Дания първа в Европа дава авторско право на хората върху гласа, лицето и тялото им

Закон ще пази дигиталната самоличност от злоупотреби, извършени с помощта на изкуствения интелект

Датското правителство ще ограничи създаването и разпространението на генерирани от изкуствен интелект дийпфейкове, като промени закон, за да гарантира, че всеки има авторско право върху собственото си тяло, черти на лицето и глас.

Кабинетът в Копенхаген възнамерява да засили защитата срещу цифрови имитации на самоличността на хората с това, което смята за първия по рода си нормативен акт в Европа. След като е осигурило широко междупартийно съгласие, Министерството на културата е внесло предложение за изменение на действащия закон за авторското право за консултация преди лятната ваканция и след това ще внесе изменението през есента. То определя дийпфейка като много реалистично цифрово представяне на човек, включително чрез имитация на неговия външен вид и глас.

Датският министър на културата Якоб Енгел-Шмит се надява законопроектът да изпрати “недвусмислено послание”, че всеки човек има право да владее начина, по който изглежда и звучи.

“Всеки има право на собствено тяло, собствен глас и собствени черти на лицето,

което очевидно не е начинът, по който настоящият закон защитава хората от генеративен изкуствен интелект”, посочва той.

Дийпфейк технологията, която използва инструменти с изкуствен интелект, за да създава ултрареалистични изображения, видеоклипове или аудио, които изглеждат като истински хора, се усъвършенства бързо, което прави изображенията много по-трудни за разпознаване от всякога.

Властите в много страни по света започнаха да налагат нови правила в опит да настигнат технологията, която има легитимни приложения, но също така е широко възприета за създаване на порнография без съгласие, за измами и за разпространение на дезинформация.

Дийпфейковете са сериозен проблем – такъв, който коренно променя нашето възприятие за реалността. Хората са тормозени, принуждавани да правят неща против волята си и дори обвинявани в престъпления, които не са извършили.

Спирането на софтуера няма да проработи

А нормалните хора нямат ресурсите да се борят в съда за премахването на един дийпфейк. Енгел-Шмит смята, че “технологиите са изпреварили законодателството” и предложеният закон би помогнал за защитата на артисти, публични личности и обикновени хора от кражба на дигитална самоличност, което според него вече е възможно само с няколко кликвания благодарение на силата на генеративния изкуствен интелект.

“Мисля, че не бива да приемаме ситуация, в която човешки същества могат да бъдат прекарани, ако щете, през дигитална копирна машина с цел злоупотреба”, казва той.

Датският министър на културата дава пример с музикални изпълнители, които са открили песни онлайн, представящи се за техни, но всъщност са направени с помощта на клонинги на гласа им, създадени от изкуствен интелект. Един такъв случай е свързан със суперзвездата Селин Дион, която през март предупреди феновете си за генерирано от изкуствен интелект съдържание с нейния глас и образ, което се разпространява онлайн.

След като бъдат одобрени, промените в датския закон за авторското право теоретично ще дадат възможност на хората в Дания да изискват от онлайн платформите да премахват такова съдържание, ако то е споделяно без съгласие. Това ще обхваща и “реалистични, дигитално генерирани имитации” на изпълнение на артист без съгласие. Нарушаването на предложените правила може да доведе до обезщетение за засегнатите. Правителството  гарантира, че новите правила няма да засегнат пародиите и сатирата, които ще продължават да бъдат разрешени.

“Разбира се, това, което правим, е нещо ново и ако платформите не го спазват, сме готови да предприемем допълнителни стъпки”, допълва Енгел-Шмит. Той се надява, че други европейски страни ще последват примера на Дания. Освен това планира да използва настоящото датско председателство на ЕС, за да сподели плановете си с европейските си колеги. Ако технологичните платформи не реагират съответно на новия закон, те

биха могли да бъдат подложени на сериозни глоби,

предупреждава той, и това може да се превърне във въпрос на Европейската комисия. “Ето защо вярвам, че технологичните платформи ще приемат това много сериозно”, убеден е политикът.

Франческо Кавали, главен оперативен директор на Sensity AI - компания, която предлага инструменти за откриване на дийпфейкове, коментира пред в. “Ню Йорк таймс”: “Това определено е нов подход, с който никой друг не е експериментирал досега.”

Според Кавали обаче има потенциални ограничения. Той сравнява датското законодателството с Общия регламент относно защитата на данните на Европейския съюз - закон за цифровата поверителност, приет през 2018 г., който се разглежда като знаково разширяване на защитите в ерата на интернет, но скоро се затрудни да отговори на високите си цели.

“Дания може да предоставя ново право, но ако механизмите за прилагането му са бавни, тежки или непоследователни, реалният ефект може да бъде минимален - отбеляза специалистът по изкуствен интелект. - Регулирането без прилагане е сигнал, а не щит.”

Други експерти посочват, че датският законопроект е неясен, особено след като

няма официален консенсус за това какво се счита за дийпфейк

И въпреки че ще има защита за сатирата, няма обективен тест за това какво представлява хумор, така че потребителите може да се наложи да се обърнат към съдилищата, за да разрешат подобни спорове, признава Министерството на културата.

И накрая, законът ще се прилага само на датска територия, което означава, че ще има ограничен обхват. Както отбеляза Кавали, злонамерените лица действат в световен мащаб, което прави изключително трудно разследването и преследването им на местно ниво.

Франция включи в наказателния си кодекс затвор и глоби за дийпфейкове

През 2024 г. Франция прие актуализация на наказателния си кодекс, за да забрани на хората да споделят визуално или аудиосъдържание, създадено от изкуствен интелект, като например дийпфейкове, без съгласието на лицето, изобразено в него.

Разпространителите на тези видео или аудиоклипове могат да бъдат изправени пред до една година затвор и глоба от 15 000 евро. Наказанието е до две години затвор и глоба от 45 000 евро, ако дийпфейкът е споделен чрез онлайн услуга.

Промените в наказателния кодекс включват и специфична забрана за порнографски дийпфейкове – дори ако те имат ясни обозначения, които показват, че са фалшиви. Всеки, хванат да разпространява това съдържание във Франция, може да бъде изправен пред до три години затвор и глоба от 75 000 евро. Законът също така дава на френския аудио-визуален регулатор правомощието да принуждава платформите да премахват незаконно съдържание и да подобряват системите си за докладване.

Великобритания има няколко закона, които се отнасят до създаването на фалшива порнография, включително последните изменения в Закона за данните (използване и достъп), припомня англоезичната редакция на “Евронюз”. Законът е насочен към “гнусни насилници”, които създават фалшиви изображения за “сексуално удовлетворение или за предизвикване на тревога, страдание или унижение”. Нарушителите могат да бъдат изправени пред неограничена глоба.

Друго скорошно допълнение е евентуална двугодишна присъда затвор съгласно Закона за сексуалните престъпления за тези, които създават сексуални фалшиви изображения. Законът за онлайн безопасност прави незаконно споделянето или заплахата за споделяне на сексуални изображения без съгласие в социалните медии.  Законът също така ще принуди платформите да предприемат стъпки за проактивно премахване на този материал и да предотвратят появата му. Ако нарушат закона, могат да бъдат глобени до 10% от световните си приходи от британския интернет регулатор.