Трябва ли да си милионер, за да станеш пилот от Формула 1?

Поглед към настоящата стартова решетка във Формула 1 разкрива силно противоречива картина за това кой може да стигне до върха на моторните спортове. От едната страна са пилоти като Ланс Строл, чийто баща милиардерът Лорънс Строл, финансира изцяло развитието му и дори купи отбор, в който синът му да се състезава. Ландо Норис също израства с подкрепата на милиони, натрупани от баща му като успешен трейдър, което го поставя сред най-богатите във Великобритания.

На противоположния полюс обаче са шампиони като Фернандо Алонсо и Люис Хамилтън, които произхождат от скромни семейства. Бащата на Алонсо е работил като инженер в минна компания, а майка му в универсален магазин. Хамилтън често разказва как баща му е работил на няколко места едновременно, за да може синът му да кара картинг, преди да бъде забелязан от McLaren едва на 11 години. Шарл Льоклер също не е израснал в богатство. Семейството му свършва парите, когато той е на 13, а след това е подкрепян мениджъра Никола Тод и включен в академията на Ferrari.

Но Алонсо и Хамилтън вече са над 40, а Льоклер е на 28. Въпросът е какво се случва с младите таланти днес и дали човек без огромни средства изобщо може да стигне до Формула 1. Според Джордж Ръсел, който самият е израснал в семейство със средни доходи, отговорът е обезкуражаващ. Той казва, че баща му е продал бизнеса си и е инвестирал около един милион паунда за 12 години, за да поддържа кариерата му. Ръсел е категоричен, че ако започваше картинг днес, нямаше да успее да стигне до върха, защото разходите са достигнали нива, които правят спорта почти недостъпен. Той твърди, че в картинга вече има деца, които харчат толкова, колкото Mercedes е похарчил за неговия сезон в GP3.

Цифрите наистина са стряскащи. Йос Верстапен, баща на четирикратния световен шампион Макс Верстапен, казва, че участие в професионален картинг отбор струва между 10 и 15 хиляди евро на състезание. За цял сезон осемгодишно дете би трябвало да разполага с около 130 хиляди паунда, а тринадесетгодишно с между 220 и 260 хиляди. При преминаване на по-високо ниво разходите стават още по-високи: сезон във Формула 4 струва около 520 хиляди паунда, във Formula Regional около един милион, във Формула 3 между 1,3 и 1,6 милиона, а във Формула 2 между 2 и 2,3 милиона паунда. Дори Ръсел, считан за топ талант, е платил 800 хиляди паунда за шампионския си сезон във F2 през 2018 г.

Разходите са се увеличили значително спрямо преди 30 години. През 1994 г. сезон в Британската Формула 3 е струвал около 250 хиляди паунда, а във Формула 3000 около 500 хиляди. Коригирани с инфлацията, тези суми днес биха били приблизително 500 хиляди и 1,1 милиона паунда, което е далеч под сегашните стойности. Причините за ръста са много. Така например F2 и F3 вече са част от уикендите на Формула 1, което означава повече пътувания, по-скъпи локации и по-големи разходи за персонал. Календарите са по-дълги, автомобилите са по-сложни и по-близки до тези във F1, а стандартите за безопасност са значително по-високи. 

Най-големият проблем обаче остава картингът, където разходите са се увеличили най-рязко. Макар че младежките програми на F1 отборите се разширяват, те рядко покриват всички разходи. Повечето млади пилоти разчитат на семейни средства или спонсори, осигурени чрез лични контакти. Въпреки това се появяват инициативи, които целят да направят спорта по-достъпен, пише Би Би Си.

Въпреки всички усилия, моторните спортове по своята същност остават скъпи. Те изискват техника, екипи, пътувания и логистика, които не могат да бъдат сведени до нивото на спортове, практикувани с топка или ракета. И все пак, макар парите да отварят врати, талантът остава решаващ. Историята познава шампиони, започнали от нищото, но въпросът е дали бъдещите таланти ще имат същия шанс в свят, в който цената на мечтата расте по-бързо от скоростта на самите болиди.