят с Мадху Готумукула, който временно изпълняваше длъжността директор на американската Cybersecurity and Infrastructure Security Agency. Той е качил в публичната версия на ChatGPT поне четири документа, обозначени като предназначени само за официална употреба. Това е довело до сигнали за сигурността и последваща проверка от Министерството на вътрешната сигурност на САЩ.
Още през 2023 г. Samsung забрани използването на генеративни AI инструменти на служебни устройства, след като инженери на компанията са поставили вътрешен програмен код в ChatGPT. Вътрешната политика на компанията подчертава риска от изпращане на чувствителна информация към външни сървъри и потенциалните трудности при нейното последващо изтриване или контролиране.
Затова не е добра идея да въвеждате в личния си ChatGPT акаунт клиентски данни, вътрешни документи, изходен код, търговски тайни или друга информация, която работодателят ви е определил като поверителна.
4. Не разчитайте на ChatGPT за медицинска диагноза и лечение
Подобно на правните съвети, медицинската информация е област, в която грешният отговор може да има реални последици.
Важна разлика е, че законовите правила за защита на медицинската информация се отнасят до конкретни категории здравни организации и професионалисти, но не означават автоматично, че информацията, въведена в ChatGPT, получава същата защита.
Изследователи от Northeastern University съобщиха през юли 2025 г., че макар ChatGPT да е подобрил защитите си при разговори за самоубийство и самонараняване, подобни механизми не винаги се задействат при други медицински състояния. В изследването са разгледани теми като хранителни разстройства, безсъние, злоупотреба с вещества и биполярно разстройство. Резултатите показват и че при някои ситуации защитите на различни модели могат да се окажат по-малко ефективни, когато потребителят прикрива истинското си намерение.
Особено показателен е случай с 60-годишен мъж, който прекарал три седмици в болница, след като използвал ChatGPT за съвет как да намали солта в храненето си. Той стигнал до извода, че натриевият бромид може безопасно да замени готварската сол. След това го закупил онлайн и го приемал в продължение на три месеца. В крайна сметка постъпил в спешно отделение, убеден, че негов съсед го е отровил.
При проверка на същия въпрос изследователите установили, че чатботът действително е предложил бромид като възможен заместител на солта.
5. Никога не въвеждайте пароли, лични номера и банкови данни
Това е може би най-лесното правило за запомняне: пароли, еднократни кодове за вход, номера на лични документи, пълни номера на банкови карти, банкови сметки и снимки на документи за самоличност не трябва да се поставят в чатбот.
През юли 2025 г. Fast Company съобщи за близо 4500 споделени ChatGPT разговора, които са се появявали в резултатите на Google. Сред тях имало разговори за зависимости, насилие и психично здраве, съдържащи достатъчно подробности, за да бъде възможно идентифицирането на участниците.
Причината била функция за споделяне, която позволявала на потребителите да направят даден разговор откриваем. OpenAI премахна функцията след появата на публикацията и предприела действия за премахване на разговорите от Google.
Съществуват и други обстоятелства, при които чатове могат да бъдат запазени или предоставени при законово основание. През 2025 г. например съдебно разпореждане по делото за авторски права между The New York Times и OpenAI изискваше компанията временно да съхранява потребителски чатове, включително изтрити и временни разговори. По-късно това изискване беше прекратено.
Тези случаи показват защо е важно да се подхожда внимателно към информацията, която се въвежда в AI услуги. Дори когато дадена информация изглежда безобидна, тя може да остане част от цифров запис и при определени обстоятелства да бъде достъпна по начин, който потребителят не е очаквал.
Пароли, кодове за потвърждение, номера на паспорти и лични документи, пълни данни за банкови карти и сметки и снимки на документи са сред нещата, които просто не си струва да бъдат въвеждани в чатбот.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/