Видеоигра за Ботевата чета превзе Ватикана

Йордан Георгиев създаде историческите игри “Пробуждането на лъва” и “Ботев - пътят към безсмъртието”, за да помогне на всеки да преживее подвига и да осъзнае опасностите, на които са били подложени революционерите. Сега той планира и версия на английски.

- Как започнахте да се занимавате със създаването на видеоигри и откъде ви дойде идеята да направите игра за Ботевата чета?

- Преди около 10 г. завърших Академията на “Телерик” и станах програмист, но се занимавам най-вече уеб системи, а не с игри. Но пък от малък си правех видео игри с разни програмки, беше ми забавно и това увлечение ме насочи към професията ми и се съчета с интереса ми към историята. Чета доста исторически книги, спомени на участници в различни важни за страната ни събития, но ме вдъхнови най-вече живописният разказ на Захари Стоянов. Така ми дойде идеята да съчетая знанията си с уменията си в програмирането и да направя нещо непознато досега.

- Разкажете малко повече за самата игра. Какво представлява? Има ли нива, какво се случва в нея и изобщо как изглежда тя?

- Казано накратко - играчът влиза в обувките на Христо Ботев и преминава през историята на Ботевата чета. Започва по време на Априлското въстание, когато във Влашко се образува чета, разказва как Ботев става войвода, като не е било планирано той да е водачът,

как поема тази огромна отговорност.

Играта продължава със завладяването на “Радецки”, стъпването на Козлодуйския бряг и последвалия разгром. Края го знаем всички, но интересното в играта е, че по време на историята играчът прави избори и именно въз основа на тях може да промени историята.

- Според вас, ако Христо Ботев днес можеше да играе тази игра, има ли решения, които никога не би взел и в кои моменти?

- Не мисля, че би направил нещо по-различно сега, отколкото в реалния живот. Той е знаел, че се жертва в името на свободата. Тръгнал е с ясното съзнание, че шансът да оцелее не е бил много голям, но просто е искал да го направи. Не зная дали много хора биха се съгласили с мен, но вярвам, че ако можеше да види какво се случва едва две години след него, би бил доволен. След подвига на Ботевата чета България е свободна, което е било неговата цел и неговата молитва, както казва самият той.

- Притеснявахте ли се от това как ще реагира обществото, когато превърнете един герой на нашата история в персонаж от видеоигра? Страхувахте ли се дали хората ще я харесат, или по-скоро ще ви осъдят?

- Честно казано, не съм се притеснявал.

Знаех, че мнозинството от хората ще харесат играта.

Аз имам и още една, която проследява живота на Левски. И не съм получавал някакви силно негативни коментари. Но по принцип злобни подмятания не могат да ме спрат. За всяко нещо в България има хора, които не го харесват. Това означава ли да седим със скръстени ръце? Идеята беше да правя нещо смислено със свободното си време, с което да допринеса хората да се заинтересуват повече от нашата история и тя да бъде представена по интерактивен начин, който да увлича децата. Разбира се, играта е и за деца, и за възрастни.

- А колко време ви отне да създадете самата игра и изобщо как се създава игра в България?

- Дали ще е в България, или някъде другаде, за всичко се изисква време. Не е лесно да правиш всичко сам. Аз се захванах с идеята още през 2021 година. Около година ми отне само четенето и проучването по темата. Защото в историята и събитията, и личностите като Левски, Раковски, Ботев са свързани. Те са се познавали един друг, част от Българското възраждане, всеки има своя принос към случилото се. Колкото до техническото изпълнение, има програма за създаването на игри, която повечето разработчици използваме. Тя улеснява процеса, но също изисква време. Така че основното предизвикателство е времето. И още нещо – не е лесно без бюджет за маркетинг и реклама да стигнеш до хората. Затова благодаря на всички, които ме подкрепят.

- И все пак как се роди идеята за игра за Ботев и неговия път към безсмъртието? Имаше ли определено събитие, нещо или някой, който ви подтикна да си кажете, че трябва да се захванете с това?

- Според мен идеята не струва нищо, дори ако погледнем и към завземането на “Радецки”. Много хора след това си приписват авторството на замисъла, обаче в крайна сметка важното е кой го е направил. Една коледна ваканция, когато не бях на работа и се събирахме с приятели, играехме настолни игри. Тогава някак почувствах, че си губя времето. Поиска ми се да направя нещо смислено не само за мен, което хем носи удоволствие, хем докосва и други хора. Тогава намерих време и средства, защото въпреки че е безплатна, в играта съм вложил и доста пари.

- А в играта за Левски по същия начин ли влизаме в обувките на Апостола на свободата ни и вървим по неговите стъпки? Или е нещо различно?

- Тя е подобна, но има повече разяснения, защото нямаше как да я направя толкова интерактивна, но пък е доста по-дълга. Който иска да играе нещо по-дълго, със сигурност може да си я свали. Казва се “Левски - пробуждането на лъва”.

- А смятате ли да направите поредица от игри и за други герои от нашата история? Имате ли такива планове?

- Паралелно с играта на Ботев аз развивам и настолна игра, която се казва “Апостолът на свободата”. Тя включва създаването на комитетите на Левски, Ботевата чета, Априлското въстание и има много различни сценарии.

Проблемът там е, че издаването ѝ е доста по-скъпо от една видеоигра

и трябва финансиране. Но със сигурност имам много други идеи и за видеоигри, и за настолни игри. Щом виждам, че има смисъл, че хората имат интерес, ще продължа да се развивам в тази посока.

- Смятате ли, че може нашата история да ни направи световноизвестни чрез младите хора и онлайн пространството? Ако продължавате да правите такива игри, има ли реален шанс България да се прочуе с игра?

- Гледал съм оценките на хората, които са свалили играта за мобилен телефон – андроид. Имам оценка 5 от 5 от Гренада, от Бенин и най-интересното - от Ватикана. Най-вероятно това са българи, които живеят там, ние вече сме по целия свят. Така или иначе, за съжаление донякъде. Но специално за играта за Ботев вероятно ще пробвам с версия и на английски език. Мисля да я популяризирам в целия свят и сред хора с български корени, които за съжаление, не знаят или много малко знаят родния език. Има може би вече милиони деца, родени извън България, на които единият или дори двамата родители са българи, но те вече не говорят български… Това е най-малкото, което мога да направя. Но идеята по този начин да се популяризира една държава не е моя. Например Полша влага милиони във видео игри, които полското правителство финансира. Те се разпространяват безплатно, имат стотици хиляди сваляния и популяризират и Полша, и историята ѝ. Това не само подпомага образованието, но е и една добра реклама за държавата.

- И последно - така един доста странен въпрос - според вас Ботев и Левски щяха ли да играят видеоигри?

- Ами като деца - може би. В своето време те са се вдъхновявали най вече от книгите. И двамата са били начетени и много образовани за времето си. Тогава не е имало игри, но мисля, че поне като деца биха играли някакви образователни игри като моите. Пък вече като възрастни биха се заели с работа или, както казва Левски, дела трябват, а не думи.