Защо мотивацията за тренировки спада през есента и как да я върнем

Всяка година в края на септември много мъже започват да усещат, че са „изгубили мотивацията си" за тренировки. Изненадващото е, че това усещане може да се появява точно навреме. Намаляването на физическата активност през есента и зимата е широко разпространено явление, наблюдавано при различни групи хора.

 Преглед на 37 проучвания показва, че сезонът и времето са сред най-последователните фактори, свързани с това колко се движим. С настъпването на по-късите дни и по-ниските температури физическата активност обикновено намалява. Затова спадът в желанието за тренировки през октомври не е непременно въпрос на характер или липса на дисциплина. Средата просто започва да работи срещу навиците, които през лятото са се поддържали много по-лесно.

Една от причините е светлината. Когато сутрин естествената дневна светлина намалее, това може да повлияе на биологичния часовник и да направи ранното ставане за тренировка по-трудно. В същото време тренировките вечер стават по-лесни за пропускане. Излагането на светлина е свързано и с процеси в организма, включващи серотонина и допамина, вещества, които участват и в усещането за желание и мотивация.

Температурата също има значение. Студът увеличава нежеланието за тренировки. Загрявката може да отнеме повече време, пътуването до залата става по-неприятно, а удобството на дивана изведнъж изглежда като доста сериозна алтернатива.

През лятото самата среда ни подтиква към движение. Топлото време, дългите дни и възможностите за активности навън създават естествени стимули да бъдем активни. През есента тези стимули изчезват. Тогава става ясно доколко мотивацията ни всъщност е била подпомагана от обстановката.

Това не означава, че тренировките трябва да бъдат прекратени. По-скоро е необходимо навикът да бъде адаптиран към новия сезон.

Ако сутрешните тренировки вече не са опция, временно ги преместете по обяд или след работа. Важното е да не се отменя тренировката само защото определен час вече не е удобен. Целта е да се запази навикът, а не непременно конкретният часови интервал.

Полезно е също да се намали летвата, но да се запази честотата. Три 40-минутни тренировки седмично могат да бъдат много по-ефективни в дългосрочен план от една изтощителна тренировка през уикенда. Постоянството има по-голямо значение от това всяко посещение във фитнеса да бъде максимално натоварващо.

Дневната светлина също може да се превърне в част от стратегията. Кратка разходка навън сутрин, особено в първите часове след ставане, е лесен начин да започнете деня с повече естествена светлина и движение. Дори 15 минути навън преди 10 часа сутринта могат да бъдат полезна част от ежедневната рутина.

Друг подход е да си поставите конкретна есенна цел с краен срок. Това може да бъде участие в състезание или конкретен резултат при дадено упражнение. Когато сезонът вече не ни подтиква естествено да бъдем активни, конкретният срок може да изпълни тази роля.

Добре е през есента да не се фиксирате единствено върху числото на кантара. Това може да бъде подходящ период за поддържане на постигнатото и за насочване на вниманието към физическите резултати - повече сила, по-добра издръжливост или по-добро изпълнение на упражненията.

Най-важното е да се промени начинът, по който гледаме на мотивацията. Тя често не е причината да бъдем постоянни, а резултатът от постоянството. Не е необходимо първо да почувстваме желание за тренировка, за да започнем. В много случаи мотивацията идва след като вече сме изградили навика.