Как Джереми Кларксън възстанови здравето и физическата си форма на 66 години - ходене, пилатес и опит „да не умре“

Преди десет години Джеръми Кларксън беше известен с презрението си към спорта, здравословното хранене и всякакви ограничения. Той не тренираше, пушеше по четиридесет цигари на ден и, по собствените му думи, изпиваше по около 6-7 чаши вино ежедневно. Днес, на шейсет и пет години, отношението му към здравето и дълголетието е напълно променено. В основата на тази промяна стоят неговите внуци. Кларксън признава, че не желае да повтаря клишетата за радостите от това да бъдеш дядо, но именно тази роля му е показала колко много иска да остане жив и активен възможно най-дълго. Той пише в своята колонка за The Times, че е решен да направи всичко по силите си, за да удължи времето, което може да прекара със семейството си.

"Трябва да направя всичко по силите си, за да не умра", пише той.

Животът му вече е дал няколко сериозни предупреждения. През 2017 година Кларксън беше приет в болница с пневмония, а в края на 2024 година преживя тежки проблеми с коронарните артерии, които наложиха поставяне на стент. В новия сезон на Clarkson's Farm зрителите виждат как здравето му внезапно се влошава, което се превръща в повратен момент за него. След тези събития той започва да се грижи по-активно за себе си. Опитва пилатес реформър, изгражда си собствен корт за пикълбол в имението си в Оксфордшър и започва да ходи пеша, макар и само когато времето е приятно и графикът му го позволява. Сам признава, че дълго време е разчитал на късмета, но вече се намира в „алея със снайперисти" и трябва да се научи да избягва куршумите. Ако преди е виждал старостта като поредица от медицински процедури и операции, днес, благодарение на внуците си, гледа към нея с очакване и дори оптимизъм.

Промяната в живота му включва и сериозна трансформация в храненето. Кларксън заменя хлебчетата за бургери с листа от маруля, преминава към безалкохолна версия на собствената си бира Hawkstone и започва да приема микродоза от медикамент, който потиска апетита. Това води до живот с изпълнен с миниатюрни порции и микроскопични количества храна и напитки, което според него е по-скоро оцеляване, отколкото истински живот.

Въпреки трудностите, Кларксън е категоричен, че усилията си струват.