Как войната превръща в "бели слонове" спортни проекти за милиарди

• Конфликтът между САЩ, Израел и Иран руши мечтата на шейховете за икономика без петрол

В началото всички си мислеха, че шейховете са си купили Кристиано Роналдо единствено и само за да покажат на останалия свят, че могат да притежават всичко, което поискат. После богоизбраните да изпомпват бездънните петролни кладенци подкупиха много други популярни футболисти, пилоти на болиди от Формула 1, известни голфъри и боксьори. И покрай цялото това бясно пазаруване на спортни икони стана ясно, че тези мултимилионери от пустинята имат далеч по-прагматична цел от това да се съревновават кой е по-най с останалите богаташи по земята. В световния спорт лидерите на Саудитска Арабия и ОАЕ видяха спасителен бряг след плавното им откъсване от петролната зависимост.

Невижданият по мащабите си план обаче е напът да потъне в плаващите пустинни пясъци, след като САЩ и Израел нападнаха Иран, който от своя страна отказа да се предаде без бой. Сега в небето летят ракети и дронове, а големите инфраструктурни проекти за практикуването на футбол, голф, баскетбол и дори каране на ски бавно, но сигурно се превръщат в "бели слонове". С този термин в икономиката се обозначават активи, чиято поддръжка струва много повече, отколкото са ползите.

В стадото от "бели слонове" икономисти вече включиха 15-те суперстадиона, на които ще трябва да се играят мачове от световното първенство през 2034 г. Този мондиал е далеч, а дотогава Саудитска Арабия планираше на тези съоръжения да се изиграят бляскави футболни мачове, които да привлекат стотици хиляди фенове. Вместо това супермодерните футболни арени, които и без това глътнаха много повече пари от предвиденото, сега могат да послужат единствено за дом на пернатите видове, които обитават тази част на света. Конкретен пример в това отношение е отмененият суперсблъсък между Испания и Аржентина, който трябваше да се играе в Катар и да привлече десетки хиляди на стадиона и много повече фенове по улиците на емирството.

По същия тъжен сценарий опустяха и пистите за Формула 1 в Саудитска Арабия и Абу Даби. Особено тежко е положението с първото трасе, което бе изградено в близост до бреговете на Червено море и бе рекламирано от създателите му като един от най-сложните и амбициозни спортни инфраструктурни проекти в света. А колкото е по-сложно, толкова по-скъпо. За поддръжката на пистата и прилежащите съоръжения всеки месец се харчат космически суми, които очевидно няма как да бъдат избити, ако болидите не се върнат на асфалта. Същото е положението и с т.нар. Остров на бойните изкуства в ОАЕ. Дори по време на пандемията домакините успяваха да организират зрелищни битки между доказани бойци от UFC, което им донесе имидж и известна възвръщаемост на вложените средства. Хаосът с отменените полети и хотелски резервации прави почти невъзможна организацията на международни галавечери и превръща съоръженията в скъпоструваща тежест за емирството.

Безлюдни ще останат и игрищата за голф. Това е спортът, който може би ще пострада най-много от продължаващите военни действия в Близкия изток. Саудитска Арабия инвестира огромни средства, за да даде живот на мегапроекта си LIV Golf, който трябваше да събере най-добрите в този спорт и да привлече интереса на фенове и инвеститори. За целта бяха платени огромни парични бонуси на световноизвестните голфъри и много повече бяха похарчени за инфраструктура. Само поддръжката на тучните зелени площи сред пустинните пясъци струва на домакините десетки милиони долари на месец. Сега игрищата в пустинята стоят празни, а големите звезди се разбягаха, оставяйки след себе си подходящи местообитания за "белите слонове". Самите шейхове вече осъзнават, че разполагат с твърде скъпи играчки, които трудно някога ще се изплатят. По-лошото е, че притежателите на нефтените находища няма да постигнат най-важната си цел – да освободят икономиката си от петролната зависимост, като едновременно с това изперат имиджа си пред Запада.

Идеята беше да се инвестира в различни видове спорт и да се върви към т.нар. икономика на преживяванията. Мачове с доказани футболни звезди на терена, състезания с ръмжащи болиди и зрелищни голф дуели на зеленото игрище трябваше да привлекат платежоспособните фенове от Европа, Северна Америка, че и от Азия.

Така, вместо да чакат цената на барела, шейховете щяха да печелят от билети, хотелски нощувки, телевизионни права и мърчандайзинг. Нещо повече, с помощта на спортните си звезди и луксозните съоръжения петролните магнати се надяваха да привлекат и чуждестранни инвеститори. Когато на стадиона ти рита Кристиано Роналдо, е напълно нормално да поканиш големите банки и технологичните гиганти да отворят офиси в съседния квартал, показвайки им, че: "тук е безопасно, модерно и отворено за бизнес!".

А дойдат ли инвеститорите и отворят ли производства, ще има работа и за младите. За разлика от все по-бързо застаряващата Европа, в Саудитска Арабия над 60 процента от населението са под 30 години и трудно може да бъдат изхранвани единствено с постъпленията от продажбата на петрол.

И не на последно място - лидерите на Саудитска Арабия и ОАЕ се надяваха да използват спортните си инвестиции за излизане от политическа и икономическа изолация. Ако притежаваш най-добрите играчи и предлагаш за ползване най-модерните съоръжения в света, по-лесно би принудил партньорите и откровените врагове да бъдат много внимателни с налагането на санкции и всякакви други бъркащи в здравето политически рестрикции.

Целият този план рухна с излитането на първите ракети "Томахоук" по посока на Иран. Едва ли някой ще се наеме да изчисли колко точно ще загуби световният спорт от войната в Близкия изток, но е факт, че големите инвеститори в региона обявиха сериозно затягане на коланите и пренасочване на средства от спорта към военната индустрия. И нищо чудно, ако войната се проточи и богатството от продажбата на петрол продължи да се топи с бързи темпове, шейховете да изоставят "белите слонове" на произвола на пустинята.