Защо бъдещите бащи също трябва да внимават с алкохола
Повече от половин век науката предупреждава за рисковете от употребата на алкохол по време на бременност. Днес е добре установено, че дори минимални количества могат да повлияят на развитието на мозъка, когнитивните способности, поведението и дори на лицевите черти на детето. Поради това здравните кампании последователно подчертават, че няма безопасно количество алкохол за бъдещите майки.
Докато рисковете от алкохол при майките са добре документирани, един друг възможен фактор остава дълго време пренебрегван - колко алкохол е употребявал бащата преди зачеването. Според специалисти като Майкъл Голдинг изследванията върху репродукцията традиционно са били насочени почти изцяло към жените, което е оставило мъжката част недостатъчно проучена. Въпреки това години наред се появяват истории от жени, които твърдят, че никога не са пили по време на бременност, но детето им проявява симптоми на фетален алкохолен спектър от разстройства, а партньорът им редовно е употребявал алкохол. Дълго време подобни случаи са били отхвърляни като неточни или недостоверни.
Новите изследвания обаче показват, че тези майки може да са били прави. Данни от големи проучвания в Китай сочат, че децата на бащи, които са употребявали алкохол преди зачеването, са с по-висок риск от различни здравословни проблеми. Едно изследване с над половин милион двойки установява повишена вероятност от вродени дефекти като цепнато небце, сърдечни аномалии и нарушения в храносмилателния тракт, дори когато майката не е употребявала алкохол. Друго проучване показва, че децата са почти три пъти по-склонни да развият сърдечен дефект, ако бащата е консумирал алкохол през трите месеца преди зачеването. Макар общият риск да остава нисък, резултатите са достатъчно значими, за да насочат вниманието към ролята на бащата.
Установяването на причинно-следствена връзка при хората е трудно, тъй като начинът на живот включва множество фактори, които не могат да бъдат напълно контролирани. Провеждането на контролирани проучвания при хора е невъзможно по етични причини. Затова учените се обръщат към изследвания с животни, където условията могат да бъдат прецизно контролирани.
Голдинг и неговият екип разработват проучване с мишки, в който алкохолът се дава само на майките, само на бащите или и на двамата родители. Резултатите са впечатляващи. Когато майката консумира алкохол по време на бременност, потомството показва очакваните физиологични признаци на фетален алкохолен спектър от разстройства. Когато и двамата родители са изложени на алкохол, промените в растежа и лицевата структура стават още по-изразени. Най-изненадващо е, че при някои характеристики като размер и разстояние между очите, структура на челюстта и разстояние между зъбите ефектът е по-силен, когато алкохол е употребявал само бащата.
Допълнителни изследвания на Голдинг показват, че алкохолът може да промени епигенетичните механизми в сперматозоидите, включително модификации в ДНК метилацията и промени в съотношението на наследени РНК фрагменти. Това може да повлияе на начина, по който гените се активират в развиващия се ембрион. Други екипи, включително този на Кели Хъфман от Калифорнийския университет в Ривърсайд, също откриват, че потомството на бащи, употребяващи алкохол, показва различия в мозъка, моторно-двигателни умения и поведението. При мишки, чиито бащи са употребявали алкохол, областите в мозъка, отговорни за обработка на сетивна и зрителна информация, се припокриват по необичаен начин, а животните се движат по-несигурно и учат по-бавно.
Тъй като тези малки никога не са били директно изложени на алкохол, учените търсят обяснение в епигенетичните промени, които могат да променят начина, по който гените се изразяват, без да променят самата ДНК. Алкохолът нарушава нормалните епигенетични процеси в сперматозоидите, което може да доведе до промени в развитието на ембриона.
Всичко това води до важен извод. Алкохолът, който бащата употребява преди зачеването, може да има реално и измеримо влияние върху развитието на плода. Макар изследванията при хора да са сложни, а при животни да не могат да се използват напълно, натрупващите се доказателства показват, че отговорността за здравето на бъдещото поколение не е само върху майката. Ролята на бащата започва много преди зачеването и може да бъде също толкова значима.
