Режисьорът на „Властелинът на пръстените" Питър Джаксън финансира проект за генетично възстановяване на изчезнал вид птица от Нова Зеландия, съобщава Асошиейтед прес.
Джаксън притежава една от най-големите частни колекции от кости на моа — нелетяща, щраусоподобна птица, изчезнала преди около 600 години. Неговата дългогодишна страст към този вид го мотивира да си партнира с биотехнологичната компания „Колосал Байосайънсис", известна със смелите си опити да възкресява изчезнали видове.
Компанията обяви, че чрез генно инженерство възнамерява да създаде жива птица, наподобяваща изчезналия вид Dinornis robustus, който е достигал височина до 3,6 метра. Проектът е финансиран с 15 милиона долара от Джаксън и дългогодишната му партньорка Фран Уолш. Като партньори в инициативата участват и изследователи от Центъра за проучвания Нгаи Таху в Нова Зеландия.
„Филмите са моята работа, а птицата моа — моето хоби", споделя Джаксън пред Асошиейтед прес. „Всяко новозеландско дете научава за нея още в училище", обяснява той.
Много учени остават скептични към подобни проекти. Според тях е практически невъзможно да се възстанови изчезнал вид в съвременната среда, въпреки че е възможно да се създадат организми с физически прилики чрез генно модифициране на съществуващи видове. Някои експерти изразяват опасения, че подобни усилия могат да отвлекат вниманието и ресурсите от опазването на видовете, които все още съществуват.
Птицата моа е населявала Нова Зеландия в продължение на около 4000 години, но е изчезнала преди около шест века, най-вече заради прекомерен лов след заселването на хората.
За разлика от напредналите разработки на „Колосал Байосайънсис" по проекти за възстановяване на вълнести мамути и т.нар. свирепи вълци (dire wolves), инициативата с моа е все още в начален етап. Тя започнала преди две години след телефонен разговор, в който Джаксън научил за дейността на компанията. Впоследствие той я свързал с експерти, които познавал чрез колекционерската си дейност — колекция, съдържаща между 300 и 400 костни находки.
Първата стъпка в проекта е да се идентифицират добре запазени кости, от които може да се извлече ДНК, обяснява д-р Бет Шапиро, главен научен сътрудник на „Колосал Байосайънсис". Извлеченият генетичен материал ще бъде съпоставен с ДНК от съвременни птици, като ему, за да се определи какви са уникалните характеристики на моа.
Процесът е подобен на този, използван при проектите за възстановяване на други изчезнали животни, но при птиците има допълнителни предизвикателства. За разлика от бозайниците, птиците се развиват в яйца, което прави невъзможно използването на методи като ин витро оплождане. Това изисква различен подход при създаването на генетично модифицирани зародиши.
Дори ако учените успеят да създадат голяма, тежка птица с дебели нокти, наподобяваща моа, възниква въпросът: къде ще живее тя? „Възможно ли е да върнеш вид обратно в дива природа, след като тя вече не съществува?", пита екологът Стюарт Пим от Университета Дюк. „Смятам, че е изключително малко вероятно това да се случи по начин, който да има реален смисъл. Освен това би било потенциално опасно", допълва ученият.
Посоката, в която ще се развие проектът, ще зависи и от участието на маорските учени от Института за изследвания Нгаи Таху към Университета в Кентърбъри. Археологът Кайл Дейвис, експерт по костите на моа, заяви пред Асошиейтед прес, че инициативата е възродила интереса към местните традиции и митология. В един от обектите, които Дейвис и Джаксън посещават за изследвания — Pyramid Valley, са открити и древни скални рисунки на маорите, изобразяващи птици моа, създадени преди тяхното изчезване.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: [email protected], https://www.cem.bg/
Коментари