Добре дошли в изкривената реалност на съвременния фитнес!
По-малко от 1% от населението на света е завършило маратон. Още по-малко хора са вдигали някога 100 кг на лежанка. Въпреки това, ако човек отвори социалните мрежи, за секунди ще попадне на някого, който спокойно тича маратон под три часа, друг прави повторения с огромна тежест на лежанка, а трети прекосява света с велосипед. Тези постижения изглеждат нормални, но всъщност нямат нищо общо с нормалното. Добре дошли в изкривената ера на фитнеса!
В социалните мрежи бегачите изглеждат по-бързи от всякога, но това не отразява реалността. През 2005 година средното време за завършване на бягане на дистанция 5 километра за любители е било 22 минути и 17 секунди, а през 2025 то се е увеличило до 30 минути и 37 секунди. Участието в бягането е на рекордно високо ниво и въпреки че елитните аматьори подчертават недостатъците на средностатистическия човек, всъщност повече хора от всякога излизат да тичат бавно и спокойно. Просто за това не се говори.
Във Великобритания, например, средното време за завършване на маратон е около четири часа и тридесет и седем минути, но в социалните мрежи виждаме предимно хора, които постигат времена, започващи с цифрата 2. Само 6% от участниците в Лондонския маратон през 2026 са финиширали под 3 часа. Най-голямата група бегачи е преминала финала между 4 часа и 4 ч. и 59 минути. Същото се случва и с фитнес съдържанието в социалните мрежи. Мускулести мъже вдигат ненормално големи тежести или клякат с тежест, равна на килограмите на едно цяло семейство. Данни от Strength Level, които сравняват стандарти за лежанка от общност с над 48 милиона тренировки, показват, че редовните трениращи могат да постигнат еднократно повторение с тежест, равна на 1,25 пъти от собственото им тегло, докато при начинаещите този показател пада до половината от телесното им тегло. Най-много вдигащите естествено се издигат в алгоритмите на социалните мрежи, но това изкривява реалността за това какво е постижимо. В действителност самото завършване на маратон или способността да повдигнеш собственото си тегло е забележително постижение, което трябва да бъде ценено, а не омаловажавано заради възможностите на други.
Дори и тези изключителни постижения не са нормални. В някои случаи са и опасни. Изследване показва, че дългите бягания са свързани с по-високи нива на тревожност и депресия. Еуфорията от бягането отстъпва място на униние. Друго изследване в BMC Sports Science, Medicine and Rehabilitation потвърждава това, като описва следсъстезателни емоции, които са физически и психически предизвикателни, включително загуба на енергия и меланхолия. Когато добавим и факта, че проблеми като разраняване на кожата и стомашно-чревен дискомфорт са се превърнали в приемливи странични ефекти на подобни състезания, изглежда, че тези събития не са за всеки човек. А и в реалния живот рядко има ситуации, в които трябва да вдигнеш два пъти повече килограми, отколкото тежиш.
Това не е критика към хората, които могат да тичат изключително бързо или да тренират с огромни тежести. Проблемът е, че социалните мрежи изкривяват представата ни за това какво е постижимо. Средностатистическият човек трябва да балансира работа, семейство и всичко останало, което означава, че не винаги има време за тренировки. За разлика от него, тренировките са част от работата на фитнес инфлуенсърите. Те изглеждат като аматьори, но всъщност са професионалисти.
Социалните мрежи също така не показват годините последователни тренировки, които стоят зад всяко впечатляващо постижение. Кратките видеа създават илюзията, че всичко може да се постигне с няколко бързи промени в тренировките. В действителност процесът е дълъг и труден. За някои хора може да отнеме години, преди да се доближат до завършване на маратон под 4 часа или до вдигане на 80 кг. Някои никога няма да стигнат и дотам. И това е напълно нормално. Тренировките трябва да бъдат удоволствие, а произволни числа, сравнявани с елитни аматьори, не бива да омаловажават нито постиженията, нито самия път към по-добро здраве и сила.
