Защо Джейсън Момоа се отказа да трупа мускули за новата си роля
Джейсън Момоа никога не е изглеждал като човек, който има нужда да качва мускулна маса. Още преди ролите си в "Аквамен", "Конан", сякаш създадени за него, той вече изглеждаше като човек, който може да пренесе хладилник през цял квартал, без дори да се задъха. Неговата физика обаче никога не е била резултат единствено от пилешко, броколи и лежанка. Историята на физиката му е смесица от сериозна работа във фитнеса, подготовка според конкретната роля и дългогодишна любов към катеренето. Храненето му също се движи между дисциплина и удоволствие. Когато се подготвя за "Аквамен", менюто му включва ориз, авокадо, сардини, водорасли и яйца, но в други моменти той с удоволствие говори за бисквити, хавайска кухня, спагети с хайвер, както и за любимите си три бири Guinness в края на деня. Тази комбинация от дисциплина и хедонизъм е част от неговия стил и образ, който феновете добре познават.
Затова новата му роля като Лобо в предстоящия филм "Супергърл" изглежда като сбъдната мечта по повече от една причина. Момоа отдавна е искал да изиграе този антигерой от вселената на DC, но този път подготовката му се различава коренно от тази за Аквамен. Той сам признава, че за "Супергърл" не е трябвало да прави почти нищо. Това е така, защото за горната част на тялото на Лобо са били използвани специални костюми. Момоа откровено казва, че няма как да постигне подобни размери и още по‑важно, че не би искал да живее в тяло, което не може да влезе в костюм или да премине през врата. Въпреки това той държи героят да изглежда така, защото образът го изисква.
Това не означава, че Момоа никога не е полагал усилия. За "Аквамен" той тренира под ръководството на Марк Туайт, известен с работата си по филмите 300 и „Човек от стомана". Туайт съобразява програмата с любовта на актьора към катеренето, като намалява упражненията, натоварващи дърпащите мускули, и се фокусира върху по‑слабо използваните зони, особено гърдите. Подходът включва интензивни серии от наклонена лежанка, лицеви опори и кросоувър, което води до голям обем работа и силно натоварване на гръдната мускулатура.
