Бохемът Еди, който не се пречупи пред “чудовището” Шумахер

• Как последният плейбой на пистата превърна "кошмара" да бъдеш съотборник на Шуми в най-успешния период от кариерата си

Разсеяният човек е човек с куп проблеми. В понеделник ще си загуби ключовете, във вторник ще си затрие личните документи, а в сряда ще забрави за важна среща. Но това са бели кахъри на фона на загубен хеликоптер. Ето пред такава солидна неприятност се изправят бившият пилот във Формула 1 Еди Ървайн.

Феновете на моторните спортове обикнаха ирландеца не само заради умелото му шофиране, а и заради умението му да приема с високо вдигната глава житейските неволи. Може би и заради това беше и си остава любимец на съдбата, който умело се промъква между капките и в най-напечените ситуации.

Тези дни бившият пилот на "Ферари" си спомни за славните времена, когато делеше един гараж с Михаел Шумахер и гребеше с пълни шепи от удоволствията на живота. Но първо за хеликоптера... В интервюто си за "Мирър" Ървайн си признава, че по едно време често започнал да забравя къде е паркирал летящото си превозно средство.

"Загубих го не един, а два пъти. Представяте ли си! Втория път бях кацнал в двора на приятелката ми, но после забравих къде живее тя. Наложи се да обикалям с колата и да се оглеждам за перките. Все пак това не е като да търсиш игла в купа сено и бързо се ориентирах", успява да се пошегува със самия себе си Еди Ървайн. Точно това му лековато отношение към живота, но в добрия смисъл на думата, му помогна да издържи в онези трудни времена, когато му се налагаше да се конкурира не с кого да е, а с чудовището на пистата Михаел Шумахер.

Германецът беше готов да мачка не само чужди, но и свои, ако ги виждаше като заплаха за полета му към върха. В самото начало Ървайн може и да си е въобразявал, че има сили да се съревновава с Пилето, но когато осъзна разликата в класите, ирландецът нито се смачка психически, нито се озлоби. Напротив, Еди направи нещо рядко срещано – призна превъзходството на големия си конкурент за славата и любовта на публиката.

"Мога да победя всеки друг, но не и Михаел. Аз съм най-добрият втори пилот в света, защото първият просто е от друга планета", призна навремето Ървайн превъзходството на своя съотборник още преди да се е стигнало до грозни сцени на пистата или извън нея. И все пак той почти докосна титлата през онази луда 1999 г., когато Шумахер катастрофира тежко на "Силвърстоун" и счупи крака си. В този момент всички очакваха големият му съперник от "Макларън" Мика Хакинен да спечели безпроблемно титлата, но другият вечно пренебрегван пилот на "Ферари\4" реши да покаже остри зъбки.

Ирландецът се впусна в луда надпревара, в която имаше и радост, и сълзи, и малко конспирация – и до днес се говори, че на "Нюрбургринг" механиците на "Ферари" нарочно са организирали онова прочуто засуетяване около задната дясна гума на болида само и само да не позволят на Ървайн да спечели титла за тима, преди да го е сторил самият Шумахер. В крайна сметка великият германец се завърна за състезанието на Малайзия и буквално се подигра с всички останали на пистата, но накрая пусна пред себе си своя съотборник, за да го подкрепи в битката му за титлата. Ирландецът обаче не издържа на психическото напрежение и въпреки че водеше с 4 точки преди последната надпревара на "Сузука", в крайна сметка остана втори в крайното класиране само на две точки зад Хакинен.

Всеки друг на негово място сигурно щеше да превърне случилото се в лична трагедия, но Еди Ървайн за пореден път демонстрира как трябва да бъдат приемани провалите в живота.

С незабравимата си безгрижна усмивка на лицето той обяви, че напуска "Ферари" и че не съжалява за нищо от случилото му се, докато защитаваше интересите на "Скудерията". След това покара за "Ягуар" и въпреки че колите му бяха ужасни, успя два пъти да се качи на подиума, за което получи и щедро финансово възнаграждение. Но в онези времена Ървайн вече беше богат като наследника на петролен шейх.

Успоредно с въртенето на геврека той се занимаваше с инвестиции в недвижими имоти и се оказа, че има огромен талант в тази област. Личното му благосъстояние разви дори по-висока скорост от болид във Ф1 и по едно време беше достигнало към 200 милиона евро. След като се отказа от професионалния спорт през 2003 г., ирландецът започна да харчи ударно спестеното през годините, но в същото време трупаше незабравими спомени.

"Обичам да влизам през парадния вход на заведението, без да се налага да чакам на опашката. Обичам да се возя в частния си самолет. Обичам да си поръчвам бутилка водка за 250 долара. Обичам яхтите. И разбира се, най-много обичам красивите жени", разкрива своята философия за хубавия живот Еди Ървайн. В момента той Живее в Маями, но често отскача и до Бахамите, притежава собствен остров, плава с луксозната си яхта и продължава да демонстрира изключителен вкус относно избора си на партньорки. Със сигурност мнозина не харесват бохемския му начин на живот, а има и такива, които при първа възможност ще се опитат да му развалят настроението с моралистките си проповеди. Но това е кауза пердута, когато става въпрос за Еди Ървайн. На лошото той отвръща с усмивка, така че изглежда почти невъзможно да бъде уязвен. Точно такива хора често живеят по 100 години.