Защо твърдението, че „95% от диетите се провалят“ е подвеждащо
Малко са твърденията в света на храненето и отслабването, които се повтарят толкова често, колкото това, че „95% от диетите се провалят". Вероятно сте го срещали в статии, социалните мрежи или сте го чували от хора, които твърдят, че отслабването е обречена кауза. Според този широко разпространен мит почти всички, които успеят да свалят килограми, рано или късно ги възвръщат, а понякога дори качват повече, отколкото са тежали преди. Макар подобно твърдение да звучи убедително, истината е далеч по-различна и научните доказателства не подкрепят подобно категорично заключение.
Произходът на тази статистика може да бъде проследен до научно изследване, публикувано през 1959 година. В него са наблюдавани 100 пациенти, лекувани в клиника за затлъстяване, като едва малка част от тях успяват да отслабнат значително, а само двама задържат резултатите си две години по-късно. Именно оттук постепенно се заражда идеята, че диетите не работят. Проблемът е, че това изследване е проведено преди повече от шест десетилетия, когато не съществуват съвременните програми за контрол на теглото, приложенията за проследяване на храненето, знанията за ролята на апетита и хормоните, както и поведенческите подходи, които днес се използват успешно.
Друго проучване, което често се използва като доказателство срещу диетите, проследява участниците в популярното американско телевизионно предаване The Biggest Loser. В рамките на няколко месеца те преминават през изключително строг режим с много тежки тренировки, сериозно ограничаване на калориите и непрекъснат контрол върху начина им на живот. Шест години след края на предаването участниците действително са възвърнали част от сваленото тегло, а изследователите установяват, че техният базов метаболизъм остава по-нисък от очакваното. Именно това поражда популярното твърдение, че бързото отслабване „разрушава" метаболизма и прави задържането на килограмите невъзможно.
Когато обаче се разгледат внимателно резултатите, картината изглежда различно. Средно участниците все още тежат близо 12% по-малко, отколкото преди началото на предаването, а повече от половината са успели да запазят поне 10% от постигнатата загуба на тегло. Освен това учените не откриват убедителна връзка между понижения метаболизъм и това колко килограма са възстановили участниците. С други думи, изследването не доказва, че отслабването неизбежно води до пълно възвръщане на теглото.
Голяма част от проблема се крие в начина, по който определяме успеха и провала. Ако човек свали 20 килограма, а след няколко години възстанови 8 от тях, това означава, че е качил обратно част от изгубеното тегло. В същото време обаче той все още е с 12 килограма по-слаб от началното си състояние. Трудно би могло това да бъде определено като пълен неуспех. Всъщност множество научни анализи показват, че макар хората често да възстановяват част от свалените килограми, голяма част от тях продължават да поддържат по-ниско тегло в сравнение с периода преди отслабването. Дори сравнително малко намаление на телесното тегло може да подобри кръвното налягане, нивата на кръвната захар, холестерола и общото здравословно състояние.
Разпространяването на мита, че почти всички диети се провалят, има и друга негативна последица. Когато човек е убеден, че усилията му предварително са обречени, вероятността изобщо да не започне да променя навиците си става много по-голяма. Вместо да подобри храненето си, да увеличи физическата си активност или да изгради по-здравословен начин на живот, той може да се откаже още преди да е направил първата стъпка. Така самото убеждение, че успехът е невъзможен, се превръща в причина той никога да не бъде постигнат.
Съвременните научни изследвания показват, че най-добрите резултати се постигат не чрез крайни ограничения, а чрез постепенни и устойчиви промени. Хората, които си позволяват известна гъвкавост в храненето, без да възприемат всяко отклонение като провал, обикновено успяват по-лесно да задържат постигнатите резултати. Това не означава, че отслабването не изисква усилия или дисциплина. Напротив, необходимо е постоянство, контрол върху храненето и изграждане на нови навици. Разликата е, че тези навици трябва да бъдат достатъчно реалистични, за да могат да се поддържат години наред, а не само по време на краткотрайна диета.
В крайна сметка няма универсален отговор на въпроса дали диетите работят. Някои са прекалено строги и трудно приложими, други обещават бързи резултати без да учат хората как да ги запазят, а трети могат да бъдат напълно успешни, когато се превърнат в част от ежедневния начин на живот. Това, което със сигурност не е вярно, е твърдението, че 95% от диетите неизбежно се провалят. Отслабването не е лесен процес и изисква постоянство, но далеч не е безнадеждна мисия. Най-важното не е да се следва поредната модерна диета, а да се изградят навици, които могат да останат част от живота в дългосрочен план.
