Историята на символа @ - от амфора до интернет
В различни страни символът @ носи различни имена: в Тайван го наричат „малка мишка", в Русия - „куче", в Израел - „щрудел", а в Нидерландия - „опашка на маймуна". Днес го възприемаме като неразделна част от интернет, но неговата история започва хиляди години назад.
През 2010 г. Паола Антонели, куратор в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA), включва @ в постоянната колекция на институцията. Заедно с предмети като бележките Post-it, кламерите и шоколадовите M&Ms, символът е представен като пример за дизайн, който е толкова вграден в ежедневието ни, че често не го забелязваме.
Днес @ е „водопроводът" на интернет - свързва имейлите, маркира потребителски имена и е неизменна част от онлайн идентичността ни. Но пътят му започва още в античността. Древните гърци използвали амфори - високи глинени съдове - като мерна единица за вино, зърно или зехтин. Търговците започнали да съкращават думата, като изписвали „а" с дълга опашка около него - първообразът на днешното @.
Най-ранният известен пример за употребата му в този смисъл е от 1536 г., когато търговецът Франческо Лапи използва символа в писмо, за да означи „амфора вино". По-късно @ се запазва в счетоводството и търговските документи, а през XIX век влиза и в клавиатурите на пишещите машини.
Истинският му пробив идва през 1971 г., когато компютърният учен Рей Томлинсън избира @, за да разделя името на потребителя от сървър в първите електронни писма. Така символът се превръща в основен елемент на дигиталната комуникация.
С разпространението на интернет @ започва да получава нови имена по света. Италианците го наричат „охлюв", чехите - „ролмопс" (вид маринована херинга), гърците - „патенце". На испански и португалски arroba е и мерна единица, а в съвременния испански често се използва като знак за полово неутрално изписване - например amig@s.
Днес @ е не само технически символ, а и част от нашата идентичност. Той ни кара да измисляме уникални потребителски имена, да създаваме онлайн образи и да изразяваме себе си. Неслучайно MoMA го представя като обект на дизайн със собствена културна тежест - малък знак, който съдържа в себе си хилядолетна история и огромно влияние върху начина, по който общуваме.
