Невидимата заплаха в кухнята: как микропластмасите навлизат в храната ни

Микропластмасите вече са неизбежна част от ежедневието ни - отделят се от кухненските съдове, проникват в яйцата, месото, зеленчуците и дори в напитките, които пием. Макар да са невидими, те присъстват в храната ни постоянно. Те представляват частици под 5 мм, а нанопластмасите - още по-малки, между 1 и 1000 нанометра. Попадат в храната по множество пътища: растенията ги абсорбират от почвата, животните ги приемат чрез фуража, а по време на обработка и пакетиране храните се замърсяват допълнително. Фабриките използват огромни количества пластмаса, което увеличава риска от замърсяване. Проучвания показват, че през 2018 г. хората са консумирали над шест пъти повече микропластмаси, отколкото през 1990 г.

Дори в домашната кухня източниците са многобройни. Пластмасовите лъжици и бъркалки се износват и отделят частици, пластмасовите бутилки изпускат микропластмаси при всяко завъртане на капачката, а дори едно на пръв поглед безобидно пакетче чай може да освободи милиарди микропластмасови и нанопластмасови частици в чашата. Дъските за рязане от полиетилен или полипропилен отделят стотици частици при всеки разрез, а надрасканите незалепващи съдове могат да изпускат хиляди до милиони частици при готвене. Дори нови съдове отделят микропластмаси, а при многократна употреба количеството се увеличава. 

Опаковките са друг значителен източник. Храната, съхранявана в пластмаса, неизбежно съдържа микропластмаси, включително консерви с пластмасово покритие. Самото отваряне на опаковка - чрез рязане или разкъсване - може да освободи до 250 частици на сантиметър. Многократните пластмасови съдове отделят все повече частици с времето, а опаковките за храна за вкъщи могат да добавят стотици до хиляди частици към всяко ястие. Дори дъските за рязане в месарниците се оказват източник - изследвания показват, че микропластмасите от тях могат да преминат в месото, да се разтопят при готвене и да се втвърдят отново в готовото ястие.

Водата - бутилирана или чешмяна - също е важен фактор. Завъртането на капачка на пластмасова бутилка може да освободи стотици частици в един литър вода. Проучвания от различни държави показват, че микропластмаси се откриват в почти всички проби чешмяна вода, а бутилираната често съдържа още повече. Филтрирането помага - дори обикновен въглероден филтър може да премахне до 90% от частиците. 

Въпреки че микропластмасите са навсякъде, има начини да намалим излагането си. Изплакването на ориз може да намали количеството микропластмаси с 20-40%, а измиването на месо и риба също помага, макар и да не ги елиминира напълно. Солта е особено проблематична - почти всички марки съдържат микропластмаси, като морската сол е най-засегната заради замърсяването на океаните. Специалистите препоръчват да се предпочитат пресни, минимално обработени храни, тъй като ултрапреработените продукти преминават през множество етапи, при които могат да се замърсят с пластмаса. Замяната на пластмасови съдове със стъклени, метални или керамични, използването на филтри за вода и избягването на пластмасови прибори при висока температура също намаляват риска.